Решение № 531 от 24.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 203/15.04.2025г., постановено по гр.д.№ 1076/2024г. по описа 2024г., е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. А. ЕГН ********** сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно производство по досъдебно производство № 113/2021 год. по описа на ГПУ Калотина /пр.пр. № 903/2021 год. на РП-Костинброд/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен. Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. А. ЕГН ********** сумата 10 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ.

Решението е обжалвано от Окръжна прокуратура-София, представлявана от прокурор М. К., с доводи, че е неправилно. Сочи, че ищецът не е представил доказателства по делото за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, че същото е продължило 2 години 4 месеца, което е изцяло в рамките на разумния срок, че е претърпял негативи в трудовата си ангажираност. Поддържа, че прокуратурата не е депозирала протест пред въззивната инстанция Софийски окръжен съд, с което да е поискала утежняване на положението на признатия за виновен от първоинстанционния съд ищец, поради което ищецът е знаел, че по повдигнатото му обвинение по това дело няма да търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“. Излага, че определеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Претендира да се отмени обжалваното решение изцяло или при евентуалност в частта 1 му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 4 000лв. до 10 000лв.

Ответникът по жалбата-С. И. А., е оспорил същата с доводи, че е неоснователна.

Заявява, че не е претендирал извънредни вреди, а обичайни, поради което не е следвало да ги доказва. Възразява срещу доводите на ответника, че неподаването на протест срещу първоинстанционната присъда не е намалило риска от това да изтърпява ефективно наказание, тъй като до окончателното решаване на въпросите за вината и отговорността наказателният процес протича за обвиняемия с голяма доза непредвидимост поради състезателността на процеса. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от С. И. А. в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000лв. до 50 000лв. Сочи, че не е съобразено, че назначените му служебни защитници са били освободени след прочитане на осъдителната присъда на първоинстанционния съд, че се е защитавал самостоятелно във въззивното производство, в което са приети нови доказателства, които са в основата да бъде оправдан. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото–С. И. А. е посочил в исковата молба, че с постановление за привличане на обвиняем от 08.02.2022 год. по ДП № 113/2021 год. по описа на РПКостинброд е бил привлечен като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Въз основа на внесения обвинителен акт срещу него било образувано наказателно дело от общ характер № 93/2022 год. по описа на РСКостинброд, по което бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения, но впоследствие бил оправдан. Работел е като регистриран таксиметров водач, управляващ към момента лек автомобил, съгласно франчайз договор с голяма компания за превоз на пътници, отглеждал е двете си деца. Бил е задържан в полицията за денонощие без да му бъде обяснено, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление. Причинен му е бил задълбочен стрес, периоди с липса на апетит и безсъние, които са се усилили след внасянето на обвинителния акт срещу него, не е можел да работи в някои дни, тъй като не е бил в състояние да се съсредоточи. Явявал се е на всички съдебни заседания, извършвал е активни процесуално-следствени действия и не се е отклонявал от наложената му мярка за процесуална принуда „Подписка“. След постановяване на първоначалната осъдителна присъда и налагането му на наказание „лишаване от свобода“, при условията на отложено изпълнение, и парична санкция, е изпитал чувство на безизходица и отчаяние, притеснение за близките си и, че няма да може да полага грижи за децата си. Поддържал е, че следва да се съобрази, че за първи път му е било повдигнато обвинение и то за тежко умишлено престъпление с множество квалифицирани обстоятелства, касаещо дейността му като таксиметров водач, че е участвал активно в съдебния процес, за да докаже невинността си.

Претендирал е да бъде осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на неоснователното обвинение, по което същият е оправдан с влязла в сила присъда.

Ответникът е оспорил предявения иск като недоказан. Посочил е, че претендираното обезщетение е неоснователно завишено и не съответства на твърдените вреди и установената съдебна практика. Изложил е доводи, че не са установени действително търпените неимуществени вреди в заявения обем като пряк резултат от воденото наказателно производство и причинната връзка. При евентуалност е посочил, че претендираното обезщетение е завишено по размер.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за сумата от 2

10 000лв. и е отхвърлил същата до сумата от 50 000лв. Приел е, че наказателното производство е продължило в разумен срок-две години и четири месеца, че обвинението е при наличието на три квалифициращи обстоятелства, което би се отразило на наказание към максималния размер и налагане на глоба в значителни размери, че на ищеца са били предоставени грижите за две непълнолетни деца.

