Решение № 11082 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11082 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110101900 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от К. Е. Х., ЛНЧ: **********, чрез адв. А. Н., с която от "Фармакрос"АД ,ЕИК : 202326915,на основание чл. 128, т. 2 от КТ се претендира заплащане на сумата в общ размер от 86 182,88 лева, представляваща сбор от дължими и неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.12.2018 год. до 13.02.2020 год. Претендира се и на основание чл. 245, ал. 2 от КТ заплащане на сумата от 19 941,05 лева, представляваща обезщетение за забава, формирано от неизплатените суми за трудово възнаграждение, за периода от 01.01.2019год. до 14.01.2022год./съобразно уточнителна молба на ищеца от 02.02.2022год./

В исковата молба ищецът твърди, че за времето от 27.06.2016год. до 13.02.2020год. бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“ срещу основно трудово възнаграждение от 7 835 лева, уговорено в трудов договор №6. С допълнително споразумение към Трудов договор № 6, сключено на 01.03.2017 год. основното му трудово възнаграждение било коригирано на 7 043 лева. Сочи, че на 13.02.2020год. трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 006/13.02.2020год. на управителя, но без да му бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение. На 15.07.2020год. била връчена нотариална покана, с която поискал дължими заплати и обезщетение за забава, в 30 дневен срок. В допълнителна молба сочи ,че неизплатените му трудови възнаграждения са както следва : 4601,69лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2018год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец март 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение 1 за месец април 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец май 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец юни 2019год. ;

6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец юли 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец август 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец декември 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020год. ; 2531,70лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2020год. Претенцията за законна лихва, в общ размер от 19 941,05лв. е формирана,както следва: 1418лв., мораторна лихва върху възнаграждението за м.12.2018год. от 4601,69лв.,за периода от 01.01.2019год. до 14.01.2022год.; 822,61лв., мораторна лихва върху възнаграждението за м.01.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.02.2019год. до 14.01.2022год.; 1775,311лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.02.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.03.2019год. до 14.01.2022год.;

1722,95лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.03.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.04.2019год. до 14.01.2022год.; 1672,27лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.04.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.05.2019год. до 14.01.2022год.; 1619,91лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.05.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.06.2019год. до 14.01.2022год.; 1569,24лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.06.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.07.2019год. до 14.01.2022год.; 1516,87лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.07.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.08.2019год. до 14.01.2022год.; 1464,51лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.08.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.09.2019год. до 14.01.2022год.; 1413,83лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.09.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.10.2019год. до 14.01.2022год.; 1361,47лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.10.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.11.2019год. до 14.01.2022год.; 1310,79лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.11.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.12.2019год. до 14.01.2022год.; 1258,43лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.12.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.01.2020год. до 14.01.2022год.; 1206,06лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.01.2020год. от 6081,73лв.,за периода от 01.02.2020год. до 14.01.2022год.; 481,75лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.02.2020год. от 2531,70лв.,за периода от 01.03.2020год. до 14.01.2022год.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца, както следва: сумата от 86 182,88 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2018год. до 13.02.2020год., ведно с мораторната лихва в размер на 19 941,05 лв., за периода от 01.01.2019год. до 14.01.2022год. В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и се представлява се от процесуален представител, който поддържа претенциите, така както са предявени. Претендира разноски. Подробни 2 съображения излага в становище.

Ответникът "Фармакрос Медикъл"АД /с предишно наименование „Фармакрос“АД/, ЕИК : 202326915 в срок е депозирал писмен отговор,с който оспорва предявените искове по основание и размер.Навежда доводи,че договореното основно трудово възнаграждение на ищеца е 7043 лева, като след съответните удръжки за данъци и осигурителни вноски,нетната сума е 5966,64 лева. Оспорва, че за процесния период дължи на ищеца трудово възнаграждение, тъй като твърди, че последният не е полагал труд. Същият системно нарушавал трудовите си задължения като се отклонявал от служебните си задължения – без основание отсъствал от работното си място, като за периодите от средата на м.12.2017год. до началото на м.04.2018год. и от началото на м.06.2018год. до началото на м.01.2019год. изобщо не се явявал на работното си място. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. В с.з. заседание се представлява от процесуален представител,който поддържа възраженията,прави искане за присъждане на разноски и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.Подборни съображения излага в писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и съдът е обявил, на основание чл. 153 ГПК, че не подлежат на доказване обстоятелствата, че за периода от 27.06.2016год. до 13.02.2020год. страните са били обвързани от трудово правоотношение ,по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“ ; че с допълнително споразумение от 01.03.2017год., считано от 01.03.2017год. основното му трудово възнаграждение е било променено на 7043 лева; че със Заповед № 006/13.02.2020год. трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, по постигнато съгласие, на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, считано от 13.02.2020год.

Съгласно Трудов договор № 6 от 27.06.2016 г., ищецът е приел да изпълнява длъжността „изпълнителен директор“ с място на работа по трудовия договор – гр. София.

Страните са уговорили, че трудовият договор се сключва като безсрочен.

Уговорено е основно трудово възнаграждение в размер на 7 825 лева за календарен месец, като допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се включват в брутното трудово възнаграждение. Посочено е, че трудовото възнаграждение се изплаща по банкова сметка на служителя, еднократно, ежемесечно до 10-то число на месеца, следващ период, за който се отнася, като по искане на служителя трудовото възнаграждение може да бъде изплащано и в брой.

Работното време е определено на 8 часа дневно или 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Служителят има право но платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за една календарна година.

С Допълнително споразумение към Трудов договор № 6 от 01.03.2017 г., за което не се спори, че е подписано от двете страни, страните по трудовото правоотношение са се 3 споразумели, че считано от 01.03.2017 г., трудовото възнаграждение са намалява от 7 8253,00 лева на 7 043 лева, като последното се изплаща един път в месеца от 25-то до 31-во число на всеки месец.

С молба от 13.12.2019 г. К. Х. е отправил до работодателя д си предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 13.02.2020 г.

Със заповед № 006/13.02.2020 г., издадена от „Фармакрос“ АД трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.

С нотариална покана, връчена на ответника на 15.07.2020 г., К. Х. е поканил „Фармакрос“ АД да заплати неизплатените трудови възнаграждение за периода 01.03.2018 г.

- 13.02.2020 г. в общ размер на 96 217,93 лева, както и сумата в размер на 19 023,90 лева, представляваща законна лихва за забава. В отговор на нотариалната покана, „Фармакрос“ АД е изготвил нотариална покана от 31.07.2020 г., за която липсва отбелязване да е получена от К. Х., в която се оспорва дължимостта на претендираните трудови възнаграждения, като са отправени и насрещни претенции за парични вземания.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице по която, изготвено въз основава на проверка на представените по делото документи и проверка в счетоводството на ответника, се установява, че за периода декември 2018 г. до февруари 2020 г. във фишовете за заплати на ищеца са начислени възнаграждения, както следва: за месец декември 2018 г. нетно трудово възнаграждение в размер на 6 092,32 лева, за всеки от месеците от януари 2019 г. до юни 2019 г. е начислено нетно трудовото възнаграждение в размер на 6 042,71 лева, като за периода от юли 2019 г. до януари 2020 г. за всеки от месеците е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 6080,73 лева, а за месец февруари 2020год. е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 2 531,70 лева. Вещото лице дава заключение, че трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г. е изцяло заплатено на 13.07.2020 г., като с плащане от същата дата е погасено и частично вземането за трудово възнаграждение за месец януари 2020 г.Дължимият остатък за м. януари 2019год.е в размер на 5 133,78 лева. За периода декември 2018 г. – февруари 2020 г. вещото лице посочва, че дължимото и непогасено трудово възнаграждение е в размер на 80 444,15 лева.

По делото са разпитани двама свидетели по искане на ответника, а именно лицата Юлия Петрова, бивш служител на „Фармакрос медикъл“ АД на длъжност „главен счетоводител“ и Даниел Василев, служител на „Фармакрос медикъл“ АД на длъжност „експерт логистика“. И двамата свидетели посочват, че познават ищеца К. Х.. Свидетелката Петрова, заемала длъжността главен счетоводител в ответното дружество в процесния период, посочва, че трудовото си възнаграждение, ищецът, в качеството си на изпълнителен директор, получавал на личната си банкова сметка с основание – заплата. Посочва, че тя е подготвяла справка за всички дължими плащания и осигуровки, като заплатите са се нареждали от собствениците на дружеството. Когато работодателят е имал финансови затруднения, имало забавяне и неплащане на трудово възнаграждение, което се споделя и от двамата свидетели. И двамата сочат, че служителите изпълнявали трудовите си задължения 4 в седалището и адреса на дружеството в гр. София, като дружеството имало и представителство в Гърция, където е бил ищецът, когато е отсъствал от офиса в гр. София.

Свидетелката Петрова, поддържа, че когато ищецът е отсъствал от работа е подавал молба за ползване на отпуск, като посочва и че са отправяни устни забележки към К. Х. за отсъствията му, но официално не е имало такива. И двамата свидетели посочват, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност – изпълнителен директор, на последния често му се е налагало да пътува извън страната, като заповеди за командироване не са виждали и в дружеството такива не са се използвали. Посочват, че рядко са виждали ищеца в офиса в гр.