Решение № 189 от 09.07.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. гр. Добрич, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Славка Щ. Атанасова като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно гражданско дело № 20243200500170 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 1174/17.01.2024 г. /постъпила по пощата, с дата на пощенското клеймо – 16.01.2024 г./ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, ет. 3, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт К.

Х.-И.а, срещу решение № 968/15.12.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 194/2022 г., с което „Юробанк България” АД, е осъдена да заплати на Ю. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., сумата от 3 938,71 лв. /три хиляди деветстотин тридесет и осем лева и 5възстановяване на разплащателна сметка на ищеца № BG 31 BPBI 8170 4603 458 491 в състоянието й преди извършването на 12 платежни нареждания, осъществени в периода от 22,40 часа на 21.06.2021 г. до 00,13 часа на 22.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2022 г. (датата, на която исковата молба е представена пред съда) до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сторените по делото разноски в размер на 158 лв., представляващи платена държавна такса, 550 лв. – адвокатско възнаграждение и 600 лв., съставляващ разноски за експертизи.

1

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 16.01.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено надлежно на жалбоподателя на 02.01.2024 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 194/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на Ю. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез упълномощения адвокат Р. С. от АК – гр. Добрич, с която срещу „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., е предявен иск за заплащане на сумата от 3 938,71 лв. /три хиляди деветстотин тридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща необходимите средства за възстановяване на разплащателна сметка на ищеца № BG 31 BPBI 8170 4603 458 491 в състоянието й преди извършеното от негова страна оспорване на 12 платежни нареждания, осъществени в периода от 22,40 часа на 21.06.2021 г. до 00,13 часа на 22.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2021 г.

(датата, на която исковата молба е представена пред съда) до окончателното й 2 изплащане.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез процесуалния представител, на 02.05.2017 г., между Ю. А. Д. и „Банка Пиреос България“ АД (на 12.11.2019 г. посочената банка се е преобразувала, чрез вливане в „Юробанк България“ АД /с търговско наименование „Пощенска банка“/) сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №1898/CL/2017 г. Съгласно чл.2, ал.1.3, т.1 и 2 от същия, като условие за предоставянето на кредита, страните са договорили да се превежда трудовото възнаграждение на кредитополучателя по сметка в Банката и да се подпише Рамков договор за издаване на дебитна карта и допълнителна дебитна карта.

На 22.06.2021 г. в 09,08 часа Ю. Д. получил текстово съобщение по телефона, че дебитната му карта 516907ХХХХХХ6096 от „Пощенска банка“ е блокирана. След проведен разговор от ищеца на националния телефонен номер на банката е установена причината за това – неразрешени трансакции, като блокираната сума е 3 940 лв., като все още не са били отразени направените заявки за плащания. След като Д. разбрал какви средства са заявени за трансфер поискал, чрез обаждане на националния телефонен номер на банката, веднага да се спрат направените заявки за плащания, тъй като тези искания за превод на суми не са били наредени от него. По съвет на банков служител на 22.06.2021 г., около 12,30 часа ищецът посетил офис на Банката, за да попълни формуляр за оспорване на плащания с банкова карта. Същият разбрал, че дебитната му карта е била блокирана от Банката от съображения за сигурност, като средствата от 3938,71 лв. все още не са били преведени и са в неговата сметка. След като посочените дванадесет нареждания не са били направени от ищеца, респ. не са извършени с неговото знание и съгласие, последният подал формуляр за оспорване на плащанията с банкова карта на трансакциите от 21.06.2023 г. и от 22.06.2023 г.

Д. е оспорил официалната позиция на „Юробанк България“ АД, обективирана в писмо-отговор с изх. № 9300/0538А/27.07.2021 г., според което посочените по-горе трансакции са протекли освен посредством въвеждане на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент номер на карта, срок на валидност, CW код, както и чрез допълнителен код за потвърждение - 3DS парола, тъй като ищецът не е получавал кодове за 3 потвърждение на m-Token Postbank, нито на SMS.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Не се оспорва факта, че между „Юробанк България“ АД /в качеството й на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/ и ищеца е налице облигационна връзка по повод Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1898/ CL / 2011 от 02.05.2017 г.\ IBAN: BG18PIRB71804603458491, към която е издадена дебитна карта, който договор е сключен с „Банка Пиреос България“ АД (Банка Пиреос).

По отношение на извършените за периода от 22.40 ч. на 21.06.2021 г. до 00,13 ч. на 22.06.2021 г., общо 12 броя платежни операции ответникът сочи, че същите са отразени по сметката на ищеца, като извършени чрез използване на горепосочената дебитна карта. Не се оспорва от страна на ответната банка, че сумата от оспорените операции, чийто общ размер възлиза на 3 938,71 лв. не е възстановена в полза на Д., по следните съображения:

Новият начин за потвърждаване на плащанията, извършвани чрез платежни (iдебитни и кредитни) карти по интернет включва допълнителното ползване на изключително сигурното приложение за мобилни {а и за стационарни) устройства „софтуерен токън“ или „m-Token Postbank“.

