Решение № 482 от 21.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Димо Колев при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500944 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 781/03.06.2025 г. по гр. д. № 486/2025г. по описа на РС В. Търново е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите Б. И. Б., Т. Л. Б., М. П.

Б. и непълнолетната Н. П. Б. по отношение на съсобствения им недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр.Велико Търново, ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на сградата от 17 кв.м., брой етажи: един, с предназначение хангар, депо, гараж заедно със съответното на застроената площ право на строеж, ведно с 1/13 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 369 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план 298А, квартал 68, парцел XIV, при следните квоти по отношение на гаража -15/18 ид. части за Б. И. Б. и по 1/18 ид. части за всяка от Т. Л. Б., М. П. Б. и Н. П. Б., както и при следните квоти по отношение на поземления имот – 6/117 ид. части за Б. И. Б. и по 1/117 ид. части за всяка от Т. Л. Б., М. П. Б. и Н. П. Б..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Т. Б., чрез пълномощника й адв.

В. С. от ВТАК, в която са изложени оплаквания, че първата инстанция е постановила 1 решението си без да съобрази същественото разминаване в данните за площта на процесния гараж. В тази връзка се изтъква, че делбеният съд е приел, че същият е със застроена площ от 17 кв.м., както сочат приложените по делото титули за собственост от 2017г. и от 2021г., въпреки че съгласно данните от КККР по скицата на сградата № 15-1578903-20.12.2024 г., тази площ е от 28 кв.м. Този жалбоподател смята, че въпросът за квадратурата на гаража е съществен в производството по делба, особено във втората й фаза и като излага съображения защо смята за меродавна площта от 28 кв.м., иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд, в частта му относно отразената площ на процесния гараж и да постанови ново, в което тази площ да бъде посочена като 28 кв.м.

Срещу решението по допускане на делба е подадена въззивна жалба и от друг съделител – М. Б., която счита същото за неправилно, поради нарушаване на материалния закон. Във тази връзка се посочва, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че съделителят Н. Б. е непълнолетно и в този смисъл недееспособно лице, както и че е не изследвал служебно дали същата е приела по опис наследството от починалия си баща, както изисква чл. 61 ал. 2 ЗН. С оглед на последното се оспорва непълнотелният съделител да е придобил по силата на наследственото правоприемство права върху делбените имоти, за да участва в делбата като носител на наследствени права. С тези доводи се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение на първата инстанция и да постанови друго, съобразно действителните права на съделителите.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбите и ищец в производството е депозирала отговор, с който ги е оспорил като неоснователни.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивните жалби оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирани страна, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в 2 предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Пред районният съд е предявен иск за допускане на съдебна делба на съсобствен недвижим имот - сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр.Велико Търново, ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляваща гараж, заедно със съответното на застроената площ право на строеж, ведно с 1/13 ид.ч. от поземлен имот, в който е построена. В исковата молба се твърди, че правата на страните в общата вещ произтичат от наследство и покупко – продажба. Посочва се, че по силата на последната ищецът е придобил от общия наследодател 4/6 ид. части и наред с неговата 1/6 ид. част по наследство е носител общо на 5/6 ид. части от процесния имот. Ищецът допълва, че първата ответница е съпруга на починалия му брат и че другите две ответници са негови дъщери, които след смъртта му са придобили по наследство притежаваната от него 1/6 ид. част от делбения имот. С твърдения, че страните не могат да се подеблят доброволно, ищецът е поискал от съда да допусне делба на процесния имот при права от 15/18 ид. части за него и по 1/18 ид. част за всеки от ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК никой от ответниците не е подал отговор на исковата молба.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно, че с нотариален акт за собственост от 2017г. общият на страните наследодател /Иван Калчев/, ищецът и прекият на ответниците наследодател /Пламен Б./ са признати за собственици на процесния гараж, находящ се в гр. В. Търново, ... и представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново, със застроена площ от 17 кв.м., заедно с 1/13 ид. части от ПИ с идентификатор ***, в който е построен, при следните права – 4/6 ид. части за Иван Калчев на основание строителство и наследство и по 1/6 ид. част за останалите двама по наследство. С нотариален акт за покупко – продажба от 2021г. общият наследодател е продал на ищеца своите 4/6 ид. части от общата вещ.

