Решение № 4256 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4256 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330118050 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Д. Р. К., С. Р. Р. и В.

Р. Р., наследници на Р. Г. Р., се твърди, че Р. Г. Р. за периода от 15.08.2018г. до 13.10.2022г. има натрупани задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 4048.40 лева за обект в ***.

За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът фигурирал като потребител с абонатен номер ***. За периода от 11.03.2008г. до 09.04.2008г. потребените услуги се отчитали по наличните показания на монтирания индивидуален водомер, а за периода от 06.04.2009г. до 08.10.2015г. отчетът бил извършван при условията на чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ, при условията на повредени водомери, като начисляваното количество било като за трима обитатели, а за периода от 09.11.2012г. до 09.01.2013г. не били начислявани кубици вода, тъй като имотът бил необитаем. От 09.11.2015г. до момента на подаване на ИМ потребените ВиК услуги се отчитали по наличните показания на водомера. На абоната били връчвани покани за доброволно плащане, както и заповеди за прекъсване на водозахранването, имало и съставени протоколи за отказан достъп. С уточняваща молба от 15.02.2023г. са посочени наследниците на починалото лице. Направено е искане за осъждане на наследниците за заплащане на сумите от 4048.40 лв. неплатена сума за консумирана питейна и отведена вода за периода от 15.08.2008г. до 13.10.2022г., както и сумата от 2709.57 лв. мораторна лихва за периода от 30.09.2008г. до 30.09.2022г. Претендира се и законната лихва върху главницата от подаване на ИМ до изплащането на сумата.

Уточнени са и сумите, претендирани от всяко от лицата.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, със становище за допустимост на предявените искове. Формулирано е възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания за главница и мораторна лихва, а именно по фактури за периода от 15.08.2008г. до12.12.2019г. Безспорно било, 1 че между починалия наследодател и дружеството съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, че бил собственик и потребител, както и качеството на наследниците на потребители по силата на наследствено правоприемство. Но по делото не били приложени фактури фактури за процесния период. Оспорва се размера на претендираната мораторна лихва. Не било удостоверено издаването на фактурите. Прави се признание на иска по отношение на част от сумите – по фактури от 07.02.2022г., 10.03.2022г., 11.04.2022г., 11.05.2022г., 16.06.2022г., 14.07.2022г., 09.08.2022г., 09.09.2022г., 13.10.2022г. Не се оспорва воденето на счетоводството на ищеца. Не се оспорват приложените карнети. Не се спори за дължимостта на сумата от 393.94 лв. главница и мораторна лихва за 2022г.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове в останалата им част.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представена е справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат, карнети, както и покани за доброволно плащане до Р. Г. Р., връчени на 07.07.2022г., на 06.04.2022г., на 04.08.2020г., на 09.03.2020г., на 09.01.2020г., на 06.12.2019г., на 08.07.2019г., на 08.06.2018г., на 06.10.2017г., на 23.06.2017г., на 09.03.2017г., на 09.01.2017г., на 10.09.2016г.

Със заповед № 4750 от 27.03.2017г. на управителя на ищцовото дружество е наредено да се прекъсне водозахранването и каналното отклонение на абонат № *** на Р. Г. Р., както и заповеди в същия смисъл от 23.07.2017г., 22.10.2017г., 25.06.2018г.

Представени са протоколи от дати 03.05.2017г. и 06.11.2017г. за отказан достъп за обект в ***.

Приложени са също Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив, както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив.

Видно от удостоверението за наследници, издадено от Община Пловдив, законни наследници на Р. Г. Р. са неговите дъщери Д. Р. К., С. Р. Р. и В. Р. Р..

Представена е справка за задълженията на абонат за периода от 12.12.2019г. до 12.12.2022г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл.

3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка 2 е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. По делото не се спори, че между починалия наследодател на ответниците и дружеството – ищец е съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, че е бил собственик и потребител, както и качеството на наследниците на потребители по силата на наследствено правоприемство.

От представените писмени доказателства съдът намира за установен фактът на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените в процесния период фактури за имота в ***.

Ответниците признават предявените искове за главница по отношение на потребеното количество вода за 2022г., общо за сумата от 393.94 лв., както следва – за 34.56 лв. по фактура от 07.02.2022г., 37.88 лв. по фактура от 10.03.2022г., 59.04 лв. по фактура от 11.04.2022г., 38.36 лв. по фактура от 11.05.2022г., 50.62 лв. по фактура от 16.06.2022г., 45.49 лв. по фактура от 14.07.2022г., 47.64 лв. по фактура от 09.08.2022г., 38.63 лв. по фактура от 09.09.2022г., 41.72 лв. по фактура от 13.10.2022г.

Направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на част от задълженията, предмет на производството, е своевременно заявено, с отговора на исковата молба и следва да бъде разгледано. Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди подаването на исковата молба, или тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на претендираните суми за отчетните периоди с настъпил падеж до 12.12.2019г., за периода от 15.08.2008г. до 12.12.2019г. Следователно исковете за главница ще се уважат за сумата от 393.94 лв., като всяка от ответниците бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество 1/3 от посочената сума, съобразно уточняваща молба от 15.02.2023г. и при съобразяване разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за наследството, или сума от 131.31 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022г. до изплащане на сумите, респ. ще се отхвърлят над посочения размер до пълния претендиран общ размер от 4048.40 лв. или 1 349.47 лв. за всяко от лицата.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, 3 съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. С оглед неоснователността на предявените осъдителни искове в частта им за вземанията, погасени по давност, неоснователни са и исковете за присъждане на обезщетение за забава върху съответните главници, тъй като същите имат акцесорен характер. По отношение на претенциите за потребеното количество вода за 2022г., които се признават от ответниците, по делото процесните фактури не са представени, така че да се направят изводи кога е настъпил падежът за плащане на всяка една от посочените по-горе главници, респ. не е посочено от ищеца каква сума за обезщетение за забава и за какъв период се претендира върху всяка главница, с оглед на което съдът намира, че исковете не са доказани нито по основание, нито по размер, поради което ще се отхвърлят исковете за обезщетение за забава в общ размер от 2709.57 лв. за периода от 30.09.2008г. до 30.09.2022г. или по 903.19 лв. за всяко от лицата.

При този изход на делото, разноски следва да се присъдят на всяка от страните, при съобразяване на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. От претендираните от ищеца 370.31 лв., от които 270.31 лв. внесена държавна такса и 10 лв. юрисконсултско възнаграждение ще се присъди сумата от 21.58 лв., а на ответниците – от претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. ще се присъди сумата от 1318.39 лв.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА всяко от лицата Д. Р. К., ЕГН ********** от ***, С. Р. Р., ЕГН ********** от *** и В. Р. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от по 131.31 лв. /сто тридесет и един лева и 31 ст./ главница за консумирана питейна и отведена вода за периода от 07.01.2022г. до 13.10.2022г. за обект в ***, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022г. до изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница над присъдената сума в общ размер от 393.94 лв. до пълния претендиран общ размер от 4048.40 лв. или 1 349.47 лв. за всяко от лицата, както и ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250 против Д. Р. К., ЕГН ********** от ***, С. Р. Р., ЕГН ********** от *** и В. Р. Р., ЕГН ********** от *** искове за заплащане на обезщетение за забава в общ размер от 2709.57 лв. за периода от 30.09.2008г. до 30.09.2022г. или по 903.19 лв. за всяко от лицата.

ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** от ***, С. Р. Р., ЕГН ********** от *** и В. Р. Р., ЕГН ********** от *** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 21.58 лв. /двадесет и един лева и 58 ст./ направени по делото разноски.