Последното представлява мобилно приложение, чрез което се потвърждават платежни операции по сигурен и удобен за потребителя начин, осигуряващо двуфакторно идентифициране и установяване самоличността на потребителя.

Сочи се, че всички действия на са в пълно съответствие с регулаторните изисквания, наложени от обновената Директива за платежните услуги /PSD2/, като посоченият софтуерният токън („m-Token Postbank“) осигурява: защитен достъп - входът в приложението, инсталирано на смарт-устройство по начин, предотвратяващ неправомерна намеса, е с избран от клиента ПИН-код или биометрични данни; висока степен на сигурност - всеки превод, нареден по електронен път, се потвърждава, едва след като потребителят се увери по втори, независим канал, че данните са коректни.

По отношение на оспорените от картодържателя трансакции се сочи, че са извършени на виртуални ПОС терминали и са протекли, чрез създадена в приложение на Apple Pay виртуална карта. Създаването и на 21.06.2021 г. е осъществено чрез приложение „One wallet by Postbank“, създаването на което 4 е протекло след извършена положителна електронна верификация, чрез въвеждане данните на дебитната карта на клиента ведно с изпратен уникален CMC код на телефонния номер на картодържател - *** /на 21.06.2021 г. в 15:59 ч./, който номер е регистриран на името на ищеца в банката.

Посочено е, че изпратеният CMC е със статус DELIVLRD, т.е. доставен, с дата на доставяне 30.06.2021 г. в 10:01:27 ч., съгласно справка на Тераком за изпратени текстови съобщения на клиенти на банката.

Съгласно изискванията на чл.100 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), както и изискванията на чл.4 от Делегиран Регламент (ЕС) 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 година, при регистрация на дигитализираната карта банката е приложила процедурата за задълбочено установяване на идентичността на клиента в съответствие с член 97 от Директива (ЕС) 2015/2366. Твърди се, че е използван метод за задълбочено удостоверяване идентификацията на клиента (ЗУИ) чрез изпратения до ищеца уникален код с CMC (който само ищецът знае) на посочения от последния телефонен номер (с който само ищеца разполага и притежава), чрез който код е потвърдено активирането на дигитализираната карта, с която са извършени оспорените плащания.

Предвид изложеното ответникът настоява, че не са доказани оспорените от ищеца плащания като неразрешени платежни операции по смисъла на закона, доколкото те са извършени чрез създадената дигитализирана карта, чието създаване е свързано с елементи на идентификация, които само ищеца знае и притежава – транзакциите задължително протичат с въвеждане на минимум три параметъра от картата {номер, срок на валидност и CW2/CVC2mb), което препятства възможността за „скимиране“ на картата на АТМ терминални устройства за теглене на средства.

Пълномощникът на „Юробанк България“ АД сочи, че при извършване на присъствени транзакции на посочените терминални устройства, CVC2кодът не се прилага, не се въвежда и не се сканира, а и не присъства като информация на магнитната лента на картата при нейното прочитане от устройството, поради което не може да бъде обект на „скимиране“, нито на присвояване от страна на трето лице. Единствените реално съществуващи две възможности и вероятности за евентуално неправомерно ползване на картата по начина, по който са осъществени оспорените трансакции (а именно: при 5 регистрацията на картата в приложението „Apple Pay“ и създаването на дигитална карта към дебитната карта Mastercard на ищеца), е или картодържателят умишлено да е предал картата или нейните данни на това трето лице, което е направило регистрацията на дигитализираната карта, или в дадени моменти картата да е била извън полезрението и контрола на титуляря, при което поради неговата груба небрежност третото лице да узнало нейните данни и персонализирани средства за сигурност.

Според посоченото в отговора на исковата молба единствената възможност кодът, изпратен на телефонния номер на ищеца да не е достигнал до него и да е бил използван от трето лице за регистрация на дигитализираната карта в приложението „Apple Pay“, е в случай, че устройството, на което е била SIM картата на ищеца е било извън неговото полезрение и извън неговия контрол. В тази връзка ответникът допуска след използването на кода от неоторизираното лице, СМС-ът да е бил изтрит от същото това лице и по тази причина ищеца да не е узнал, че е получил на телефона си такъв CMC код. И в двата случая отговорността на банката е изключена на основание чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, според който „Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. “. В тази връзка се обръща внимание на обстоятелството, че ищецът е „признал“ за въведени от него данни от картата в деня, предхождащ оспорените операции, в съмнителен сайт, което е доказателство за проявена „груба небрежност“ от негова страна.

Разпечатката съдържа 32 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37d4b672-0dc9-45ff-b22b-305333b51426