Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 4 от 20.01.2022, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Наказателно от частен характер дело 616/2021
Вид
Присъда № 4
Подписан
20.01.2022
В сила
27.04.2022
Състав
Тодор Иванов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.205, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.144 · Наказателен кодекс
  • чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда №4, постановена на 20.01.2022г. по НЧХД №616/2021г. на Районен съд - Търговище

Подсъдимият П. Л. И. от с.С., общ.А. е предаден на съд с обвинение за това на 26.01.2021г. в гр.Търговище в разговор по телефона, отправил закани срещу личността на съпруга на тъжителката Б. Д. Х. от с.М. Ч., общ Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъплението по чл.144, ал.1 от НК. Не е предявен граждански иск.

В съдебно заседание тъжителката чрез своя процесуален представител, поддържа обвинението така както е повдигнато. Моли за постановяване на осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание.

Подсъдимият не се признава за виновен, моли да бъде оправдан.

Неговите защитници пледират за оправдателна присъда и присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното. Според тъжбата : През 2017г. тъжителката и нейният съпруг закупили къща в с.М. Ч., общ.А., обл.Т.. На 26.01.2021г. около 14.00ч. съпругът на тъжителката тръгнал към с. М., общ. А., където имали гора, с издадено разрешително за сеч. Той пътувал с резача-Н., който се движел зад него със собствената си кола, за да му покаже къде се намира гората.

Преминавайки през село О., съпругът на тъжителката забелязал патрулираща кола, която обаче не го спряла и не му е отправила никакви сигнали. Той продължил пътя си мястото, към което пътувал, придвижили се пеша с резача до маркираното място и му го показал. След това се върнали до автомобилите си и продължили към друга гора, където също имали издадено актуално разрешително за сеч. В 16ч на същият ден, тъжителката получила обаждане по телефона от полицай П.И./подсъдимия/, на личният й телефон, с номер ********. Била изненадана, че й се обажда, тъй като не поддържали приятелски отношения.

Според тъжбата подсъдимият започнал да говори с остър тон и заявил на тъжителката, че в района на с. М. и с. О. се разхождал съмнителен автомобил "Сузуки", модел "Витара". Автомобилът, който съпругът й управлявал в този ден е същият модел и марка, но тя не разбрах защо би трябвало да е съмнителен автомобилът, тъй като той е напълно законно регистриран и притежава всички необходими документи. Попитала го какво иска да й каже, а той отговорил, като й казал номера на автомобила и че същият се води на нейно име. Тъжителката потвърдила, че този автомобил е нейна собственост и попитала подсъдимия какъв е проблема, защото автомобилът е изряден и се е движел по пътища, които са публична обществена собственост. Според тъжбата - в отговор подсъдимият и казал:

"Ами знаеш ли, че там се води историческа местност и ако случайно ви спрем за проверка и случайно намерим в колата един металотърсач, знаеш ли какво 1 ще се случи с вас? Ще ви затворим." Тъжителката твърди, че се разстроила, защото се уплашила за сигурността на съпруга си и попитала защо и говори по този начин и й отправя заплахи и дали се чува какво й говори.

Подсъдимият започнал да й крещи и да я псува, след което й затворил. В последствие тъжителката разбрала, че разговорът е проведен, докато полицейският служител И. се е намирал в РУ Антоново, пред негов колега.

Тъжителката твърди, че била силно уплашена за здравето на съпруга си и за това, че могат да го арестуват, не била наясно дали репликата, че ще ги затворят касае неговата личност и евентуален арест или е заплаха за затваряне на семейният им бизнес, който е източникът на доходи на семейството им. В съдебно заседание при докладване на тъжбата процесуалният представител на тъжителката заяви, че у тъжителката е възникнал страх, че подсъдимият може да изпълни заканата и да предприеме действия срещу нейният съпруг, поради изострените лични отношения, поради тонът който подсъдимият използвал, и поради властта с която разполагал подсъдимият в качеството му на полицейски служител.

