Решение № 1367 от 31.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502103 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 2650 от 18.04.2023г. подадена от ответниците в исковото производство, а именно „Сан Марко 2007“ ЕООД, ЕИК 106627256, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обл. ***, ул. „***” № **, представлявано от управителя М. С. Т. и физическото лице М. С. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***” № ** срещу решение № 22 от 28.03.2023г. постановено по т.д. № 20221400900132 по опис на Врачански окръжен съд, с което съдът е приел, че дължат солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., следните суми: 33612,32 лева - главница за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г., дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № B L 43747/22.05.2013г., Анекс № 1 от 02.08.2017г. и Анекс № 2 от 09.04.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 30.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението; 1668,33 лева възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019г. до 15.12.2020г.; 4268,31 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г.; 40,00 лева - такси за периода от 11.11.2019 до 28.03.2021г.; 96,00 лева - нотариални разноски за периода от 22.03.2021г. до 28.03.2021г., за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 260644/01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1325/2021 г. по описа на Врачански районен съд. Със същото решение ответниците са осъдени, да заплатят разноските по делото, ведно с разноските направени от ищеца в заповедното производство ч. гр. д. № 1325/2021 г. по описа на Районен съд – гр.

Враца.

1

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. По твърдението за нарушение на процесуалните правила излагат, че първоинстанционния съд е допуснал такива в процеса на събиране и оценка на доказателствата, тяхното оспорване и съответно оценката на доказателствената им тежест.

В жалбата и съдебно заседание поддържат становището, че своевременно са възразили срещу редовността на воденото от банката счетоводство и поддържат, че постановения с решението резултат, не е отчел всички правоизключващи възражения обосновани с писмени отговор на исковата молба.

Излагат, че решението почива на не събрани по делото доказателства /първични счетоводни документи/, при наличие на изричен отказ от ищеца, сега въззиваем да ги представи.

Твърди се, че представените с исковата молба справки и извлечения са били своевременно оспорени, но въпреки това не са представени в оригинал и вместо да ги изключи от доказателствата съдът е основал решението си изцяло върху тях. Поддържа се оплакването за необоснованост на обжалваното решение, като основано на заключение по приетата като доказателство ССч.Е, след като вещото лице изрично е посочило, че неговото заключение се основава на извлечения от сметките, а не на представени счетоводните документи.

Излага, че в решението неправилно се приема, че анексите към договора създават задължения и за физическото лице ответник, защото той не ги е подписал и съответно, в качество си на солидарен длъжник е задължен само при условията на договора, който е подписал.

Излага се още, че не са обсъдени доводите на физическото лице, а именно ответникът Т., които той е направил в писмената защита, относно приложимите норми в спора за документиране на банкова операция.

В писмен отговор с вх. Рег. № 4694 от 24.07.2023г. ищецът „Юробанк България“ АД оспорва основателността на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

С определение № 2678 от 26.10.2023г. съдът е приел, че въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирани страни – ответници в исковото производство, които са обосновали правен интерес от обжалване на решение, с което са засегнати техни материални права и което подлежи на въззивно обжалване.

В съдебно заседание страните поддържат жалбата и отговора. Въззивните жалбоподатели претендират и за разноски, за които са представили списъци по реда на чл.

80 от ГПК. Въззиваемата страна, не претендира разноски и не е представила разходни документи.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно и изцяло по валидността на решението, по допустимостта само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от диспозитивното начало в рамките на посоченото във въззивната жалба. Върховният касационен съд многократно е постановявал съдебни актове (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) относно правомощията на въззивният съд. От тях следва, че настоящия въззивен съд се произнася по правилността на обжалваното решение само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В съответствие с предметните предели на въззивното производство и границите на 2 служебно и диспозитивно начало, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обжалваното решение е постановено и обявено от надлежен съдебен състав, който правораздава в родово и местно компетентен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт, поради което настоящият съдебен състав го приема да валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка за допустимостта постановеното решение, съдът констатира, че липсва основания за неговото обезсилване като недопустимо.

По същество относно спора, относно за правилността и обосноваността на обжалваното решение, органичен с доводите изложени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

В производството по чл. 422 от ГПК ищецът е длъжен да установи оспореното от ответника вземане по издадена заповед за принудително изпълнение. Доказателствената тежест е за ищеца, поради което същия следва пълно и главно да докаже наличието на облигационна връзка между себе си и ответниците, наличието на парично задължение, неговата изискуемост и размер, съответни с извлечението, което е представил пред съда в едностранното и безспорно производство по издаване на заповед за предварително изпълнени. Ответниците в исковото производство, сега въззивни жалбоподатели, не са оспорили наличието на облигационна връзка основана на писмен договор за банков кредит сключен между „Юробанк България“ АД от една страна и от друга страна с юридическото лице „Сан Марко 2007“, обективиран в договор BL43747 от 22.05.2023т. , по силата на който банката е предоставила сумата от 40 000 лева, при съответните вписани в договора условия.