Между страните не се спори, че с Постановление от 17.09.2021 год. на РПКостинброд е образувано досъдебно производство № 113/2021 год. за това, че на 16.09.2021 год. в района на с. Шума, община Годеч, с цел набавяне на имотна облага противозаконно са подпомагани чужденци да преминават в страната в посока държавната граница на РБългария и РСърбия в нарушение на закона, като е използвано МПС и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК. Видно от справка рег. № 4379ЗМ- 113/17.09.2021 год. на л. 4 по досъдебното производство и докладна записка, ищецът, заедно с четиримата чужди граждани, е бил задържан със заповед за задържане и настанен в ПВЗЛ на ГПУ-Калотина. На 17.09.2021 год. са изискани писмени обяснения от С. И. А.. След провеждане на разпити на свидетели и др. оперативно-издирвателни мероприятия с Постановление от 08.02.2022 год. ищецът бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, за това че на 16.09.2021 год. около 17.10 ч. в района на с. Шума, община Годеч на около 16 км. югоизточно от линията на държавната граница с Република Сърбия, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 90 лв., противозаконно подпомогнал, като превозил чужденци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в РБ 4 лица – граждани на Ислямско емирство Афганистан, да преминават страната в нарушение на закона, а именно – на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, както и в нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек таксиметров автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, с посочен регистрационен номер, собственост на „О,Кей Супертранс“ АД, извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и по отношение на повече от едно лице – 4 лица, чужди граждани – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т.

5 вр. ал. 1 от НК. Разследването е предявено на ищеца на 23.02.2022 год. Обвинителният акт срещу С. А. е внесен от РП-Костинброд в съда на 25.03.2022 год., като въз основа на него е образувано нохд № 93/2022 год. по описа на КРС. В проведеното о.с.з. на 26.09.2022 год. съдът е дал ход на разпоредителното заседание по делото в присъствие на обвиняемия, потвърдил е мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на същия в досъдебното производство и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 12.12.2022 год. В така насроченото о.с.з. ход на делото не е даден поради служебна ангажираност на съдебен заседател. В следващото о.с.з. на 15.05.2023 год. подсъдимият се е явил лично, съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие. Разпитан е един свидетел и са прочетени показанията на двама свидетели. Делото е отложено за 25.09.2023 год., когато са прочетени показанията на още двама свидетели и подсъдимият е дал подробни обяснения по повдигнатите му обвинения. В същото открито съдебно заседание съдът е обявил присъда, с която е признал подсъдимия С. А. за виновен по повдигнатите му обвинения и го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева, като е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. По подадена въззивна жалба от С. А. срещу така постановената присъда е образувано внохд. № 726/2023 год. по описа на СОС. Делото е насрочено пред въззивния съд за 05.02.2024 год., когато е даден ход на делото, проведен е разпит на подсъдимия и съдът е обявил присъдата, с която е отменена присъдата по нохд. № 93/2022 год. по описа на КРС и вместо това подсъдимият е признат за невиновен по всички повдигнати обвинения на основание чл. 304 от НПК, тъй като същият не е извършил престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал.

1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Видно от справка за съдимост от 04.01.2022 год. на РС-Сливница ищецът не е осъждан.

3

С решение от 02.04.2019 год. по гр.д. № 82106/2017 год. на СРС на ищеца е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете му деца М., роден през 2005 год. и А., роден през 2010 год.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Основният спорен въпрос по делото е относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата, съда, при задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи обезщетение за обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За справедливия размер на обезщетението въззивният съд дължи собствени съображения, основани на конкретно установените по делото обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, както е указано в ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК с решение №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, решение №70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о, решение № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о., решение №215/2014г по гр. д.