Решение № 1375 от 17.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Плевен, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430101769 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 411,77 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ц.

С. П., ЕГН**********, *** против ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № *** на 20.12.2018 година в град Плевен.

Твърди, че съгласно чл. 3 от договора, заемодателят „***” ООД е предоставил на заемателя Ц. С. П. заем в размер на 1000,00лв,, при месечен лихвен процент - 3,330%, годишен процент на разходите - 48,648%, срок на погасяване - 6 месеца, общата сума за плащане е 1119.72 лв. Съгласно чл. 6 от договора заемателят има задължение да обезпечи предоставения заем с гарант, отговарящ на определени условия и още едно обезпечение по негов избор - ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Договорено е също така, в чл. 8 от договора, че заемателят заплаща и неустойка в размер на 422.28 лв., ако не предостави обезпечения посочени в чл. 6 от договора в тридневен срок, както и че заплащането на тази неустойка се разсрочва по начин подробно посочен в погасителния план. Твърди, че с разходен касов ордер № 220 от 20.12.2018 г. е предадена сумата от 1000.00 лв. на Ц. С. П..

1

Твърди, че е заплатила три вноски съгласно погасителния план както следва: сумата от 257.00 лв. на 21.01.2019г.: сумата от 257.00 лв. на 18.02.2019г. и сумата от 257.00 лв. на 18.03.2019г. Твърди, че на 28.03.2019г. на Ц. С. П. е издадено и връчено удостоверение с изх. № 1647, с което е уведомена, че за предсрочно погасяване на кредита до дата 04.04.2019г. трябва да бъде преведена сума в размер на 640.77 лв. Твърди, че на 29.03.2019г. ищцата е превела сумата от 640.77 лв. по сметка, предоставена и от ответното дружество. Твърди, че общата сума, която Ц. С. П. е заплатила по договор за паричен заем № *** е 1411.77 лв.

Счита, че уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от договора за паричен заем, според която трябва да се заплати неустойка в размер на 422.28 лева е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Развива съображения, че съгласно разясненията, дадени с TP № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна. ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е уговорена е оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Освен горното клаузата по чл. 8 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 422.28 лв. при неизпълнение на задължението по чл. 6 за осигуряване на обезпечения от страна на заемодателя, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да 2 осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. При тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна. поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл. 8 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. чрез осигуряване на поръчител, който да отговаря на посочени изисквания и още едно от изброените в договора обезпечения. Ето защо, клаузата за неустойка в чл. 8 от договор за паричен заем № *** от 20.12.2018 г. е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави. Счита, че при това положение общо заплатената сума от ищцата сума е 1411.77 лв, от които са погасени както следва: цялата главница в размер на 1000.00 лв; договорна лихва в размер на 59.85 лв и неустойка - 351.92 лв.

Счита, че заплатената сумата от 351.92 лв. неустойка на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение, респективно недействителна клауза за заплащане на възнаграждение.

Моли да бъде прогласена за нищожна клаузата в чл. 8 от сключения между Ц. С. П., с ЕГН: ********** и „"***" ООД. ЕИК ********** със седашше и адрес на управление: ***, представлявано от В.М.И.. Договор за паричен заем № ***/20.12.2018 г.. предвиждаща заплащане на неустойка422.28 лева, при неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение или ако представеното обезпечение не отговаря па условията в чл. 9. ал. 2 т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, поради противоречие с добрите нрави. Моли на основание чл. 55. ал. 1. пр. 1 ЗЗД. "***" ООД, ЕИК 3

**********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от В.М.И. да бъде осъдено да заплати на Ц. С. П.. с ЕГН сумата 411.77 лева /след допускане изменение в размера на предявената претенция/, представляваща заплатена без правно основание неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № ***/20.12.2018 г. Претендира направените разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост, но изцяло неоснователен. Твърди, че ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „***” ООД договор за паричен заем № *** на 20.12.2018г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр.

Договорената сума от 1 000.00лв. е получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 20.12.2018г.. От страните е уговорено връщането й на 6 месечни погасителни вноски от по 186.62лв. Едновременно с това е посочен и размера на погасителната вноска от по 257.00лв. месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Твърди, че страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3. 330% и годишен процент на разходите от 48.648 %. Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 422.28лв. /чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/. Твърди, че неустойката се дължи в пълен размер още от датата на непредставяне на обезпечението. Твърди, че уговорката за неустойка е израз на доброволно формирана воля на страните и в съответствие със свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД. Твърди, че клаузата на чл.8 от Договора е индивидуално уговорена. Счита, че става дума за отпускане на особен тип заем, тъй като ответника е небанкова финансова институция, средствата не са набрани чрез публично привличане на влогове и заемът е рисков. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено 4 следното:

От Договор за паричен заем № *** на 20.12.2018 г. се установява, че на ищцата е предоставена в заем сумата от в размер на 1000,00лв,, при месечен лихвен процент - 3,330%, годишен процент на разходите - 48,648%, срок на погасяване - 6 месеца, общата сума за плащане е 1119.72 лв. Съгласно чл. 6 от договора заемателят има задължение да обезпечи предоставения заем с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя, като в конкретния случай е посочено: ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от договора, страните са уговорили, че с подписването му, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 422.28 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Страните не спорят, че заемодателя е изпълнил задължението си да предостави на заемателя уговорената заемна сума и този факт се установява и от представения Разходен касов ордер № 220/20.12.2018г.

Безспорно е между страните и се установява от Приходен касов ордер № 179/18.02.2019г., Приходен касов ордер № 308/18.03.2019г., Удостоверение от 28.03.2019г., Вносна бележка от 29.03.2019г. и Справка за извършени погасявания по кредит /л.42 от делото/ се установява, че Ц. П. е погасила по договор за паричен заем № ***/20.12.2018г. 1000 лв. главница, 93,60 договорна лихва, както и 318,17 лв. неустойка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на 5 изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл. 143 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на 6 доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.