Прекият на ответниците наследодател е починал на 26.10.2021г. и е оставил същите за свои наследници по закон – съпруга /първата ответница/ и две деца /останалите ответници/. При разглеждане на делото пред първата инстанция ответницата Н. Б. е била непълнолетна, но към приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, същата е навършила пълнолетие на 17.07.2026г., като по реда на чл. 49 ЗН е приела 3 наследството оставено от нейния баща – Пламен Б., който прием е вписан в особената книга на СРС под № 1612/14.08.2026г. /съдебно удостоверение изх. № 80721/14.08.2026г./.

От представената пред районния съд скица на сграда № 15-1578903-20.12.2024 г. на СГКК гр. В. Търново и приетата във въззивното производство преписка по Заповед № 18-5380/26.05.2022г. на началника на СГКК-В. Търново се установява, че с последната е одобрено изменение на КККР на гр. В. Търново като е допусната промяна в границите на делбения гараж и площта му от 17 кв.м. е станала 28 кв.м.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това право законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно разпореждане от наследодателя /чл.

69 ал. 1 ЗН/.

В производството по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имота ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител в тях /чл. 344 ал. 1 ГПК/. Предмет на съдебната делба са само имущества, които представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и съществуват към датата на приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество.

Налице ли е самостоятелен обект, върху който съществува съсобственост се преценява въз основа на придобивното основание и последвалите го факти от значение за спора.

Делбената вещ, когато се касае за поземлен имот, следва да се индивидуализира както в исковата молба, така и в решението по допускане на делба с местонахождение, граници поне от три страни и площ респ. местоположение, съседи, застроена площ, етажност и предназначение за сгради. Константна е практиката на ВКС, че площта е един от индивидуализиращите белези на имотите, но не определящ такъв, за разлика от местонахождението и границите /съседите/ му, доколкото през годините, с оглед прилаганите различни методи за измерване могат да се получат различни площи. В тази връзка площта на имота респ. сградата, предвид и на въпросите по които се формира сила на присъдено нещо с решението по допускане на делбата, а именно между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя, не се обхваща от обективните предели на акта по чл. 344 ал. 1 ГПК, с който завършва първата фаза. Ако има спор между съделителите относно конкретната площ на недвижимия имот, няма пречка във втората фаза на делбата да се назначи техническа експертиза, която да я установи действителния пространствен обхват на делбеното имущество, имащ значение за реалната му пазарна оценка. В този смисъл е Решение №337/10.10.2011 г. по гр. д. №666/2010 г. на ВКС и Определение №247/30.03.2012 г. по гр. д. №590/2011 г.

4 на ВКС. След като с решението по допускане на делбата не се формира сила на присъдено нещо по отношение на площта на делбения имот, отразяването й в диспозитива на акта съгласно едни доказателствени източници, а не според наличните данни от други събрани доказателства, не води до неправилност на решението по чл.

344 ал. 1 ГПК. В последното делбеното имущество следва да се опише според онези свои белези, които са необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. В случая това е сторено с посочване на местонахождение на гаража, номер на идентификатор според КККР на гр. В. Търново и предназначение на делбената вещ. Нещо повече, доколкото по делото не се твърди разликата в площта според различните доказателства да води до възникването и съществуването на друг самостоятелен обект на правото на собственост от този, който е предмет на делбата, то наличното несъответствие в площта на гаража между титула за собственост и КККР на гр. В.

Търново не може да обоснове порок на обжалваното решение, налагащ неговата отмяна. Изложените от жалбоподателя Т. Б. съображения защо смята посочената в скица на сграда № 15-1578903-20.12.2024 г. на СГКК гр. В. Търново площ от 28 кв.м. за меродавна и вярна не държат сметка, че по арг. от чл. 27 ал. 1 ЗКИР кадастралната карта има само информативно значение и начина на отразяване на даден имот в нея, не засяга действително притежаваните вещни права.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира тази въззивна жалба за неоснователна, поради което същата подлежи на отхвърляне с присъждане на разноски за въззиваемата страна – ищец.

По отношение на втората жалба следва да се има предвид, че оплакванията в нея за липсата на доказателства за приемане от непълнолетния съделител на наследството на починалия му баща, засягат материалната му легитимация т.е. дали последният е носител на право на собственост в делбеното имущество в съответния обем, съответстващ на квотата му в наследството. Придобиването на права от наследствената маса не настъпва с откриване на наследството, а е необходимо наследникът да е приел наследството по см. на чл. 49 ал. 1 и ал. 2 ЗН. Едва с приемането на наследството, но не и преди това, наследникът придобива имуществените права от състава му, съобразно наследствения си дял /чл. 60 ал. 1 и ал.