Решение № 7590 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7590 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100512187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на А. К. М. и И. А. М. срещу решение № 11680/17.06.2025 г. по гр.д. № 30523/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: жалбоподателят А. К. М. - 750,92 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул.

„********, аб. № ********, инсталация № 4000357376, за периода м.05.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 96,16 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., сумата от 27,47 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; жалбоподателят И. А. М. - сумата от 500,62 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за 1 топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул. „********, аб. № ********, инсталация № 4000357376 за периода м.05.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 63,97 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., сумата от 18,31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно. Поддържат, че в процесния период не са били потребители на топлинни услуги, като такъв е трето за спора лице, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците А. К. М. и И. А. М. да заплатят разделно в (2/3 части ответникът А. К.

М. и 1/3 част ответникът И. А. М.) в полза на „Топлофикация София“ ЕА сумите, както следва: 1521,58 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2024 г., до погасяването, представляваща цена за предоставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. „********, аб. № ********; 194,75 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г.; сумата в размер на 54,93 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 11,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г.

Исковете са уважени частично, като ответниците са осъдени да заплатят на 2 ищеца сумите, както следва: А. К. М. - 750,92 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул.

„********, аб. № ********, инсталация № 4000357376, за периода м.05.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, 96,16 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., 27,47 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; И. А. М. - 500,62 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабдения имот, намиращ се в гр.

София, ул. „********, аб. № ********, инсталация № 4000357376 за периода м.05.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, 63,97 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., 18,31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

В останалата част исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано само ответниците А. К. М. и И. А. М. в частта, с която предявените срещу тях искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО в обжалваната част.

Единственият спорен във въззивното производство въпрос е относно наличието на облигационно отношение между страните.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178/07.04.1995 г. по н.д. № 5930/1995 г., А.Г.К. е дарила на К. И. М.а собствеността по отношение на процесния имот, но същата е запазила вещно право на ползване по отношение на същия. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че правото на ползване на А.Г.К. е погасено по някой от начините, предвидени в чл.

59 ЗС, от което следва, че в процесния период А.Г.К. е била вещен ползвател на имота, предмет на делото.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с 3 топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите.

В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че продажбата на топлинна енергия в процесния имот се осъществява по договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия. От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, носителят на вещно право на ползване по отношение на 4 имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Действително, съгласно представената към исковата молба-декларация от 23.05.2002 г., подадена от К. И. М.а, същата е изразила желание да бъде открита партида за предоставяне на топлинна услуга от страна на „Топлофикация София” ЕАД за процесния имот, намиращ се в гр. София, ул. „********. В резултат на посоченото, „Топлофикация София” ЕАД е открило партида за ползваната топлинна услуга в имота от страна на К. И. М.а, като последната е посочена като клиент за процесния абонатен номер в документите, представени от третото лице.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Следователно, установява се по делото, че потребител на топлинна услуга в имота за периода от 23.05.2002 г. до 02.08.2020 г. (на която дата К. И. М.а е починала) е била К. И. М.а, доколкото последната е поискала е открИ.ето на партида на нейно име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, в резултат на което дружеството-ответник по въззивната жалба, е открило такава.

По делото обаче, противно на изложеното в обжалваното решение, не е установено след смъртта на К. И. М.а партидата за заплащане на топлинна енергия в имота да е била прехвърлена на нейните наследници – ответниците А. К. М. и И.

А. М., от което следва, че същите не се явяват потребители на топлинни услуги в имота.

На основание чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиентите в гр. София, при смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледа и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Съгласно чл. 63, ал. 2 от посочените общи условия, в случаите по ал. 1 продавачът променя партидата на името на наследниците или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило жилището на друго основание, а при липса на споразумение продавачът открива партида на всички наследници, съобразно наследствения им дял. В конкретния случай, наследниците на К. И. М.а не са поискали открИ.ето на партида на тяхно име за заплащане на потребената топлинна услуга в имота, съответно – топлофикационното дружество не е открило такава.

5

От посоченото следва, че със смъртта на К. И. М.а договорът между нея и „Топлофикация София“ ЕАД е бил прекратен, а, предвид обстоятелството, че вещното право на ползване по отношение на имота не е било прекратено в процесния период, то вещният ползвател А.Г.К. си явява титуляр на партидата, открита за заплащане на предоставената топлинна услуга в имот, намиращ се в гр.