Протоколно определение № 17172 от 23.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2161/2023
- Вид
- Протоколно определение № 17172
- Подписан
- 23.10.2023
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 93 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.5 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.5 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 251 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 311, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 17172 гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
Съдебни
И. П. М. заседатели: С. В. М. - С. при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА и прокурора С. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20231110202161 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:07 часа се явиха:
На основание чл. 311, ал. 3 от НПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Р. В. – уведомен от предходното съдебно заседание, се явява.
За него се явява адв. Г., упълномощен защитник от ДП, редовно призована.
За СРП се явява прокурор С..
СЪДЪТ докладва постъпило удостоверение от адв. Г., за отсъствието й в предходното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на открито разпоредително съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ.
1
СНЕМА самоличност на подсъдимия:
Г. Р. В. – роден на ******** г. в гр. К., български гражданин, висше образование, работи като лекар, реабилитиран, с адрес: ***************, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ – Получил съм препис от ОА на СРП и разпореждането на съдията - докладчик преди повече от седем дни.
На основание чл.248, ал.1 от НПК, СЪДЪТ дава възможност на лицата да изразят становище по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че делото е подсъдно на СРС. Няма основания за прекратяване или спиране на производството. На ДП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основанията по т. 5. По отношение на мярката за неотклонение: по отношение на подсъдимия такава не е взета и не е необходимо да бъде взимана такава.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за открито съдебно заседание, като призовете лицата посочени в приложението към обвинителния акт.
ЗАЩИТАТА – Считам, че по въпросите, които следва да бъдат обсъдени в днешното разпоредително заседание, действително по т. 1 – делото е подсъдно на настоящия съд и състав. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение на т. 3: допуснато ли е на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правата на подзащитния ми към онзи момент, в качеството си на обвиняем, намирам, че са налице такива, поради което делото следва да бъде прекратено и върнато на Софийска районна прокуратура. Основанията, които посочвам не са по съществото на делото, а именно тези, които се визират в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. На първо място на подзащитния ми, както и на мен като негов защитник, не са предявени материалите по делото, въпреки че в кориците му има данни и доказателства за изрично такова искане. Това обстоятелство съдът би могъл да счете като малозначително, доколкото ни е дадено право в деловодството на Софийски районен съд да се запознаем с материалите по делото, но в случая се явява ограничаване на правата на доверителя ми по причина, че при първото предявяване на материалите по делото бяха направени доказателствени искания, които наблюдаващият прокурор не уважи с постановление, което ние считахме за тенденциозно и в което всъщност наблюдаващият прокурор ме набеждава в извършване на престъпление от частен характер, поради което срещу него аз заведох на 14.09.2022 г., а именно срещу прокурор Валентина 2
Василева тъжба. С оглед на това обстоятелство съм поискала да бъде отведен този прокурор и да бъдат преразгледани моите доказателствени искания, вследствие на което, след тези действия нито аз, нито подзащитният ми сме запознати с това какво се е случвало по ДП. Считам, че това е изключително важно с оглед правата на подзащитния ми и разкриване на обективната истина, както и че същият никога не е отказвал да дава обяснения, а е давал подробни такива относно повдигнатото му обвинение и в случая със запознаване материалите по делото същият отново е имал намерения, като мой клиент аз съм напълно наясно и това е синхронизирано с мен, той да дава обяснения. С оглед на което, въпреки че в кориците на делото са налични от нас молби за желание за предявяване на материалите, такова не е направено.
Очевидно обвинителният акт не е внесен от същата колега, към която аз съм повдигнала тъжба, защото е разписано от господин С. С., настоящият колега, но това не изчиства въпроса по отношение на нашето право на защитата и на това какво прокурор Валентина Василева е постановила с оглед нашите доказателствени искания. В този смисъл считам на следващо място, че на подзащитния ми не е дадено право да участва в производството, като още повече, че на мен като защитник прокурорът е вменил да бъда предупредена да не контактувам със свидетели по делото и както вече казах, се е мотивирала като ме е обвинила в извършване на престъпление, което считам, че не отговаря на истината и от хода на производството може да се установи, като и че аз имам права като адвокат и защитник и искането ми на определени ПСД, както и фактът, че съм в познанство със свидетелката не го прави аз да влияя на свидетели. Затова считам, че тя е била субективна и към воденето на разследването. Тези доводи, които току що изтъкнах, не засягат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката на доказателства. Това е по същество, което ние ще извършим в съдебния процес, но засягат нашите права, както казах вече. Отделно считам, че правната квалификация на фактическата и правната обосновка на обвинителния акт също ограничава правото на защита на моя довереник и подзащитен, тъй като не става ясно дали говорим за ползването на неистински документ, или ползването на подправен такъв, тъй като във фактическата част на делото се изнася фактическа обстановка, че съществува под този номер свидетелство за съдимост, а именно под № 28483 от 10.01.2016 г., но то е издадено за друго лице – К. Ц., а в диспозитива и в така да го наречем в цифровото изображение на обвинението се изнасят обвинения за неистински документ, докато в обстоятелствената част считам, че става въпрос за подправен такъв. По смисъла на чл. 93 от НК, неистински документ е този, на който е придаден вид, че се представя от конкретно лице, което обаче действително не го е издало. В този смисъл има разминаване дори в квалификацията на документа, който се визира, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, като от правна гледна точка е ясно, че в обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителната теза, като основното преназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да 3 определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Ясно е, че става дума за повдигнато обвинение за ползване, но дали този документ е официален или неофициален, истински или неистински, подправен такъв, от обстоятелствената част не става ясно на подзащитния ми и на мен, като негов защитник. По отношение на т. 4 от чл. 248, като страна не желаем разглеждане на делото по реда на някои от особените правила в НПК. Също така по т. 5: разглеждане делото при закрити врати, резервен съдия или съдебен заседател – не са налице.
