Решение № 25 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладВ.ото от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002901321 по описа за 2024 година

Производството е по Глава двадесет и четвърта от ГПК.

ОбразуВ.о е по молба вх. № 265841/07.03.2024 г. по регистратурата на Софийски градски съд, подадена от К. В. З., роден на 21.12.1939 г. в Амстердам, Холандия, постоянно пребиваващ в Република България с адрес гр. Шумен, ул. „Марица“ № 7, съдебен адрес гр. София, п.к. 1415, ул.

„Маестро Г. Атанасов“ № 81, адв. И. Г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязло в сила решение № 1011 от 27.07.2010 г., постановено от Апелативен съд – София /САС/ по в.гр.д. № 773 по описа на съда за 2010 г.

Твърди се, че с влязлото в сила, като недопуснато до касационно обжалВ.е въззивно решение, отмяната на което се иска, е отменено първоинстанционно такова от 28.06.2010 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 2977 по описа на съда за 2008 г., с което са уважени исковете на молителя срещу ответника по молбата „УниКредит Булбанк“ АД за заплащане на сумата 192500 щатски долара /щ.д./ на осноВ.ие чл. 425 вр. с чл. 420 ТЗ, както и сумата 89692.17 щ.д. – обезщетение за забава на осноВ.ие чл. 86 от ЗЗД, и същите искове са отхвърлени.

1

Молителят излага, че за да постанови решението си въззивният САС е приел следното: че върху процесната сметка в ответната банка е имало запор, той е вдигнат с определение от 12.10.2000 г. по в.н.ч.д. 1584/2000 г. на СГС, приложено по делото; че по делото е налице постановление на ВКП от 20.10.2000 г. за налагане на ефективен запор по реда на чл. 185 НПК /отм./ с адресат ответната банка; че е открит неправилен банков влог и процесните пари са внесени по сметка на ищеца; че този договор е сключен при насрещните волеизявления на банката и на вложителя – СДВР; че волеизявлението на СДВР било: „… че с влога може да се разпореждат само органите на прокуратурата или съда“ и от тази клауза възникнало задължение за банката да извърши плащане, което според молителя не е вярно, а действително вписаното в писмото на СДВР от 21.08.1998 г., с което са депозирани парите е записано: „… движенията по сметката са допустими единствено и само с прокурорско разпореждане или съдебно такова“; че съдът с определение от 12.10.2000 г. е постановил сумите да се преведат, което според молителя също не е вярно – определението няма никакъв разпоредителен диспозитив – там само се определя сумите да бъдат преведени някъде, което не е диспозитив, който да поражда задължения за банката; че действието на договора е до момента, в който се закрие цялата сметка.

Сочи се, че САС е разсъждавал, че независимо, че банката е адресат на постановлението на ВКП, но това постановление не е връчено на банката и то не е породило действие и не е възникнало задължение за банката да откаже извършВ.ето на превода. Молителят сочи, че самото постановление от 20.10.2000 г. на прокурор Е. Т. е по делото и то е постановено само и единствено във връзка с /това/ определението от 12.10.2000 г. да не може да породи правни последици – то е и поводът, и причината за битуването на това постановление.

Излага се, че САС е приел: че е наложен запор от СРС, ефективен, върху процесната сметка на 23.10.2000 г. и този запор е без правен ефект; че ответникът твърди, че процесната сума е преведена на холандска банка, като за доказателство за превода се сочи мемориален ордер с дата 20.10.2000 г. № 61/000/35278, представен от банката, в който е записано основание – „преведени в полза на ABN AMRO BANK 1 798 900 USD съгласно определение на СГС от 12.10.2000 г. и писмо от 19.10.2000 г.“, и са упоменати 2 сума от 1 598 900 USD и сума от 200 000 USD. Молителят сочи, че при представянето на този документ, същият е придружен и със суифт съобщение, което е преведено и е по делото, и е доказателство, че двете суми /200 000 USD на З. и 1 958 900 USD от сметката на Митница Летище София/ са „напуснали“, „преведени“ /по мотиви на съда/ в един и същ ден и в едно и също време, и на едно и също осноВ.ие с един и същ акт.

Излага се още, че ордерът е факт по делото и той е основание съдът да приеме, че е извършен превод на парите, посочени в него правомерно и че това се е случило точно на 20.10.2000 г., и този превод не е бил в нарушение на никакви ограничения. Според молителя той няма значение за спора, но така или иначе този ордер е залегнал в решаващите мотиви на САС, като изрично на няколко места съдът сочи, че банката е изпълнила някакво, според него, съда, задължение на 20.10.2000 г., но ако беше извършила превода на 23.10.2000 г., то поведението й нямаше да е правомерно. Твърди се от молителя, че преди постановяВ.е на решението никой по никакъв повод не се е позовавал на този ордер и да твърди, че се е случило парите да бъдат преведени точно на този ден и по реквизитите на този ордер, но безрезервно, безапелационно съдът е отхвърлил исковете, постановил е диспозитива за това, че банката на 20.10.2000 г. е превела някъде сумата от 1 798 900 USD и обосновава този си фактически и правен извод, позовавайки се на мемориалния ордер № 61/20.10.2000 г.

Молителят излага още, че е твърдял по делото, че превод на въпросната сума не може да се е случил на 20.10.2000 г. правомерно, тъй като банката може да прави всичко с парите, но не може правомерно да се е разпоредила с тях, да се е освободила от задължението по неправилния влог, тъй като винаги е имало запори, в това число и на дата 20.10.2000 г. е наложена забрана за операции по сметката от прокуратурата.

Излага също, че със заявление до Директора на Митниците вх. № 35-32578943/04.10.2023 г. поискал информация от митницата къде се намират парите, иззети по следствено дело 654/1998 г. на Първа районна следствена служба София – преведените по тяхна сметка 1 598 900 USD. С писмо до молителя изх. № на митницата 52-592436/16.10.2023 г. му отговорили, че парите по сметка на митницата в размер на 1 598 900 USD на дата 23.10.2000 г. са изчезнали от сметката и тази сума съответства на задържаната на летище 3

София на 17.08.1998 г. По-нататък в писмото от митницата до молителя имало извадки от решението на САС по в.гр.д. № 2632/2009 г., като се сочело, че от неоспорения мемориален ордер № 61 се установява, че на 20.10.2000 г. от страна на банката е извършен превод на сумата от 200 000 USD.

Според молителя този отговор бил диктуван на длъжностното лице, което му отговорило от името на митниците, от заинтересовани лица, което наложило да отправи към Агенция „Митници“ заявление с вх. № 32643/5//23.11.2023 г., с което напомнил, че от патримониума на митницата е изчезнала сума от около 1 600 000 USD и според изявленията на митницата, нямало разпореждане с тези пари от нейна страна. Поискал от митниците да го уведомят за кореспонденцията си с банката, тъй като в отговора си до него сочели за такава, както и дали знаят за изчезването на парите и за евентуален трансфер в чужбина дали има разрешение от Министерство на финансите по правилата на Наредба № 3 за плащанията.

В отговор на заявлението му от 23.11.2023 г., на 07.12.2023 г., молителят получил отговор от Централно митническо управление рег. № 32659790/05.12.2023 г., в който се сочело, че на 23.10.2000 г. сметката на митницата е задължена със сумата 1 598 900 USD, без за това да е давано разпореждане от длъжностни лица в митницата и че това е станало по искане на холандска банка, и че митницата не била получавала официално определение на съда, и не била страна в производството.

Твърди се, че в плика с това писмо били поставени копия на следните документи:

1. Писмо от ВКП до Министерство на финансите № 7361/2001.III. от 09.07.2001 г. с вх. № на Министерство на финансите 11-02-0016/11.07.2001 г. В същото било посочено, че с постановление на ВКП от 20.10.2000 г. на осноВ.ие чл. 185 НПК е постановено да се спрат финансовите операции, свързани с паричен превод и разпореждане по посочените сметки, както и че във ВКП има информация, че постановлението на ВКП от 20.10.2000 г. не е изпълнено от „Булбанк“ АД. Поискано е да се извърши проверка и да се даде информация какво е състоянието по посочените сметки на МФ и Митница Летище София, и дали са давани разпореждания с наличните суми. Според молителя посоченото в писмото, че „постановлението не е изпълнено от „Булбанк“ АД“, означава, че постановлението е било връчено и то е 4 следвало да породи ефекта си /с него се забраняват всякакви операции по тези сметки и това постановление е по делото/, и че желаната забрана е нарушена, т.е. след като са получили постановлението в банката, тя се е разпоредила, превела някъде парите. Сочи се, че това, че го е сторила след постановлението, е ново обстоятелство по делото.

2. В плика бил сложен и лист с първа страница на писмо от Агенция Митници ЦМУ до Началника на Митница Летище София с регистрационен индекс ЦМУ 04-01-0315/24.07.2001 г., с вх. № на Митница Летище София 6601-0462/24.07.2001 г. В това писмо на ЦМУ се искало въз основа на писмото на ВКП писмена информация, която да е придружена с банкови документи относно банковите извлечения по сметките, движения по банковата сметка на Митница Летище София, извлеченията, в това число и от 23.10.2000 г., като е поискано копията да са ясни и четливи, и заверени с вярно с оригинала, подпис и печат, като е поискана информация за налагането на запор върху банковите сметки, за вдигането на наложения запор, за спирането на финансовите операции, свързани с паричен превод и разпореждане с банковите средства. Писмото било на бланка на Министерство на финансите.

Имало резолюция, като последната е от 26.07.2001 г. и е адресирана до Д., тогава главен счетоводител на Митницата.

3. В плика бил поставен и документ с изх. № на Митница Аерогара София 66-01-0462/06.08.2001 г., и който документ е с адресат Директора на Агенция „Митници“. Молителят излага, че по т. 4 на този лист е записано ясно: „за наредения от „Булбанк“ АД, клон „Калоян“ превод в полза на холандската банка разбрахме на 24.10.2000 г. при получаВ.ето на банковия парагон за 23.10.2000 г., датата на превода…“ Молителят сочи, че това обстоятелство по т. 4 е ново за делото. То означавало, че на датата, посочена в мемориален ордер № 61/20.10.2000 г. на Булбанк, не е извършеван никакъв трансфер на пари на 20.10.2000 г. Ако е вършено нещо, то е станало на 23.10.2000 г. или след тази дата /както молителят твърдял многократно по делото – ако банката била превела някъде парите, защо нейните представители щели да искат да се вдигат запори през декември 2000 г., а и да се искат изпълнителни листове срещу З. през 2001 г./ Според молителя банката не е сочила, че е извършвала превод на парите, а съдът сам се е сетил, че сумата от 1 798 900 USD /ако въобще е тръгвала за някъде/, то това е станало на 20.10.2000 г. Отново според молителя самият ордер е някаква 5 счетоводна еквилибристика, но само в самата банка. Агенция Митници удостоверява, че в банковия парагон, който са получили на дата 24.10.2000 г. за инициираните, наредените трансакции за 23.10.2000 г. нещо се е случило, но там би трябвало да е посочено наредител, основание, по чие разпореждане, бенефициент /адресат/, сума, курс /ако е валутен/.

С оглед изложеното молителят твърди, че със сочените по-горе документи е налице ново обстоятелство по делото – това ново обстоятелство е, че на 20.10.2000 г., както е по решаващите мотиви на САС, не са трансферирани никакви пари към Холандия /Нидерландия/. Ако тези доказателства били в делото /обстоятелствата, за които те свидетелстват/, САС нямало да постанови отменителното си решение. Така както е постановено и влязло в сила, то е неправилно, защото при обсъждането му това обстоятелство и доказателствата за него не са му били известни. Излага се, че молителят не е бил адресат на писмото на прокуратурата и не е знаел за него нито като факт, нито като съдържание. Същото носи регистрационен номер, номер на адресата и ясно посочени обстоятелства – че освен запорите върху процесните сметки в Булбанк АД, е наложен и такъв ефективен с постановлението на прокурор Е. Т. и че тази забрана на осноВ.ие чл. 185 НПК /отм./ е нарушена от Булбанк. Другото обстоятелство, според молителя е, че парите по сметката на Митница Летище София на дата 23.10.2000 г. са били налични по нея, което означава, че ако това обстоятелство е било известно на съда, той нямало да постанови диспозитив, с който да отмени решението на СГС. Изводите на съда, че парите са били трансферирани някъде на 20.10.2000 г., са неправилни и необосновани.