Смята за невъзможно автомобилът на съпругът й да е бил непознат за полицейският служител И., още повече, че той знаел, че същият се води на нейно име. В района на с. М. и с.О. се движели множество автомобили, тъй като това е дърводобивна зона и било ясно, че е невъзможно точно един конкретен автомобил да се стори на полицейския служител съмнителен, още повече, когато се е движел плътно следван от друг автомобил, който не му се сторил съмнителен. Според тъжителката очевидно се касае за поведение, което е насочено конкретно срещу съпругът й и нея, а обаждането до нея по телефона е с цел да бъда заплашена.

Тъжителката подала сигнал на тел.112 и очаквала, че по случая ще започне проверка.

Видно от приложението по делото писмени доказателства - на 27.07.2021г. тъжителката подала жалба до РП Търговище във връзка с горните обстоятелства. Била образувана преписка вх.№1806/2021г.

Тъжителката подала и жалба до ВКП на РБ, която е изпратена по компетентност на РП -Търговище, ТО-Омуртаг. С постановление от 11.08.2021г. прокурор при РП Търговище, ТО-Омуртаг отказал да образува досъдебно производство, поради липса на събрани данни за извършено престъпление от общ характер, като преписката е прекратена. Видно от полученото писмо УРИ№363000-26344/03.11.2021г. от ОДМВР Търговище е че във връзка с подадена жалба от тъжителката до министъра на вътрешните работи е образувана проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР срещу подсъдимият, която е приключила с мнение, че на служителя не може да се търси дисциплинарна отговорност, като с резолюция на Директора на ОДМВР Търговище преписката е приключила без налагане на дисциплинарно наказание.

Видно от полученото писмо рег.№105820-424/29.10.2021г. от 2

Дирекция “Национална система 112-МВР“, Районен център Варна при МВР в 16.27ч. на 26.01.2021г. в РЦ112-Варна е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер ********. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ***** и в 16.36ч. е предаден на дежурен ОДЧ при ОДМВР Варна с съответният електронен картон.

По искане на тъжителката бе назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза. Според вещото лице тъжителката се е изградила като личност, която е дейна, активна, амбициозна, справяща се в житейските ситуации. През месец януари 2021г. не потърсила специализирана психиатрична помощ. Вещото лице не е установило при тъжителката силна наситеност на емоциите, характерни при силна заплаха и застрашеност.

Категоричното заключение на вещото лице е, че след инцидента тъжителката се е справяла благодарение на характеристиките, които носи от личностовата си структура, не е търсила специализирана помощ и в този смисъл, тя не се е почувствала застрашена и заплашена от отправените към нея реплики, още повече че двамата с подсъдимият добре са се познавали. Въпреки, че тъжителката по-късно е получила психиатрична помощ, не е употребявала назначената й терапия по предназначение. Предвид на това вещото лице допуска, че не са налице последствия, след този случай, върху психичната дейност на тъжителката – когнитивна и емоционална.

Представените по делото писмени доказателства – докладна записка и сведение/л.108 и л.109 от делото/ нямат пряко отношение към главният предмет на доказване по настоящият спор.

По делото се оформиха две групи гласни доказателства-според показанията на св.Е. Я. – ф. с. на тъжителката, на процесната дата тя му се обадила и му казала че й се обадил по телефона подсъдимият, който описал неговият автомобила и казал, че ако бъде намерен случайно металотърсач в колата, щели да ги затворят. Подсъдимият я заплашил, нагрубил я, а тъжителката била разстроена и уплашена от разговора. Свидетелят заяви, че не притежава металотърсач, не е боравил с такъв, и не е имал проблеми с полицията във връзка с това. Свидетелят не даде данни да се е почувствал заплашен от думите на подсъдимият. Според свидетелката В. Х., при обаждането по телефона от полицай на име П. същият казал на тъжителката, че щели да й подхвърлят нещо в колата и да пострада. Заплахата била отправена към тъжителката и към мъжа й. С. й казала, че може да й подхвърлят нещо в колата, като например предмет който е намерен с металотърсач или нещо друго. Според тази свидетелката тъжителката била стресирана и уплашена. Според свидетелката това се случило лятото или пролетта на 2021г. съдът не кредитира като достоверни тази група гласни доказателства. Като близки на тъжителката свидетелите са пряко заинтересовани от изхода на настоящият спор. Разбира се това не е достатъчно основание автоматично да се изключи достоверността на техните показания. Показанията на тази група свидетели са и противоречиви помежду 3 си. Свидетелката В. Х. заяви, че разговорът се е провел през лятото или пролетта на 2021г. св.Я. заяви, че разговорът се е провел на 26.01.2021г. свидетелят Я., обаче, не достави данни за опасенията на тъжителката, че в автомобила може да бъде подхвърлен металотърсач. Според свидетелката Х. обаче точните думи на подсъдимият били :…може да ви се подхвърли нещо в колата“. Свидетелката Х. не потвърди, че подсъдимият е казал, че тъжителката и нейният съпруг ще бъдат „затворени“. Предвид на обстоятелството, че единият свидетел е съпруг на тъжителката, а другият свидетел – сестра на тъжителката, това разминаване в показанията на двамата води до извод за недостоверност на показанията им. Нелогично е и твърдението на св.Х., че и нейното семейство започнало да се страхува. От друга страна съпругът на тъжителката не достави данни да се е почувствал заплашен или застрашен от думите на подсъдимият – за себе си и/или за съпругата си. Предвид всичко изложено до тук съдът не кредитира като достоверни първата група гласни доказателства.

Оформи се и втора група гласни доказателства-В обясненията си подсъдимият отрече да е заплашвал тъжителката. Реагирал на сигнала подаден от кметският наместник на с.М., че в района обикаля съмнителен джип и за това се обадил на тъжителката за да изясни каква е причината нейният джип да се намира в този район-историческата местност „Константин тепе“. Единствено й казал, че ако се установи металотърсач ще има проблем за него. Не е казал, че ще бъдат затворени. Счита, че е изпълнил задължението си по чл.65 от ЗМВР да отправи устно предупреждение. Св.Б.

И. е присъствал на разговора между тъжителката и подсъдимият. Този свидетел заяви, че подсъдимият е получил телефонно обаждане от кметският наместник на с.М., че от два дни някакъв непознат джип обикаля из селото.

Подсъдимият направил справка и установил, че този джип е регистриран на тъжителката. След това подсъдимият се обадил на тъжителката и я предупредил, че нейният джип е засечен в близост до историческа местност и не е проблем да обикаля там, но да не се засича на място с металотърсачи.

Закани и заплахи от страна на подсъдимият към тъжителката не е имало, а само предупреждение. Подсъдимият казал на тъжителката точно, че не е проблем да се обикаля с джип, но ще е проблем ако бъдат установени лица с металотърсачи. Свидетелят Б.Г. също е присъствал на процесният разговор.

Този свидетелят заяви, че подсъдимият е казал :„Знаете ли какво ще стане ако дойдем на място и ви извършил проверка и установим, че в автомобила ви има металотърсачи“. Подсъдимият бил видимо афектиран, ядосан, раздразнен, изпсувал и затворил телефона Свидетеля потвърди, че по време на разговора не е чул конкретна закана на подсъдимия към тъжителката.

Свидетелят Б. Б. потвърди разговор между него и тъжителката при който разговор тъжителката му се оплакала, че в разговор с подсъдимият същият е отправил заплахи, а именно - че ако в багажника или в МПС, което притежава бъде установен металотърсач спрямо нея или съпругът й може да бъде потърсена наказателна отговорност, ако евентуално са извършители на 4 престъпление, тъй-като ставало въпрос за местност в близост до археологически обекти. Според свидетеля за тъжителката нямало реална опасност от това което тя се притеснявала, а именно да и бъде подхвърлен металотърсач, на него това му звучало несериозно. Според свидетеля това не можело да бъде реална заплаха. Съдът намери, че следва да бъдат кредитирани като достоверни втората група гласни доказателства. Тези гласни доказателства са ясни, последователни, категорични и кореспондиращи както помежду си, така и с заключението на съдебномедицинската експертиза. Свидетелите са безпристрастни и няма данни същите да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на настоящият спор.