Решение № 1347 от 18.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И ванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330202157 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предмет на настоящето производство е

НП

№ 24-0438000986/13.11.2024г. издадено от Началник сектор в 03 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на Г. А. М., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. А. М., редовно призован се явява в съдебно заседание лично и със своя процесуален представител адв. К.. В жалбата си излага доводи за неправилност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа молбата си и ангажира доказателства с които да обори обвинителната теза. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна Началник сектор в 03 РУ при ОДМВР Пловдив, в изпратена до съда молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави 1 се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 19.09.2024г., около 08.31ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ Х 5“ с рег. № **, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „България“, посока запад, като преминава на забраняващ червен сигнал на работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. Посоченото било възприето от свидетеля Ц. Н. Ц. – ** в 03 РУ на ОДМВР Пловдив и неговия колега свидетеля И. К. В.. За установеното нарушение бил съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя, като в графата за възражения било отразено че има такива. На жалб. М. бил връчена екземпляр от него, видно от приложената разписка за връчен АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпило възражение срещу съставения акт в което той оспорвал извършването на нарушението. В тази връзка св. Ц. написал докладна записка в която потвърдил че е видял нарушението за което съставил АУАН. След разглеждането на преписката, АНО приел възражението за несъществено. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен начин с АУАН, като жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Като свидетел по делото е бил разпитан полицейският служител, съставил АУАН, очевидец на извършеното нарушение – свид. Ц. Ц., който подробно разказа как е установил извършеното нарушение и как е протекла проверката на жалбоподателя. Свидетеля беше категоричен че е видял как жалбоподателя прави обратен завой на бул. „България“, на кръсто вището с ул.

„Васил Левски“, от най-лявата пътна лента, предназначена за за виване на ляво и за обратен завой, и същото е сторил на червен сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим. Разказа че си спомня за случая защото жалбоподателя се е представил че е адвокат и е водил спор с него на място.

По молба на жалбоподателя беше разпитан като свидетел и И. В. – свидетел по съставения АУАН, също очевидец на нарушението. Той разказа пред съда че също е видял как жалбоподателя прави обратен завой на бул.

„България“, по времето когато светофарната уредба е светела в червено.

2

Показанията на двамата разпитани свидетели са логични, еднопосочни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви по отношение на главния факт на доказване. Същите изхождат от обективен доказателствен източник и са съответни на целокупния доказателствен материал, в това число на приетите по делото писмени доказателства. Съдът цени тези показания като изхождащи от достоверен източник на информация и намира, че същите са в подкрепа на описаната в НП фактическа обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, както и с всички писмени доказателства, в това число и с процесния АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не беше разколебана. Именно поради това съдът ги кредитира напълно и не намира основание да ги подложи на съмнение тъй като не се събраха доказателства които да са в противоречие с тях. Дали по време на извършеното от жалбопподателя нарушение, полицейските служители са имали спрян друг водач е без значение, тъй като това не би им попречило да видят извършено нарушение от жалбоподателя. Хипотетично напълно е възможно едновременно да разговарят с друг водач и да наблюдават преминаващите автомобили. Поради изложеното и съдът не прие възражението на жалбоподателя че те не са имали възможност да видят дали е преминал на червено. И двамата свидетели бяха категорични че са го видели как преминава именно на червен сигнал на светофарната уредба.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място 19.09.2024г., около 08.31ч., жалбоподателят, като водач на лек автомобил марка „БМВ Х 5“ с рег. № **, в гр. Пловдив е преминал на червен сигнал на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул.

3

„България“, посока запад, като той се е движел по бул. „България“ и е направил обратен завой, което е било възприето от полицейските служители свидетелите Ц. и В.. Полицейските служители са осъщест вявали контрол в близост до кръстовището и от непосредствена близост са възприели извършеното нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. От разпита на свид. Т. Ц. и св. В. се установи че те подкрепят отразеното в съставения от него АУАН, като си спомнят в подробности конкретната ситуация. Причината за това е че жалбоподателя им е казал че е адвокат и е спорел с тях. Свидетеля беше категоричен че няма как да не е имало нарушение, а на жалбоподателя да е съставен АУАН. В същност жалбоподателя категорично отрича извършеното нарушение, но не посочва дали твърди да е минал на зелен сигнал на светофарната уредба или на жълт. Независимо от това за пълнота следва да се посочи че дори хипотетично да се приеме че жалбоподателя е влязъл в кръстовището на жълт сигнал /а то ва не се доказа по делото/, жалбоподателя не е следвало да влезе в кръстовището тогава когато вече свети жълт сигнал и той все още не е влязъл в кръстовището, и не е толкова близо че спирането му е невъзможно без да създаде опасност. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДВП жълтия сигнал означава "Внимание, спри!" като това не се отнася единствено за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Това означава че всички други водачи са длъжни да спрат.

Единствено тези които при подаването на сигнала са вътре в кръстовището или в момента на подаването на сигнала на влизат в крстовището следва да преминат по най-бързия начин. В настоящия казус обаче, жалбоподателя не излага такова твърдение.

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания на свид.

Ц. и В., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя че в случая не е 4 налице материална компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.

Напротив от приобщените по делото опра вомощителни заповеди се установи точно обратното. От Заповед № В121К-8883/02.03.2020г. на Министъра на вътрешните работи се установява че полицейския служител Г.Г. е назначен на длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ в 03 РУ на ОДМ ВР Пловдив. От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, т. 3.9 се установява че началник сектор „Охранителна полиция“ има право да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

Процесното НП е издадено именно от Г. Г.. По отношение на актосъставителя от Заповед № 317з-11765-31.12.2021г. /т. 111/ и протокол № 2 с вх. № УРИ 433р-28447 от 22.12.2021г. по описа на ОДМВР Пловдив /т. 36/ се установява че актосъставителя Ц. Ц. също има материална компетентност.

Правилно административнонаказващия орган е определил и съответната на извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗД вП санкционна норма, а именно тази по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП която предвижда глоба в размер на 100 лева за водач който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Размера на наложената глоба е фиксиран от законодателя поради което не може да се ревизира от съда и се приема за правилно определен.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения АУАН и НП имат всички изискуеми по закон рек визити.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не могат да се определят като такова със значително по-ниска степен на общест вена опасност в сравнение с д р у г и нарушения от същия вид, а напротив.

Поведението на жалбоподателя е било такова че е застрашило и останалите участници в движението. На следващо място видно от справката за нарушител водач, жалбоподателя е редовен нарушител на разпоредбите на ЗД вП поради което и обществената му опасност е значителна.

П о р а д и всичко гореизложено и като намери че в проведеното административнонаказателно производство не е допуснато същест вено процесуално нарушение, съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са 5 спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т. 20 от същата, за преминаване на забраняващ сигнал на светофарната уредба се предвижда отнемане на 10 контролни точки.

Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.

Според чл.3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.

Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има контролно-отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязва н е т о в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.