Определение № 2788 от 06.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2788 гр. София, 06.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Божилова

Членове:

Анна Н.а

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Р. Божилова Касационно търговско дело № 20258002900856 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Алексленд Проперти“ ЕООД и Г.

В. К. против решение № 657/11.11.2024 г. по т.д. № 528/2024 г. на Софийски апелативен съд, както следва :

Касаторът „Алексленд Проперти„ ЕООД обжалва въззивното решение в частта му с която, след отмяна на решение № 261048/02.07.2021 г. по т.д.№ 1682/2017г. на Софийски районен съд, дружеството е осъдено да заплати на „Дитсманн„ АД / с предходно наименование „Енергомеронт холдинг„ АД /, на основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, сумата от 246 000 лева, ведно с обезщетение за забава, считано от 02.05.2017г. до окочателното изплащане на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от която сума 30 000 лева дружеството дължи солидарно с ответницата Г. К., която сума е предоставена от „Дитсманн“АД на „Алексленд Проперти„ АД за изпълнение на възложени му с договор от 28.06.2011г. действия, изменен с анекси от 09.09.2011г. и 03.05.2012г. , по който Г. К. има качеството на поръчител на „Алексленд Проперти„ АД.

Касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по непредявен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо вр. с чл. 240 ЗЗД. Намира, че ищецът е претендирал сумата съобразно предназначението й - за поемане на „разноски по изпълнение„ на възложената поръчка и поради неизпълнение на задължението на ответното дружество да даде отчет за изпълнението на поръчката, както и се е позовал изрично на основание за връщането й, съгласно чл. 2 , ал. 7 от сключения договор.

Оспорва дадената от въззивния съд квалификация на договора, като договор за заем на сумата от 246 000 лева, каквато не се поддържа от ищеца, вкл. в уточнителната му молба от 31.05.2019 г..

Поддържа се неправилност на въззивния акт, поради постановяването 1 му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Неправилно правоотношението между страните е квалифицирано като договор за заем, а по същество е договор за поръчка и с характер на подготвителен договор за покупко-продажба на поименни безналични акции, като страните по него са уредили изрично хипотезите, в които сумата от 246 000 лева, предоставена от ищеца на ответното дружество, подлежи на връщане – чл. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 – но никоя от тях не се е реализирала в случая. Необоснован е извода на въззивния съд, за наличие на предпоставките по чл. 2, ал. 7, тъй като разпоредбата предполага заплатена от ищеца цена на придобитите акции на „Алексленд проперти„ ЕООД, но такова плащане няма. В разрив с предмета на договора за заем е и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от договора. Касаторът акцентира на обстоятелството, че към датата на сключване на анекса от 03.05.2012г. е била налице съществена промяна в обстоятелствата, известна на страните: „Ж.С.Груп„ ООД – притежател на процесните акции - е обявено в несъстоятелност. По тази причина, първата от заложените в договора хипотези, за придобиване на акциите от ищеца по договор за покупкопродажбата с продавач „Алексленд Проперти„ ЕООД се е оказала обективно изключена, тъй като ответното дружество не би могло да ги придобие по договор с „Ж.С.Груп„ ООД /в несъстоятелност/. Доколкото, съгласно чл. 43 ЗОЗ, откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ, възможна за придобиване процесните акции от ищеца хипотеза остава само втората, уредена в договора, чрез закупуване по реда на ЗОЗ, въз основа на вписано от „Алексленд Проперти„ЕООД пристъпване към изпълнение, в качеството на обезпечен чрез залога кредитор на притежателя на акциите „Ж.С.Груп“ООД - залогодател.

Процесните акции са продадени по единствения възможен и желан от ищцовото дружество начин – по реда на ЗОЗ, след пристъпване към изпълнение от заложния кредитор, чрез депозитар от СФБ, в който случай не се отправя търгово предложение по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 13/22.12.2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции.

Поради това, съображенията на въззивния съд, че за ищеца е било обективно невъзможно да отправи търгово предложение, не по причина на собственото му поведение, страната намира за абсурдни, тъй като изобщо не се е изисквало такова. С вдигането на двата запора – обезпечителен, вписан в сключения договор и последващ изпълнителен запор, съобразен при анекс № 3/03.05.2012 г. – за ищеца е била открита възможността да закупи процесните акции, така както е сторил първоначалният им приобретател - трето за спора лице, от което последващо ищецът ги е придобил. Следователно са несъстоятелни и мотивите на въззивния съд, за недобросъвестно поведение на „Алексленд Проперти„ ЕООД, а оттук и съобразяването на правни последици по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, макар изобщо да не е ясно от въззивното решение кое е несбъдналото се, по причина поведението на ответното дружество, условие. Дори да се приеме, че отправянето на търгово предложение от ищеца е било необходима предпоставка за придобиването на акциите по единствено възможния ред - по ЗОЗ, то съдът не е съобразил, че :

2 ответното дружество е изпълнило всички необходими действия за вдигане на наложените обезпечителен и изпълнителен запори върху процесните акции, най късно до