Договорът е подписан и от физическо лице, което се е задължило като „съдлъжник“ .

Договорът е изменен с анекс № 1 от 02.08.2017 г., който също е подписан от същите лица.

Изменението се е отнасяло да намаляване на размера на кредита /до размера на усвоените до 02.08.2017 г. суми /без да са посочени като твърдо число/ и относно срока за погасяване 28.08.2025г. Кредитополучателя и съдлъжника са приели условието да погасяват кредита на равни анюентни месечни вноски, считано от 02.08.2017 г. до датата на падежа 28.08.2025г.

Условията по договора са предоговорени с анекс № 2 от 09.04.2019 г. подписан и от двамата ответници и от съдържанието му се установява, че към датата на сключването кредитополучателя е задължен за сумата от 33 628.35 лева – просрочена главница, 2 256.61 лева просрочени лихви по просрочия. Страните са се съгласили и съответно предоговорили условията на кредита, като са приели, че считано от 09.04.2019 г. сумата от 33 628.35 лева, представлява редовна главница, която следва да бъде заплащана на равни едномесечни вноски с падеж всяко 25 – то число от месеца, следващото датата на подписване на анекс № 2 т.е. първия падеж на анюентната вноска е 25.05.2019 г. при краен срок за издължаване на кредита - 09.04.2021 г. Към анекса е представен и погасителен план.

Видно от изпълнителен лист издаден на 01.04.2021 г. ответниците в исковото производство, сега възизвни жалбоподатели са били задължени в производство по ч. гр.д. № 1325 по опис на Районен съд – гр.Враца, със заповед за изпълнение солидарно да заплатят на банката, сумите по уважения с обжалваното решение установителен иск.В исковата молба, 3

Банката ищец излага, че плащането на кредита след втория анекс е преустановено и с покана, връчена на представителя на юридическото лице кредитът е станал предстрочно изискуем, поради 15 броя неплатени вноски за главница и лихва, считано от 25.10.2019 г.

Ответниците в исковото производство, в писмен отговор са обосновани и във въззивното производство поддържат следните възражения: Физическото лице ответник, обоснова правоизключващо възражение като оспорва да се е задължавал с изменените условия в анексите към договора. Счита, че правоотношението му с банката е прекратено с изменение на договора при изричното изявление записано в анекс № 2 от 09.04.2019 г. , че измененията не са новация. Не отрича, че се е задължил с първоначалния договор за периода от 28.05.2013 г. до 28.05.2018 г. , но счита, че след последната дата не е обвързан с Банката, защото и двата анекса създават задължения само за юридическото лице. Оспорва Анекс № 1 от 22.05.2017 г. като нищожен поради липсата на съгласие. Обосновава правопогасяващо възражение за цялото вземане след анекса № 2 от 09.04.2019 г. чрез плащане осъществено от юричическото лице. Твърди, че лично е внесъл общо 8000 лева и представя три броя вносни бележки, което не са намерили отражение във извлечението представено на съда, преди издаване на заповед за предварително изпълнение / 1000 лева внесени на 13.08.2018 г.; 2000 лева на 23.01.2019 г. и 5000 лева на 3.01.2019 г./ Обоснована възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва всички представени от ищеца доказателства и обосновава искане за представяне на първичните счетоводни документи за движението по сметката, с оглед установяване на възражението за погасяване. Оспорва съдържанието на извлечението от сметките, послужило като основание за издаване на оспорената заповед, съответно издадения изпълнителен лист.

Юридическото лице ответник, в писмен отговор оспорва иска по основание и по размер като възраженията по същество са абсолютно идентични, с тези обосновани от физическото лице. Оспорва редовността на счетоводството, водено от Банката ищец.

Ищецът в допълнителна искова молба е пояснил, че плащанията в размер на 8000 лева са приспаднати за задължения преди подписване на анекс № 2/09.04.2019 г. По възражението за изтекла погасителна давност счита, че задължените по кредита лица са изпаднали в забава считано от 25.10.2019 г. , а исковата молба е постъпила в регистратурата на 19.08.2022г. , поради което не е изтекъл три годишния срок за лихви и пет годишния срок за главници. По възражението за нищожност на договора е обосновано становището, че изискването за подписване на всяка страница важи само за физическите лиза и произтича от чл. 11, ал.2 от Закона за потребителски кредит, но не и за юридическите лица.