Решение № 709 от 25.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Бургас, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120202649 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по повод жалбата н а В. Й. К. с ЕГН ********** с адрес в ******. *** против наказателно постановление № 24-0769-006316/02.05.2025г, издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, в частта му, в която за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени две наказания глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

Със жалбата се моли за отмяна на НП, в тази му част, като се навеждат доводи, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по закон, веднага след ПТП е излязъл от автомобила и е установил последиците, след което е преместил автомобила на безопасно място. Сочи се, че съгласно изискванията на закона при липса на пострадали лица, а единствено причинени материални щети няма изискване водачът да остане на мястото на ПТП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован се явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни доказателства.

За наказващия орган, редовно уведомен, се явява ЮК. Счита обжалваното в тази част НП за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 13.12.2024г, около 13,49 часа, в гр.Бургас, по бул.***.“ от кръстовището с ул.“***“ 1 към кръстовището с бул.“***“ водач на лек автомобил марка *** с рег.№*** управлявайки го губи контрол и непосредствено след спирката за градски транспорт, излиза от пътното платно вдясно по посока на движението, блъска се в бетонов бордюр и след това в бетонната ограда на училище „***“ допускайки самостоятелно ПТП с материални щети.

Оставайки в тревната площ, до автомобила идват две лица за да помогнат на водача, последният излиза и по собствено желание не остава на мястото на ПТП и го напуска.

Случаен минувач подал сигнал на дежурния по ОДЧ, без да заяви регистрационния номер на автомобила. Дежурният по ОДЧ изпратил полицаи от 5-то РУ, които отишли на мястото на ПТП, но не установили водача.

Механизмът на ПТП обаче бил записан от охранителните камери на Община Бургас, разположени наблизо. Дискът със записите бил изгледан от свидетелите У. и така бил установен регистрационният номер на автомобила марка ***, модел *** с рег.№ ***.

Свидетелят У. разговарял и със свидетели, които се намирали в близост до ПТП. След около 20 минути след пристигането на дамата свидетели на мястото на ПТП им се обадил дежурния по ОДЧ и им казал, че водачът се намира наблизо на един паркинг. Свидетелите У. е В. отишли на паркинга където намерили собственика на процесния лек автомобил и водача В. К. –син на собственика Й.П. К.. Свидетелят У. съставил там на място протокол за ПТП (лист 10-12 от делото), който бил подписан от жалбоподателя. Счел, че с поведението си водачът К. нарушил нормата на 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и отразил това в акта. АУАН (лист 8 от делото) бил подписан от жалбоподателя с възражения, в смисъл, че след консултация с адвокат ще внесе писмени възражения. Такива обаче не били внесени в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Като взел предвид акта, събраните писмени доказателства административнонаказващият орган издал обжалваното по настоящем обжалваното наказателно постановление № 24-0769-006316 (лист 8 от делото), в което при пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правната квалификация на нарушението, на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лева и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение серия GА и бланков №3272722 от 13.12.2024г, наказателно постановление № 24-0769006316 от 02.05.2025г., справка за нарушител/водач (лист 17 от делото), протокол за ПТП №2024-1019-50149-1 от 13.12.2024г, заповедта на министъра на вътрешните работи, пълномощно и скрийншот от телефона на свидетеля Й. К., ЕФ №14803310 (лист 6 от делото) както и показанията на разпитаните свидетели У. и В..

Съдът кредитира показанията на свидетелите У. и В. като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.

По отношение на показанията на свидетеля К. съдът като съобрази, че е собственик и 2 баща на жалбоподателя счете, че не се изяснява обективната истина. Противоречията между неговите показания и тези на свидетеля У. досежно времетраенето от настъпването на ПТП и пристигането на свидетелите на паркинга където чакал и жалбоподателят, както и мотива за преместването на процесния автомобил на друго място различно от това където е станало ПТП са индиция, че следва да се считат за пристрастни. Приетият като писмено доказателство по делото скрийншот доказващ часа, в който е потърсена помощ на телефон 112 не е достатъчен съдът да приеме, че това обаждане е станало на процесната дата. Съдът счита, че в тази си част показанията на свидетеля К. са пристрастни и тенденциозни.

Представеният от страна на жалбоподателя ЕФ за нарушение от същата дата изяснява причините за настъпилото ПТП–движение с износени гуми. От приетия към доказателствата по делото СД и видеозаписът качен на него е видно движението на лекия автомобил по пътното платно, скоростта, с която се е движел водачът К. и оттам трудното овладяване на автомобила след завой.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14 дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (гърба лист 8 и 7 от делото), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на лист 18 и 19 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.

Относно нарушението, заради което се обжалва в тази си част НП –това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:

От доказателствата (от записа на СД) явства, че жалбоподателят е разбрал след като е реализирал ПТП. Лекият автомобил *** е спрял в тревна площ в близост до пешеходна алея след удара. Жалбоподателят е възможно да е слязъл да разбере какво е повредил по автомобила и след това е потеглил без да установи имуществените вреди. Това, че е разбрал, че е допуснал ПТП явства от действията му след инцидента.

На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по автомобила са били нанесени материални щети. Тези щети са описани в изготвения протокол за ПТП по отношение на лекия автомобил. Водачът К. е участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. Жалбоподателят е санкциониран за Д.ие, квалифицирано като 3 нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗдвП. Съдът намира, че описаното в НП и в АУАН поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като тази норма урежда поведение на участник в ПТП с движещи се автомобили, каквато хипотеза в настоящия казус няма.

Тъй като жалбоподателят К. е допринесъл за настъпване на произшествието с лекия си автомобил марка «***» модел *** с рег.№***, то от правна страна той е участник в ПТП по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Ударът между автомобила управляван от жалбоподателя К. и бордюр и бетонна ограда на училище се квалифицира от правна страна като ПТП, тъй като в резултат на него е настъпила материални щети по автомобила и по пътно съоръжение.

Възраженията за несъставомерност от обективна страна К. да е напуснал местопроизшествието без да е установил последиците от него е основателно. Съставът на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП санкционира поведение по неоказване на дължимото съдействие на мястото на произшествието и преди да бъде потърсено съдействието от държавните органи, осъществяващи контрол на правилата за движение.

Този извод следва и от систематичната разпоредба на задължението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП като на първо място трябва да се окаже съдействие за установяване на вредите. Ако при тази дейност участниците в ПТП постигнат съгласие, попълват двустранен констативен протокол и преместват превозните срадства, а едва тогава и при липса на съгласие се уведомява съответната служба за контрол в МВР. Тук отново от обективан страна се изисква настъпването само и изключително на материални щети по участващи в ПТП два леки автомобила. В резултата на настъпилото ПТП от обстоятелсвената част на акта и НП следва, че с поведението си водачът на процесния автомобил е причинил имуществени вреди, блъскайки се в бетонов бордюр и в бетонна ограда на училище. Никъде, нито в АУАН, нито в НП не е посочена степента на увреждане на бетоновия бордюр или на оградата на училището Т.е в конкретния случай не са описани настъпилите имуществени вреди, които са от съществено значение при определяне на конкретните задължения на водача по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Посочената разпоредба изисква водачът на ППС, който е участник в ПТП когато са причинени само имуществени вреди, да има определено поведение, съгласно т.3 б.»а» и б.»б» от ЗДвП. В конкретния случай е вменено на жалбоподателя, че същият не е останал на мястото на ПТП за установяване на последиците от произшествието.

От изложеното по-горе съдът възприема, че е налице съществен пропуск, който е в разрез с установените изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване на обстоятелства, при които е извършено нарушението. Липсата на тези обстоятелства създава неяснота, рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита. Това е липсата на задължителен реквизит в съставения правораздавателен административен акт, с което съществено се ограничава правото на защита на нарушителя. По изложените съображения съдът счита, че в тази си част досежно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП НП е 4 незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Относно разноските:

Съгласно чл.63д ал.1 ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат право на присъждане на разноски. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху ОДМВР-Бургас, която следва да заплати на жалбоподателя направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 400 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0769-006316/02.05.2025г, издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, в частта му, в която на В. Й. К. с ЕГН ********** с адрес в *** за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени две наказания глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В. Й. К. с ЕГН ********** с адрес в *** направени съдебни разноски в размер от 400 (четиристотин) лева за адвокатска услуга.