Решение № 260880 от 26.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

260880/26.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на 24.9.2020 година, в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 457 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К.П.К. с ЕГН ********** срещу ответник ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР - гр. София е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата от 1530.43 лева, представляваща сбор от незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 221.94 часа, за периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права са следните:

През периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност младши инспектор в Регионална дирекция ПБЗН- Варна, която е на структурно подчинение към

Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР.

Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ГДГП по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

От м.октомври 2016 г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н Предметът на иска произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който:

Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.

Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.

Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.

Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.

ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 ичл.179.

Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка.

Изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.

Служителят НЕ претендира допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0.25 лева на час и НЕ претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разалика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период. Ищецът К. претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд от надхвърлянето на адължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник.

Претенцията за главницата е формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

За периода от

01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1552 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1773.94 часа.

При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия процесен период възлиза на 1530.43 лева главница. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноските за производството от страна на ответника.

В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба чрез процесуален представител. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Не оспорва твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.

Положеният труд в един отчетен период са отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява, дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд и се заплаща като такъв. Трудът или е в нормите за продължителност, или част от него е извън тях. Твърди, че часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положени над нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд.

За да обоснове претенцията си ищецът се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага аргументи за трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен съобразно общата уредба на НСОРЗ. При разглеждане на нормите, следва да се има и в предвид обстоятелството, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн., ДВ бр. 41/2017). Съгласно същата отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 96, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Съгласно § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни" са заличени.

Исковата претенцията е изцяло неоснователна, поради следното:

НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ(чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.

140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн.