Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 16.02.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 2624/2025
Вид
Решение № 62
Подписан
16.02.2026
В сила
08.06.2026
Състав
Валентина Любенова Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Шумен, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Йовка Р. Кръстева като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20253630202624 по описа за 2025 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0869-003638/10.11.2025г. на Началник сектор в ОДМВР - Шумен,сектор ПП, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.

183, ал. 4, т. 10, от ЗДвП, на Д. С. Х. ЕГН ********** от с.Мировци, е наложено административно наказание– "глоба", в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 137 в ал. 2 от ЗДВП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 12 точки.

Жалбоподателят обжалва НП като незаконосъобразно и необосновано. Излага твърдение, при извършаната проверка на 28.10.2025г. му били съставени три АУАН, един от които по настоящото производство - АУАН серия GA № 4796864 и съответно му били издадени три наказателни постановления , едно от които е обжалваното НП № 25-0869003638 /10.11.2025г.

Твърди се, че с издаването на НП е нарушен принципа non bis in idem, защото смята, че превозването на едно или повече деца представлява едно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично, изпраща процесуален представител - адв.

И.Д. от АК Варна, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда, да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно и излага доводите си за това.Претендира юрисконсултско възнаграждение .

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2025г. жалбоподателят, управлявал лек автомобил "Пежо 207" с ДК № Р9140 КХ , собственост на Д. И. ЕГН *********.

Около 10,30 часа в гр. Шумен на път Етапна връзка път без № км 1+567 в посока път I-2 бил спрян от служители на РУ Шумен и била извършена проверка.

В хода на проверката проверяващите констатирали, че жалбоподателя управлява лек автомобил "Пежо 207" с ДК № Р9140 КХ , собственост на Д. И. ЕГН ********* като превозва три деца на задната седалка.

Бил му съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № серия GA № 4796864 от 28.10.2025г. в който актосъставителят посочил, че жалбоподателя на 28.10.2025г. около 10,30 часа в обл. Шумен, общ. Шумен, по път без номер километър 1+567 в посока път I-2 като водач управлява л. а. Пежо 207 с рег. № Р 9140 1

КХ, собственост на Д. И. ЕГН *********, като превозва детето А.З. родена на ****** за което не е използвана обезопасителна система съобразена с размера и теглото на детето.

Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 137В, ал. 2, от ЗДвП .

Актът е бил подписан от нарушителя, като не е изложил възражения.

Впоследствие жалбоподателя не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не депозирал писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно - наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № 250869-003638/10.11.2025г. на Началник сектор в ОДМВР - Шумен,сектор ПП, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 4, т. 10, от ЗДвП, на Д. С. Х. ЕГН ********** от с.Мировци, е наложено административно наказание– "глоба", в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 137 в ал. 2 от ЗДВП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 12 точки.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.П. и на свидетеля Н., от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, доколкото същите лично са участвали в извършената проверка на жалбоподателя, като лично са възприели обстоятелствата на нарушението и показанията им почиват на техни непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в наказателното постановление нарушение съдът приема, от правна страна следното:

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.

Компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът намира, че същото следва да бъде отменено на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

От внимателния прочит на АУАН и на наказателното постановление, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Видно в отразеното в АУАН, като описание на нарушението в същия е посочено следното : за това, че на 28.10.2025г. около 10,30 часа в обл. Шумен, общ. Шумен, по път без номер - километър 1+567 в посока път I-2 водача управлява л. а. Пежо 207 с рег .

№ Р 9140 КХ, собственост на Д. И. ЕГН *********, като превозва детето А.З., родена на ****** за което не е използвана обезопасителна система съобразена с размера и теглото на детето, с което виновно е нарушил чл. 137 В ал.2 ЗДВП .

В обжалваното наказателно постановление е посочено, че на 28.10.2025г. около 10,30 часа в общ . Шумен на път ЕТАПНА ВРЪЗКА път без № км 1+567 в посока път I2 водача управлява л. а. Пежо 207 с рег. № Р 9140 КХ , собственост на Д. И. ЕГН *********, като превозва детето А.З., родена на ****** за което не е използвана обезопасителна система съобразена с размера и теглото на детето.

Посочено е, че водача е извършил нарушение – превозва деца с ръст под 150 см в МПС от категориите М1, N1, N2 и N3, като не използва системи за обезопасяване на деца.

Прието е, че виновно е нарушен чл. 137 В, ал.2 от ЗДВП.

Съобразно приложената санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП наказва се с глоба 100 лв. водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV.

Според съда, при описанието на нарушението в АУАН и НП е допуснато съществено противоречие с изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно тези разпоредби задължителен реквизит, както на АУАН, така и на наказателното постановление е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика за това, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение 2 какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния случай според съда, коментираният по-горе критерий на яснота не е достигнат.

В никой от двата акта АУАН и НП не е посочен ръста на детето, както и теглото му. Отразена е дата на раждане 12.10.2020г. от която следва извод, че детето е на 5 години, но липсват отразени данни за ръст и тегло, дори приблизително.

Разпоредбата на чл. 137В, ал.2 от ЗДВП предвижда, че за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, задължително се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със:

1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;

2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал.

1, т. 2.

Според регламента на нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи: 1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg; 2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg; 3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg; 5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.

В чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Т.е. за МПС, необорудвани със система за обезопасяване на деца (определение съдържащо се в § 6, т. от ДРЗДвП) е абсолютно забранено превозването на деца до тригодишна възраст.

В хода на проверката в АУАН и НП е посочена датата на раждане на детето, по отношение на което е съставен АУАН - ****** от което се извежда извод ,че става дума за дете на 5 години .

В чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП се посочва, че деца на три и повече години с ръст до 150 см. могат да пътуват, седнали на задната седалка.

В случая детето А.З., на 5 години, се е намирало на задната седалка, поради което за извършване на преценка относно извършено нарушение е от значение посочването в АУАН и НП както на ръста , така и на теглото му.

От заявеното от актосъставителя в с.з се установява, че такава преценка не е направена: „………….В акта съм написал рождената дата на детето, за което е съставен процесният акт. Не мога да посоча къде е стояло. На задната седалка бяха всички деца. В автомобила нямаше седалки за деца………………..Нарушението е, че не е обезопасено детето било то със столче или с колан………………На височина видимо детето беше по - малко от 150 см, но не мога да кажа. На пет години колко да е високо………….“ Свидетеля по акта Н. посочи :“ …………Не помня децата на каква възраст бяха, но мисля, че на 2, 3, 4 годинки, но те нямаха системи. Бяха видимо под метър и половина………………..“

От съдържанието на двата акта – АУАН и НП се установява, че е допусната неяснота в съдържанието им, като в словесното описание на соченото нарушение по чл.

137В, ал. 2 от ЗДвП е възприето описание, което не съдържа минимума от данни относно обстоятелствата, при които се твърди да е извършено административното нарушение.

В АУАН и НП е следвало да се посочи и теглото и ръста на детето /възрастта на детето е установена от дата на раждане/, като това изискване произтича от на чл. 137В, ал.

2 и ал. 3 от ЗДвП, а доколкото не са отразени такива данни ,то съдът намира че е налице основание за отмяна на НП .

При наличието на неяснота относно възприетите обстоятелства – липса на посочване на ръст и тегло на детето в АУАН и в наказателно постановление, се налага извод за отмяна на НП като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя. Налице е неяснота в повдигнатото спрямо жалбоподателя административно обвинение, което също накърнява правото му на защита.

Същевременно, обстоятелството, че не е изследван въпроса за теглото и ръста на детето /дори приблизително/, създава препятствие за съда да упражни и правомощията си за евентуална преквалификация деянието, съобразно посоченото в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС, съобразно което при липса на съществено 3 изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест правомощието на настоящата инстанция да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.

Посоченият порок в съдържанието на наказателното постановление, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним в съдебната фаза от съда.