13.12.2011г., поради което срока за отправяне на търгово предложение от ищеца е изтекъл още на 13.02.2012 г. / отправено е от ищеца едва на 03.06.2015г. /; клаузата на чл. 2, ал. 4 от договора относно началния момент на този срок не е променена с последващите анекси – двумесечен от вдигане на запора, наложен с обезпечителна заповед по гр.д.№ 1625/2007 г. на Врачански районен съд, въпреки знанието на страните за междувременно наложен изпълнителен запор върху процесните акции / вдигнат на 18.01.2013г., а не на 04.02.2013 г., както е приел съда / и обявяване на собственика им – длъжник на „Алексленд Проперти„ ЕООД - в несъстоятелност; неспазването на този срок за отправяне на търгово предложение освобождава „Алексленд Проперти„ ЕООД от всякаква отговорност за неизпълнение на сключения договор. Касаторът намира, че като е приел наличие на основание за връщане на сумата от 246 000 лева, извън изрично уговорените в договора хипотези, съдът е извършил тълкуване в разрив с принципите на чл. 20 ЗЗД. Според касатора, макар дадените при отмяна на първото въззивно решение указания на Върховния касационен съд да се отнасят до разглеждане на основание за връщане на сумата, съгласно уреденото в чл. 2, ал. 6 от договора, доколкото ищецът не се е позовал на тази клауза

/ посочена едва във въззивната му жалба / това произнасяне би било недопустимо. Насетне се излагат съображения за неосъществен фактически състав за връщане на сумата, съгласно чл. 2, ал. 6 от договора: да е отправено от ищеца и прието от ответното дружество търгово предложение за закупуване на процесните акции и преди всичко –да е заплатена от ищеца на ответното дружество цена на същите, като безспорно са били продадени, съответно заплатена цената им от трето за спора лице, което плащане страната намира за ирелевантно в случая. Сочи се нарушение на чл.

269, пр. второ ГПК от въззивния съд, тъй като във въззивната си жалба ищецът не се е позовал на неразгледано от първоинстанционния съд правоотношение по договор за заем. Нарушена е и нормата на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, тъй като въззивният съд – при повторното разглеждане на спора във въззивна инстанция - не се е съобразил с дадените от касационния съд указания, за произнасяне единствено по наведените от ищеца въззивни доводи относно: 1/ обстоятелството по наложен изпълнителен запор върху процесните акции , констатиран с анекса от 03.05.2012 г., вдигнат на 04.02.2013 г., от която дата започва да тече двумесечния срок за отправяне на търгово предложение и 2/ обстоятелството, че процесните акции са били продадени на трето лице , по реда на ЗОЗ, в полза на ответното дружество, преди изтичане на двумесечния срок за отправяне на търгово предложение – на 27.02.2013 г., т.е. обективно е препятствана възможността за такова от страна на ищеца, а с това са реализирани предпоставки за възстановяване на сумата, съгласно чл. 2, ал. 6 от договора. Касаторът счита, че въззивният съд не се е произнесъл по тези доводи, докладвал е иска, като предявен на основание чл. 2, ал. 7 от договора, въпреки указаната от касационната 3 инстанция приложимост на ал. 6 на същия член, и дори е приел основание договор за заем - каквато квалификация касационният състав не е давал. С тези си действия, според касатора, въззивният съд е дал различна от тази на първоинстанционния съд правна квалификация на спора, при което е бил длъжен да съобрази задължителните указания на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС: да доведе възприетата от него квалификация до знанието на страните, като им укаже подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, при надлежно разпределяне на доказателствената тежест в процеса, което не е сторил. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила е и неразглеждането на основателни доводи от защитата на ответниците, а именно : че с оглед обявяването в несъстоятелност на длъжника и притежател на процесните акции – „Ж.С. Груп„ ООД, не е била възможна хипотеза на придобиване извън реда по ЗОЗ; че двумесечният срок за отправяне на търгово предожение от ищеца тече от датата на вдигане на обезпечителния запор; че няма доказателства към 27.02.2013 г. – сделката с процесните акции в полза на трето за спора лице – ищцовото дружество да е регистрирало търгово предложение в КФН и за него да е текъл срока по чл. 151, ал. 1 от ЗСППЦК; че договореният срок за отправяне на търгово предложение от ищеца не е променян, вкл. при знание за обстоятелствата, посочени в последващите два анекса. Касаторът излага съображения и за немотивираност на въззивното решение, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Доводът за необоснованост на същото е заявен формално, с обосновка относима към друго основание за неправилност - съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът Г. В. К. оспорва въззивното решение в частта му, с която е осъдена, солидарно с „Алексленд Проперти„ ООД , да заплати сумата от 30 000 лева, като част от общия дълг в размер на 246 000 лева, в качеството й на поръчител по договора от 28.06.2011г. между ищеца и „Алексленд Проперти„ООД, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017г.. Поддържа идентичен довод за недопустимост на въззивното решение, като разгледало непредявен иск – за връщане на получена в заем сума. Намира неправилно и в разрив с принципите на чл. 20 ЗЗД, извършеното от въззивния съд тълкуване на договора, в частност на уредените изрично в чл. 2 основания за връщане на предоставената от ищеца на ответното дружество сума от 246 000 лева.

Оспорва приложимост на последици, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД, поради установена недобросъвестност на ответното дружество, за каквато по начало намира, че липсват мотиви. Поддържа, че сключеният между страните договор урежда изрична хипотеза, при която не се дължи връщане на сумата – чл. 2, ал.

4 – и точно тя се е реализирала. Аналогично на доводите на другия касатор страната намира, че въззивният съд не се е произнесъл по всички нейни защитни доводи, нито в съответствие с указанията на касационната инстанция. Счита нелогичен и извода на съда, за обективна невъзможност ищеца да отправи търгово предложение за изкупуване на акциите и за значението й в конкретния случай. Оспорва се и отхвърлянето на 4 възражението на ответницата, за погасяване на поръчителството, на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съгласно задължителните постановки на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 4б, изхождайки именно от съображението на ищеца, че основанието за връщане на сумата от ответното дружество е възникнало с реализиране на продажбата на акциите от 27.02.2013г., от която дата следва да се съобрази изтичането на 6–месечния срок за предявяване на иск срещу длъжника.