Решение № 245 от 03.07.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Карлово, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20225320101291 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ************, гр. С., ул. „Я.“ ***, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – Председател на Управителния съвет, чрез юрк. П. Н. против И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., п.к. ***, ж.к „Х. С.“ бл.***, вх.*, ап.**.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

1

Твърди се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т. С.“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М.” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът изпадал в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се начислявала законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Т. С.” ЕАД начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г.

(влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в 2 присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, чрез официалната уеб-страница на „Т. С.“ ЕАД на адрес:

******************** проверка на сметка.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 248930, използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б. Б.“ ООД.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б. Б. ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн.

ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, приложени към исковата молба като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Поради липса на плащане, на 14.02.2022 г. ищцовото дружество депозирало заявление, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК с вх. № 26781 срещу И. К. К. с ЕГН:********** за сумата от 1689,50 лева, от които: 1389,30 лева - главница, представляваща стойност на 3 незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 14.02.2022г. до изплащане на вземането; 256,47 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.02.2022г., както и суми за дялово разпределение 35,36 лева - главница за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,37 лева - лихва за периода от 03.03.2019г. до 03.02.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като срещу заповедта постъпило възражение, и след дадени от съда указания, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. К. К. дължи на „Т. С.“ ЕАД следните суми, за които по ч. гр. д. №685/2022 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата 1389.30 лева, представляваща главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г.;

- сумата 256.47 лева, представляваща лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 35.36 лева, представляваща разпределение за периода от 01.2019 г. до 04.2020 г.; главница за дялово

- сумата 8.37 лева, представляваща лихва за периода от 03.03.2019 г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В първото открито съдебно заседание е прието становище от ответника, чрез адв. И. Н., с което оспорва иска и въвежда правопогасяващи възражения.

Конституираното трето лице-помагач „Б. Б.“ ООД не взема 4 становище по допустимостта и основателността на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 685/2022 г. по описа на КрлРС, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 376 за изпълнение по чл.

410 от ГПК от 14.06.2022 г. срещу ответника за следните суми: 1389.30 лева, представляваща главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г.; 256.47 лева, представляваща лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата 35.36 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.2019 г. до 04.2020 г.; 8.37 лева, представляваща лихва за периода от 03.03.2019 г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; 33.79 лева за заплатена държавна такса; 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, като в рамките на законовия срок от същия е постъпило възражение. На заявителя е указано да предяви иск за вземането си в едномесечния срок, което той е сторил.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и извлечение от сметки на ищцовото дружество. Изготвени са съдебно-икономическа и съдебнотехническа експертизи.

Съдът намира иска за частично недопустим. Налице е влязло в сила Решение № 20073266/22.03.2021 г. по гр. д. №28591/2020 г. на 150-ти състав на СРС (л.164-168), с което е признато за установено по предявените от И. К.

К. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че същият, не дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 10384.69 лева – главница за потребена топлинна енергия за период от м.11.2007г. до м.07.2019г. за имот в гр. С., ж.к „Х. С.“ бл.***, вх.*, ап.**. аб. № 248930 и сумата от 6668.08 лева – мораторна лихва начислена за период от 01.11.2008г. до 17.06.2020г.

Налице хипотезата на чл. 299, вр. чл. 297 ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Забраната да се образува втори 5 процес по висящ или вече разрешен спор, обуславя прекратяване на повторно заведеното дело. В разглеждания случай прекратяването следва да е частично, доколкото силата на пресъдено нещо на Решение № 20073266/22.03.2021 г. обхваща част от исковия период – главница за потребена топлинна енергия само за периода от м.05.2018 г. до м.07.2019г. и мораторна лихва начислена за период от 15.09.2019 г. до 17.06.2020г.

В останалата му част исковете, предмет на настоящото производство, са неоснователни. Съображенията за това са следните:

За съдържанието на понятието „потребител“ е налице практика на ВКС – Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО;

Решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО;

Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.

Съгласно дадените разяснения, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и мотивите на ТР № 2/25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. ОСГТК на ВКС.