Решение № 3824 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3824 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100501782 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 22813 от 12.12.2025 г. по гр. д. № 31128/2025 г. по описа на СРС, 41 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на К. П. Й., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 6000.00 лева /3067.85 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № 346/2017 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр. № 3375/2017 г. по описа на СРП за извършването на престъпление по 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 НК, по което е бил оправдан с присъда от 27.09.2023 г. по НОХД № 4278/2018 г. по описа на СРС, НО, влязла в сила на 13.10.2023 г., ведно със законната лихва от влизане в сила на присъдата /13.10.2023 г./, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над уважения размер 6000.00 лева /3067.85 евро/ до пълния предявен размер от 20 000.00 лева /10 226,15 евро/.

Срещу постановеното решение, в частта на отхвърляне на иска, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца К. П. Й. с изложени доводи, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържа, че в разглеждания случай е установен фактическия състав за 1 ангажиране отговорността на държавата, чрез прокуратурата, за обезщетяване понесени от ищеца неимуществени вреди. В производството е установено наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с неоснователното обвинение. При постановяване на решението и определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът обаче не е спазил принципа н а чл. 52 от ЗЗД. Не са били отчетени, според ищеца, всички установени фактори досежно отрицателното влияние на наказателното производство спрямо ищеца.

Определено е обезщетение в занижен размер без съобразяване, че наказателното производство е продължило в период по-дълъг от пет години, като са били проведени 23 съдебни заседания с участие на ищеца, което допълнително е довело до завишаване негативното влияние от неоснователното обвинение спрямо личността на ищеца.

Поради това счита, че претърпените от ищеца неблагоприятни последици / в личен, професионален и здравословен аспект/ в много висока степен се дължат на поведението на прокуратурата. Поддържа, че производството не е протекло в разумен срок, противно на изложените от съда съображения в обратен смисъл. Отправя искане за изменение на решението в обжалваната част, като неправилно с присъждане на обезщетение в претендирания размер, който е съответен на приноса на прокуратурата и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Отправя искане за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно и обосновано. Заявява, че при постановяването му е бил приложен правилно материалния закон и не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображения:

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

2

Във връзка с доводите, изложени в подадената въззивна жалба, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него неоснователно наказателно производство приключило с влязла в законна сила оправдателна присъда.

Страните не спорят и се установява от приложеното наказателно производство, че в периода от 10.02.2017 г.-13.10.2023 г. е било водено срещу ищеца наказателно производство, първоначално за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем на 10.02.2017 г., а впоследствие за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, в това че на 10.02.2017 г., в 04:10 часа в гр. София, от изпарителна яма на Северна скоростна тангента в района на Чепинско шосе в съучастие като извършител с Ю. П. Й. - извършител, чрез използване на МПС - л.а. “Рено”, модел “Еспас” с peг. № ******** е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 113 броя пластмасови укрепителни елементи на откос на изпарителни ями с размери 45 см. по 45 см на единична стойност 20.00 лева, на обща стойност 2260.00 лева /две хиляди двеста и шестдесет лева/ от владението на М. В.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, собственост на Областно пътно управление София с МОЛ М. В.Р..

Установява се от приложеното наказателно производство, че с постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2017 г. деянието, за което ищецът е бил привлечен на 10.02.2017 г. като обвиняем, е преквалифицирано, съответно е извършено ново привличане, съгласно което обвинен в извършването на опит за кражба на движими вещи — 113 бр. пластмасови укрепителни елементи на обща стойност 2260 лева от владението на служител на Областно пътно управление София, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителите причини. Ищецът се е възползвал от правото си съгласно НПК да не дава обяснения.

С постановление от 18.12.2017 г. на Областно пътно управление са били върнати 113 бр. пластмасови укрепителни елементи за откос. Същите са били предадени на упълномощено лице на 17.01.2018 г.

На 31.01.2018 г. са били предявени материалите по разследването.

По досъдебното производство е било съставено мнение от водещия разследването за предаване на обвиняемите на съд.

На 09.03.2018 г. в СРС бил внесен обвинителен акт по обвиненията срещу ищеца и Ю. П. Й. /негов брат/.

В обвинителния акт било посочено, че на обвиняемите не са били наложени 3 мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. Същевременно по отношение на ищеца прокуратурата във внесения в съда обвинителен акт е посочила, че същият не е осъждан, като е била приложена справка за съдимост на ищеца от 20.12.2017 г., от която се установява, че лицето не е осъждано.

С разпореждане от 13.03.2018 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2018 г. от 14:30 часа.

Установява се, че в периода от 17.04.2018 г. до 27.09.2023 г. по НОХД № 4278/2018г. са били проведени 24 открити съдебни заседания, като на всички тях, с изключение на проведеното на 15.10.2019 г., ищецът се е явявал лично и с упълномощен защитник. В последното проведено съдебно заседание пред първоинстанционния съд, подсъдимият е дал обяснения, а прокурорът е заявил, че намира обвинението срещу ищеца и другия подсъдим за доказано. На съда е предложено да наложи наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Същевременно защитникът на подсъдимия в пледоарията си е поискал от съда да постанови оправдателна присъда.

С присъда от 27.09.2023 г. СРС е признал подсъдимите за невиновни по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е отчетено, че деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - на място свидетелите К.С.С. и К.Г.С. задържали К. П. Й. и Ю. П. Й..

Не е спорно между страните, че ответникът не е протестирал оправдателната присъда, с оглед което и същата е влязла в сила на 13.10.2023 г.

В хода на производството пред първоинстанционния съд са били събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Д.Б.П. /приятел на ищеца/ се установява, че срещу ищеца в продължение на повече от шест години е водено наказателно производство за кражба. След обвинението и образуването на делото ищецът бил подтиснат, затворен в себе си, вече не бил забавен, отворен за приятелите си и хобитата си. Притеснявал се да не бъде осъден и да отиде в затвор. Ищецът преди това производство не бил имал досег със съдебната система, опасявал се от осъждане. Приятелите му, след като разбрали за воденото наказателно производство се отдръпнали, не желаели да ги свързват с него, което още повече потиснало ищеца. Свидетелят забелязал, че ищецът започнал да злоупотребява с алкохол, а когато приближавали датите на съдебните заседания ставал избухлив, нервен, губел контрол над себе си. След постановяване на оправдателната присъда негативните му настроения се запазили и свидетелят не забелязал подобряване на общото му състояние и отношение към живота. Въпреки това свидетелят установява, че по това време ищецът е създал семейство и има дете, 4 което понастоящем е на четири години.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:

Основните доводи на страните се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и неправилно определяне на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Според заявеното основание на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетението за неимуществени вреди е претендирано и от неразумна продължителност на наказателното производство по незаконното обвинение за кражба - нарушение по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Поради това въззивният съд е длъжен да изследва и онези критерии, закрепени от националния законодател в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, които според практиката на Европейския съд по правата на човека са от значение за извода, дали конкретното производство е разгледано в разумен срок.

С оглед това при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към 5 претърпените морални страдания.