Решение № 256 от 19.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000298 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалвано е решение № 130, постановено в закрито съдебно заседание на 21.03.2024 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 168/2024 г. , с което е потвърден отказ №**************/5.03.2024 г. на А., постановен по партидата на „Т.е..“ЕООД, ЕИК ******** за вписване на увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от новоприет съдружник и промяна на правноорганизационната форма от ЕООД на ООД.

Жалбоподателят „Т.е..“ЕООД-гр. П. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата с вх. № 12 716/10.04.2024 г.

Ответникът по жалбата А.-гр.С. не е представил отговор.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните актове във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 5.03.2024 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при

А. отказ

№************** по заявление с вх.

№**************/29.02.2024 г., с което е направено от страна на 1

„Т.е..“ЕООД-гр. П. искане за вписване на промени относно регистрираните по партидата на дружеството обстоятелства – приемане на съдружник и увеличаване на капитала на дружеството. Посочено е в отказа, че е поискано вписване на увеличаване на капитала от 5 000 лв. на 50 000 лв. и приемане на нов съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала на дружеството, но на 27.03.2018 г. в ТР е вписано налагането на запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала З.Д.Д.. в полза на НАП, а съгласно чл. 206,ал.3 от ДОПК АВ отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора, поради което при действието на наложения запор върху дружествените дялове по чл. 206,ал.3 и 4 от ДОПК така отправеното искане не подлежи на уважаване. Посочено е, че съгласно чл. 451,ал.1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта и че при липса на други специални норми, касаещи режима на запор върху дружествени дялове освен по отношение на налагането му (чл. 517,ал.1 от ГПК), следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника, било то движима вещ, вземане или дружествен дял, поради което запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517,ал.1 от ГПК, има същото действие както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и нормата на чл. 451 от ГПК е съответно приложима.

Посочено е, че при увеличаването на капитала на дружеството чрез приемане на нов съдружник, който да запише всички дялове от увеличението, се стига на практика до изменение на запорирания дружествен дял, тъй като формално неговата номинална стойност остава същата, но към момента на налагането на запора притежаваните от З. Д.. дялове с номинална стойност 5 000 лв. съставляват 100% от капитала на дружеството и при евентуално прекратяване на дружеството по реда на чл. 517,ал.4 от ГПК кредиторът, вписал запор, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството, но ако капиталът на дружеството бъде увеличен с приемане на съдружник, тогава кредиторът, вписал запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял на З. Д.., който ще съставлява 5% от балансовата стойност на имуществото. Посочено е, че затова макар чрез исканото вписване З. Д.. да 2 не се разпорежда със запорирания си дял, се стига до изменение на правата, което е недопустимо според нормата на чл. 451,ал.1 от ГПК. Посочено е, че пропускът не попада в приложното поле на чл. 22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не може да бъде саниран в изпълнение на указания, дадени от ДЛР, поради което на основание чл. 24,ал.1 във вр. с чл. 21,т.5 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде постановен отказ по заявлението.

На 13.03.2024 г. е получена в окръжния съд с вх. № 9086 жалбата № 20240308135202 против отказа от 5.03.2024 г., подадена на 8.03.2024 г. чрез АВ, в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилен, тъй като по партидата на дружеството е наложен запор на дружествените дялове на З. Д.., но със заявлението, по което е постановен обжалваният отказ, не се иска вписване на разпореждане с тези дялове, защото не са поискани промени в запорираните дялове, а записване на нови дялове от трето лице, което е прието за съдружник в дружеството. Заявено е, че ДЛР си противоречи, като посочва, че съгласно чл. 206,ал.3 от ДОПК не се допуска вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора, тъй като в случая не се касае за прехвърляне и/или промени на запорирани дялове, а се касае за увеличаване на капитала на дружеството, което по същество не представлява разпореждане с дружествените дялове, които си остават притежание на досегашния едноличен собственик на капитала. Заявено е, че при постановяване на обжалвания отказ длъжностното лице е излязло извън обхвата на проверката, която следва да извърши по реда на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, а с оглед характера на производството като охранително функциите на ДЛР се изчерпват в извършването на формална проверка относно наличието на предпоставките за възникване на обстоятелствата, чието вписване се иска, а удовлетворяването на кредиторите стои извън тази преценка, при все че в случая не е и налице разпореждане със запорирани дялове.

Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е подаден до окръжния съд отговор по жалбата. Посочват се с оглед твърдението, че отказът е законосъобразен, съображенията, посочени в обжалвания отказ.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че жалбата е 3 неоснователна, съответно, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съдът посочва, че съобразно разпоредбата чл.451,ал.1 от ГПК, регламентираща действието на запора върху движима вещ или вземане, приложима в частност и към запора върху дружествен дял, от момента на налагането на запора длъжникът се лишава не само от правото да се разпорежда с вземането или вещта, но и под страх от наказателна отговорност не може да изменя вещта. Съдът приема, че в случая законодателят не е забранил изрично изменението на вземането, но следва да се извърши тълкуване на новелата именно в тази посока. Съдът посочва, че систематическото и смислово тълкуване на съдържанието на чл. 451,ал.1 от ГПК обосновано води на извода, че волята на законодателя е да се възпрепятства възможността от увреждане на правата на кредитора чрез изменение на правата/вещите – предмет на упражнения запор. Съдът приема, че е несъмнено, че при увеличаването на капитала на дружеството чрез приемане на нови съдружници се стига на практика до изменение на запорирания дружествен дял, тъй като формално неговата номинална стойност остава същата, но към момента на налагането на запора притежаваните от Д.. дялове с номинална стойност 5 000 лв. представляват 100% от капитала на ЕООД и при евентуално прекратяване на дружеството по реда на чл. 517,ал.4 от ГПК кредиторът, вписал запор, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на едноличния собственик, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството, но ако капиталът на дружеството бъде увеличен с приемането на нови съдружници, които са записали нови дялове, тогава кредиторът, вписал запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял на Д.., който ще съставлява едва 10% от балансовата стойност на имуществото. Затова съдът преценява, че макар чрез исканото вписване Д.. да не се разпорежда със запорирания си дял, се стига до изменение на правата, които той дава на титуляра, което е недопустима според нормата на чл. 451,ал.1 от ГПК. Съдът посочва, че исковете по чл. 517 от ГПК са правен способ за защита на кредитора, който има изискуемо вземане към свой длъжник-съдружник в ООД или ЕООД и при кумулативното наличие на законовите предпоставки съдът може да отхвърли иска само ако до приключване на устните състезания по делото се установи, че дружеството е изплатило на взискателя дълга или че вземането на взискателя е погасено, независимо дали от дружеството, от длъжника или 4 от трето лице. Съдът посочва, че правната уредба на иска по чл. 517 от ГПК се съдържа в Глава 45 на ГПК, наименована „Изпълнение върху вз0емания на длъжника“, като текстът на чл. 517 от ГПК носи заглавие „Изпълнение върху дял от търговско дружество, поради което преценява, че систематичното място на чл. 517 от ГПК и текстовото обозначаване на разпоредбата сочат ясно и недвусмислено, че предназначението на иска по чл. 517 от ГПК е да осигури възможност на кредитора-взискател да удовлетвори принудително притезанието си, за което е образувал изпълнително производство, от специфично по съдържание вземане на длъжника, а именно вземане към ООД, в което последният участва като съдружник, за равностойността на дружествения му дял. Съдът намира, че от предназначението на иска по чл.

517,ал.3 от ГПК следва, че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството за равностойността на дела, което може да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът-взискател може да удовлетвори притезанието си към съдружниканегов длъжник, а ако вземането на съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудително изпълнение няма да има обект и с прекратяването на дружеството на основание чл. 517,ал.3 от ГПК няма да се постигне желания от взискателя правен резултат – удовлетворяване на притезанието му към съдружника чрез изпълнение върху дружествения дял, респективно, ако чрез исканото изменение на капитала левовата равностойност на дела на Д.. драстично е намаляла, това би увредило съществено правата на кредиторите, които са наложили запор върху дружествените й дялове.

Съобщението за постановеното от окръжния съд решение е връчено на жалбоподателя на 1.04.2024 г. и на 8.04.2024 г. е подадена (изпратена по пощата) жалбата до апелативния съд, получена с вх. № 12 716/10.04.2024 г. С нея се твърди, че решението е неправилно, като се излагат отново съображенията за неправилност на отказа на ДЛР, вече изложени в жалбата до окръжния съд. Посочено е още, че увеличението на капитала сочи на проявен инвестиционен интерес, а нормата на чл.19,ал.3 от Конституцията на Република България прокламира защита на инвестициите, като съществен елемент от тази защита е признатата възможност за това, а регистърното производство е призвано да огласи извършената инвестиция. Посочено е, че търсеното съдействие за реализация на признат от закона интерес може да 5 бъде отказано само при еднозначно установена несъвместимост с конкретно идентифициран публичен интерес. Заявено е, че както е посочено и в чл.21,ал.1,т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, съотнасянето на заявеното обстоятелство е към закона – абстрактно очертан интерес. Заявено е, че след като законът не предписва ограничаване на инвестициите при запориран дружествен дял, разриширетлонот тълкуване на чл. 451,ал.1,предложение второ от ГПК – забрана за изменение на вещта противостои на конституционно утвърдено изискване държавата да защитава инвестициите и до засягане интересите на лице, различно от длъжника, при все че правният ред отрежда относително действие на облигационното задължение. Посочено е, че от друга страна инвестицията е насочена към самостоятелн от правна гледна точка правен субект – търговското дружество, докато гаранцията за кредитора на съдружник/едноличен собственик на капитала е ограничена до припадащия му се дял от позитивния резултат на търговската дейност, и ако забраната за разпореждане с дружествения дял касае пряко правната сфера на неговия притежател-длъжнки, пренебрегнатата инвестиция пряко рефлектира върху правната сфера на търговското дружество. Заявено е, че проявеният инвеститорски интерес въпреки огласения запор върху дружествени дялове сочи на разпознат потенциал в търговското предприятие и разумно предпоставя допълнителна гаранция за реализация на предписания от чл.