Определение № 1746 от 17.07.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1746

Кърджали, 17.07.2026 г.

Административният съд - Кърджали - II състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов административно дело № 453/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК.

Образувано е по повод жалба от Р. Н. Ю., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], [адрес], с посочен електронен адрес за призоваване: [електронна поща], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1300-000056 от 30.06.2026 год., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали, с която, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на Свидетелството за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и който не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В подадената жалба се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради несъответствие с целта на закона.

В така подадената жалба накрая, на основание чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК е направено особено искане, като жалбоподателят моли съдът да спре предварителното изпълнение на процесната заповед до окончателното приключване на настоящото производство. Твърди, че изпълнението на заповедта ще му причини значителни и трудно поправими вреди, т.к. отнемането на свидетелството му за управление го лишава от възможността да упражнява трудовата си дейност и да изпълнява професионалните си задължения, за които управлението на моторно превозно средство е необходимо – бил управител и съдружник на [дружество], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес] и при невъзможност да управлява автомобил съществувала реална опасност да остане без работа и без доходи. Твърди също, че освен имуществените вреди щели да настъпят и трудно поправими неблагоприятни последици, свързани със загубата на трудова заетост, професионална реализация и възможността да издържа себе си и своето семейство и че дори при последваща отмяна на процесната заповед, тези вреди не биха могли да бъдат напълно възстановени. Счита, че е налице и сериозен спор относно законосъобразността на административния акт, поради което запазването на действието му до приключване на съдебния процес би довело до несъразмерно засягане на правата и законните му интереси. Твърди също, че било налице и ново обстоятелство, а именно - включен бил в списък за провеждане на допълнително обучение на водачи на МПС в [дружество], с адрес – [населено място], [улица], което обучение щяло да се проведе на 18.07.2026 год., от 08:30 часа. Поради това молителят счита, че са налице предпоставките на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, за спиране на предварителното изпълнение.

Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като към същата е приложена в заверен препис административната преписка по издаване на оспорения акт и същата е изпратена на съда по електронен път, чрез ССЕВ, със съпроводително писмо с Рег.№292000-12070/17.07.2026 год. на ОДМВР - Кърджали, постъпили в съда с Вх.№1522 на 24.04.2026 год., в 16:01 часа. В съпроводителното писмо не е изразено становище по повод така подадената жалба и направеното в нея особено искане за спиране на изпълнението.

След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства и приложените по преписката от административния орган доказателства, Административен съд – Кърджали, след преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело №453/2026 год. по описа на АдмС - Кърджали.

Разгледано по съществото същото е неоснователно, по следните фактически и правни съображения:

Съгласно нормата на чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год. на Общото събрание на съдиите във ВАС по Тълк.дело №1/2009 година.

В конкретната хипотеза, с оспорената Заповед №26-1300-000056 от 30.06.2026 год., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали, на молителя Р. Н. Ю. от [населено място], [улица], [адрес], е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ - изземване на свидетелството за управление на МПС на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на тази ПАМ е издадена на основание нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, а от фактическа страна, прилагането на тази ПАМ е мотивирана с обстоятелството, че Р. Н. Ю. от [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], притежаващ СУМПС [номер], за кат. В, АМ, В1, на отчет в ОДМВР – Кърджали, е неправоспособен, поради отнемане на всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В мотивите към заповедта е описано, че контролните точки са му отнети със следните влезли в сила наказателни постановления:

1. НП №23-0303-000104 от 14.03.2023 год., влязло в сила на 04.04.2023 год. - отнети 6 (шест) контролни точки;

2. НП №23-0303-000390 от 20.09.2023 год., влязло в сила на 19.12.2023 год. - отнети 10 (десет) контролни точки;

3. НП №24-1300-001216 от 25.06.2024 год., влязло в сила на 17.07.2024 год. - отнети 10 (десет) контролни точки;

4. НП №24-1947-000314 от 03.07.2024 год., влязло в сила на 26.07.2024 год. - отнети 10 (десет) контролни точки;

5. Фиш за налагане на глоба [серия] №[номер] от [дата], влязъл в сила на 30.06.2026 год. - отнети 10 (десет) контролни точки.

С описаните по-горе четири наказателни постановления и с посочения фиш за налагане на глоба, на жалбоподателя Р. Ю. са му отнети общо 46/четиридесет и шест/ контролни точки, при първоначално получени 39 контролни точки.

Описаните четири наказателни постановления, издадени от различни наказващи органи в структурата на ОДМВР – Кърджали, както и посочения фиш за налагане на глоба, издаден от наказващ орган от ОДМВР – Пловдив, ведно с разписките за връчването им на наказаното лице и с положени печати със заверка за датите на влизането им в сила, са представени по изпратената в съда административната преписка.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Следователно, законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта, т.е. когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но същевременно, презумпцията по чл.172, ал.6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да се спре и допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение на акта, съгласно чл.166, ал.4 от АПК. Ето защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер, те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.172, ал.5 от ЗДвП, се прилага нормата на чл.166, ал.2, във вр. с ал.4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, между които са и заповедите за налагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е изцяло негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдяните от него вреди от изпълнението, за да се прецени, дали са значителни като основание за спирането му, респективно - следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение, за него ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая, особеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта е обосновано с факта, че молителят бил управител и съдружник в [дружество], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес] и при невъзможност да управлява автомобил съществувала реална опасност да остане без работа и без доходи. Този довод съдът намира за крайно несъстоятелен и голословен, като счита, че за да осъществява дейността и функциите си като управител на посоченото търговско дружество, за молителя не е необходимо непременно да управлява МПС, т.е. управлението на МПС по никакъв начин не може да бъде прието за неизменна и задължителна част от функциите и дейността на един управител на търговско дружество. В тази връзка съдът намира, че са също толкова несъстоятелни и твърденията за неблагоприятни последици, свързани със загубата на трудова заетост, професионална реализация и възможността да издържа себе си и своето семейство и че дори при последваща отмяна на процесната заповед, тези вреди не биха могли да бъдат напълно възстановени. Неясно защо молителят твърди като неблагоприятна последица загуба на трудова заетост, предвид обстоятелството, че същият не работи по трудово правоотношение като шофьор на някакъв вид МПС, било то товарен автомобил, таксиметров автомобил, автобус или друго, а е един от двамата управители на посоченото търговско дружество и няма никаква причина, дори и при невъзможност да управлява МПС от посочените в иззетото СУМПС категории, той да получава възнаграждението си като управител. Тези твърдения, по разбиране на настоящия състав, не доказват наличието на реална и обективна опасност лично за жалбоподателя Р. Ю. да настъпят вредни последици, които да са значителни по своя размер или трудно поправими и по своето естество и характер и те да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява.

Неоснователен е и довода, че било налице ново обстоятелство, а именно – молителят бил включен в списък за провеждане на допълнително обучение на водачи на МПС в [дружество], с адрес – [населено място], [улица], което обучение щяло да се проведе на 18.07.2026 год., от 08:30 часа. Във връзка с този довод съдът намира за нужно да разясни следното: