Решение № 585 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000502207 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С Решение № 181/30.03.2025г., постановено по гр.д.№ 145/2023г., по описа на СОС С. Р. С. от гр. ***, ЕГН ********** е осъден да заплати на Г. Б. Р. от гр. ***, ЕГН ********** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на 6 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане (престъпление против личността – средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 14.04.2019 г. в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, в близост до магазин „Джъмбо“, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 6457 / 2020 г. на Софийския районен съд), изразяващи се в телесни и емоционални болки и страдания, като иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

С решението предявения от Г. Б. Р. от гр. ***, ЕГН **********, срещу С. Р. С. от гр. ***, ЕГН **********, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 120 лв., претърпени в резултат на непозволено увреждане (престъпление против личността – средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 14.04.2019 г. в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, в близост до магазин „Джъмбо“, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 6457 / 2020 г. на Софийския районен съд), изразяващи се в разходи за медицинско обслужване в хода на лечението е отхвърлен като неоснователен.

1

Със същото решение Г. Б. Р. от гр. ***, ЕГН ********** е осъден да заплати на С. Р. С. от гр. ***, ЕГН **********, разноски от 2 640,86 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете. С решението съдът е осъдил С.

Р. С. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати по бюджетната сметка на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на 240 лв., както и направени от бюджета на съда разноски в размер на 42 лв.

Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл.45, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до 50 000 лв., е останал ищецът Г. Б. Р., чрез адв.Г., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност и необоснованост на решението в тази му част. Поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на материалния закон – разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – при определяне на размера на обезщетението за претъпени от ищеца неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата, с който се оспорва основателността й.

Депозирана и е Частна жалба с вх.№ 6939/23.06.2025г. от ищеца Г.

Р., чрез адв.Г. срещу Определение № 678/03.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 145/2023г. на СГС, с което е оставено без разглеждане искане на Г. Р., инкорпорирано във Въззвна жалба с вх. № 4568/28.04.2025 г., за изменение на Решение № 181/30.03.2025 г., постановено по гр.д. № 145/2023 г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваният акт. Изложени са и други оплаквания.Моли Определението да бъде отменено.

Отговор на тази жалба не е постъпвал.

Решението в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД е уважен за сумата от 6 000 лв., като необжалвано от страните, както и в ЧАСТТА, с която искът за имуществени вреди в размер на 120.00 лв., е отхвърлен, предвид заявеното от процесуалния представител на въззивникаищец адв. К. в о.с.з. от 23.04.2026 г., че не поддържа въззивната жалба в тази й част, е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата Апелативен съд-София, приема от фактическа и правна страна следното:

С Присъда от 10.03.2021 г. по НОХД № 6457 / 2020 г. на Софийския районен съд, влязла в сила на 05.08.2022 г., ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 14.04.2019 г. около 19,40 ч. в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, в близост до магазин „Джъмбо“, чрез нанасяне на удари с неустановен предмет в областта на лявата ръка, е причинил на Г. Б. Р. средна телесна повреда, 2 изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долната й трета, с което е била реализирана медико-биологичната характеристика трайно затруднение в движението на левия горен крайник. За извършеното престъпление на ответника му е било му е наложено наказание.

Влезлите в сила присъди на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл.300 ГПК./

От представената по делото Епикриза от 15.04.2019 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 14.04.2019 г. в 23,45 ч. В 23,50 ч. му била направена рентгенова снимка (скелетна рентгеново изследване на ръка и китка), а в 0,20 ч. на 15.04.2019 г. било извършено закрито наместване на фрактура без външна фиксация при анестезия. Ищецът бил изписан на 15.04.2019 г. в 10,30 ч. с диагноза счупване на долния край на лъчевата кост – закрито. Били му препоръчани обезболяващи при нужда и собствена терапия. Преди да бъде настанен в болницата, ищецът бил прегледан в спешен кабинет около 22,30 ч. на 14.04.2019 г. Не били установени видими травматични изменения.

Пострадалият бил в ясно съзнание без двигателен дефицит.

На 15.04.2019 г. в 12,30 ч. ищецът бил прегледан и от съдебен медик от клиниката по съдебна медицина и деонтология при Александровска болница. Съдебният лекар установил ограничен оток на брадичката с петнисто червеникаво-мораво кръвонасядане на площ около 3/3 см и ограничено дълбоко охлузване с неправилна форма, около 7/8 мм, покрито със засъхнала кръв. По гърба на дясната ръка в основите на втори и трети пръст имало повърхностна рана, разположена върху подлежащ и околен оток, съчетан с дифузно бледо синкаво-мораво кръвонасядане. От средата на лявата мишница до основите на пръстите лявата ръка била поставена в гипсова обездвижваща превръзка, като лакътната става била сгъната под прав ъгъл и предмишницата била окачена с бинт на шията.

Според заключението травматичните увреждания са били получени в резултат на действнието на твърди тъпи предмети и са могли да бъдат получени по време и начин, както е съобщил прегледаният при снемането на предварителните сведения от страна на съдебния лекар, а именно предпазване с ръце при нанасяне на удари с продълговат метален предмет.

От заключението на приетата пред първоинстанционният съд Съдебно-медицинска експертиза/ неоспорена от страните/ е видно, че в резултат на нанесения побой ищецът е получил следните травматични увреждания: - счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долния край; - оток, кръвонасядане и охлузване на брадичката вляво; - оток кръвонасядане и повърхностна разкъсно-контузна рана по гърба на дясната ръка (дланта).

3

Счупването на лакътната кост на лявата предмишница е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Травмата в областта набаридчката вляво и в областта на дясната ръка са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период за счуването на лявата ръка е бил около 1,5 – 2 месеца, който период включва гипсовата имобилизация и рехабилитацията след премахването на гипса за възстановяване на движенията в лакътната и гривнената става.

Мекотъканните наранявания са оздравели за срок от около две седмици.

Съгласно заключението на експертизата констатираните травматични увреждания се дължат на действието на твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност и съответстват да са били получени при удари с предмет с продълговата форма, каквито са данните по делото.

Възстановителният период за счуването на лявата ръка е бил около 1,5 – 2 месеца, който период включва гипсовата имобилизация и рехабилитацията след премахването на гипса за възстановяване на движенията в лакътната и гривнената става. Мекотъканните наранявания са оздравели за срок от около две седмици. Съгласно заключението на експертизата констатираните травматични увреждания се дължат на действието на твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност и съответстват да са били получени при удари с предмет с продълговата форма, каквито са данните по делото. Според вещото лице няма данни за настъпили усложнения и към момента на изготвяне на експертизата ищецът би трябвало да е възстановен напълно.

Пред първостепенният съд са събрани и гласни доказателства посредством разпит на Г. И.-бивша съпруга на Г. Р., от чиито показания се установява следното: знае за кой случай е настоящото дело. През 2019 г. имала връзка със С., който е ответник по делото. С Г. е разведена отдавна, още синът й бил на година и половина, когато се развела, но живеели пак заедно. Много я е бил, тормозил я е, ходила е в къщи при майка, връщала се е обратно. От тази гледна точка започнала да излиза с ответника. Не е живеела през 2019 г. нито с Г., нито със С., живеела при майка си в ***. Прибирала се от конференция, но няма точен спомен откъде съм е прибирала. Била се уговорила със С. да се видят. С. я чакал пред блока, само че от другата страна, тъй като там е двупосочно движението. Тръгнали за София. В един момент С. казал, че някакво черно „Ауди“ ги следи. Той не познавал Г. и не знаел каква кола има до момента. С. й казал номера на колата, а тя казала, че колата, която ги следи, е на нейния мъж. С. намалил и Г. намалил. Стигнали до „Джъмбо“. Двете коли спрели. Когато излязъл от колата С. казал на свидетелката И., че ще отиде да предупреди Г. да не ги следи. Тогава свидетелката казала на С. да не ходи никъде, да се помотаят по магазините и че Г. ще си отиде. С. обаче тръгнал към Г.. Свидетелката много се притеснила, че ще се сбият, а и защото знаела какъв е Г. – че е сприхав и налита на бой. Не винаги налитал на бой, но се е случвало. С. слязъл от колата и отишъл при Г..

Те били спрели там, където е отбивката за „Джъмбо“, където се завива, а Г. бил спрял по-назад. Като се върнал С., Г. бил запалил колата и спрял точно до 4 тяхната кола. Г. вътре от колата не е слизал, размахал нещо като дърво ли, тръба ли, не знае точно какво и й се заканил, след което си продължил. Не видяла сбиване между тях двамата, защото била много притеснена, плачела и не гледала нищо. След като видяла, че бившият й съпруг ги преследвал с колата, няма спомен да ги е засичал със С. или по някакъв начин да ги избутва от пътя. Вече като спрели колата, тя се притеснила много. Не си спомня дали Г. се е опитал с колата си да ги избута от пътя. С. като слязъл от колата и отишъл към Г., в ръката си носел вестник. Не видяла да носи друго. Г. спрял колата може би защото намалили, не мисли, че е била развалена неговата кола, тъй като после спрял до тях и си продължил натам. Видяла , че размахал желязо. Г. е осъждан. Бил е в затвора, но това е било преди много години.

Осъждан е за хулигански прояви. Жалба до прокуратурата не знае дали е пускала. Преди инцидента, докато била във връзка със С., Г. ги заплашил с пистолет, но не помни подробности, било отдавна.

Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца (решение № 131 от 1.XI.1967 г . по гр. д. № 99/67 г. на ОСГК). Ищецът следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат.