Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25 от 24.03.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 130/2021
Вид
Определение № 25
Подписан
24.03.2021
В сила
24.03.2021
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Варна , 24.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20213000500130 по описа за 2021 година

., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК/изпратено по компетентност на ВАпС от ВКС с разпореждане №81/18.03.2021г., постановено по преписка вх.№2201/ 12.03.2021г./.Образувано по подадената от М. К. Т. частна жалба против определение №309/22.01.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№3730/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от М. К. Т. частна жалба вх.№289309/15.12.2020г. против разпореждане №273501/04. 12.2020г., постановено по гр.д.№15479/20г. по описа на ВРС, 48-ми състав, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната частна жалба.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.

Производството по в.ч.гр.д.№3730/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от М. К. Т. частна жалба вх.№289309/15.12.2020г. против разпореждане №273501/04.12.2020г., постановено по гр.д.№15479/20г. по описа на ВРС, 48 състав, с което производството по делото /образувано по подадената от М. К. Т. искова молба вх.

№285912/01.12.2020г. с предявени осъди -телни искове против Народното събрание на Република България/ е оставено без движение и на ищеца са дадени указания по отстраняване нередовностите на исковата молба по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК уточнения на обстоятелствената част на исковата молба и чл.128, т.2 от ГПК - представяне 1 на доказателства за довнасяне на държавна такса по см. на ВРС.

С обжалваното определение частната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено, т.к. е прието, че частната жалба е подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона, а съгласно чл.279 от ГПК разпоредбите на чл.274-278 от ГПК се прилагат съответно и за частните жалби против разпорежданията на съда.Разпореждане №273501/04.12.2020г., постановено по гр.д.№15479/20г. по описа на ВРС, 48 състав, представляващо такова по чл.129, ал.2 от ГПК, не съставлява съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.Неговото обжалване не е и изрично посочено в закона.Правилността на дадените от съда указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК ще бъде проверена, ако поради неизпълнението им в указания срок исковата молба се върне и производ -ството по делото бъде прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, в производството по обжалване на съдебния акт на съда по чл.129, ал.3 от ГПК, подлежащ на обжалване като прераждащ развитието на делото и съгласно изричната разпоредба на чл.129, ал.3, изр. 2 от ГПК.В тази връзка и са неоснователни оплаквания на жалбоподателя, че, постановявайки съдебния си акт, ВОС е преградил пътя му на правна защита пред съд при упражняване на конституционно гарантирано му право на съдебна защита и съдействие по чл.56 от КРБ, по чл.14 от МПГПП, по чл.1 и чл.47 от ХОПЕС, чл.6, т.1 и чл.13 от Конвенция за правата на човека и основните свободи, в съот -ветствие с изискването за справедливост по чл.4, §3, ал.2 от ДЕС и Върховенството на правото на ЕС.В горецитираните разпоредби на ГПК националното право не противоречи на общностното право и няма основание за неприлагането му.

По изложените съображения съдът приема, че производството пред ВОС е било образувано по подадена частна жалба против неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт на първоинстанционен съд, предвид което като недопустимо е подлежало на прекратяване.Постановеното в този смисъл от ВОС обжалвано определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №309/22.01.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №3730/20г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3