Взета мярка за процесуална принуда нямаме. Имаме искания за събиране на нови доказателства, които някои представям в момента, други ще формулирам допълнително с нарочна молба, тъй като ми е необходима информация по отношение призоваването на тези лица, които бих искала, но предоставям на съда Решение на КЗЛД, с което подсъдимият Г. В. е осъдил свидетелката М. П. Р., същата свидетелка по настоящето ДП. В решението, което прилагам, става ясно, че същата е разполагала със свидетелство за съдимост на господин В. нерегламентирано и го е използвала нерегламентирано, което има връзка с нашата защитна теза, че именно М. Р. е манипулирала досието на д-р В. в РЗИ. Това по същество на спора ние ще го докажем и ще стане ясно по недвусмислен начин. Предоставям на съда, както и с копие за прокурора. С оглед направеното от мен искане по т. 3 от чл. 248, то по отношение на т. 8, в случай, че не прецените искането ми за неоснователно, то моля да насрочите съдебно заседание като призовете лицата, като по отношение на свидетелката М. Р. бих искала тя да бъде призована след разпита на останалите свидетели и събиране на доказателства, че същата е негодна за даване на свидетелски показания.
ПОДСЪДИМИЯТ – Придържам се.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да коментирам отношенията между колежката и бившия наблюдаващ прокурор по делото, тъй като не е моя работа. Относно това по време на ДП са имали доказателствени искания и те са били оставяни без уважения – да, това е в право на прокуратурата да оставя без уважение исканията на защитата. Ясно е, че ДП има само начален етап и всякакви доказателствени искания могат да бъдат направени и в хода на съдебното следствие. По отношение на предявяването на разследването, то същото се предявява когато подсъдимият и неговият защитник поискат това. Същият е призоваван от всички възможни адреси в страната, както и неговият защитник, което е видно от материалите по делото. Не са се явявали, тъй като са получили няколко призовки. Не са се явявали на предявяване, след коеот са престанали да получават призовките. Били са търсени няколко пъти от служители на МВР. Като адв. Г. няколко пъти е отказала да получи призовка, като е видно, че има и констативни протоколи, че са призовавани и по телефона. В тази връзка следва да се отбележи, че когато подсъдимият и 4 защитникът му не се явява на предявяване, това не може да бъде преценено като отстранимо съществено процесуално нарушение. Относно изложеното по отношение на обвинителния акт считам, че това е въпрос по същество и следва да се разглежда на съдебното следствие, а не в разпоредителното заседание. Същият съдържа всички задължителни реквизити, които трябва да съдържа.
АДВ. Г. /реплика/ – Това не отговаря на истината и представителят на прокуратурата борави с изречения, които не са подплатени с никаква фактология. Аз мога да докажа, че на последното предявяване аз се явих и по телефона разговарях с разследващия полицай, който каза, че няма да слезе и няма да ме приеме, и да дойда на друга дата. Аз му казах да дойде и да ми разпише на призовката, но той отказа. Поради това бях принудена и подадох чрез „Пропуски“ към деловодството жалба в същия ден, която е входирана под № 513000-54735/14.09.2022 г., с която посочвам, че съм на място, явила съм се и че ми е отказано предявяване материалите. Насочила съм я към началника на СДВР. Кой е бил към оня момент нито съм знаела, нито знам и сега, но имам входящия номер. Може би някъде съм си снимала и молбата, но имам номера и тази справка може да се направи.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание във връзка със становището на страните.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, като взе предвид становището на страните по въпросите, залегнали в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК и на основание чл.248, ал.5 и ал.6 от НПК, намира следното:
Настоящото дело е подсъдно на СРС.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство на предвидените в разпоредбата на чл.250, ал.1 и чл. 251 ал. 1 от НПК основания.
СЪДЪТ обаче приема, че е налице допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, касаещо не предявяване на материалите на ДП, независимо от изявеното желание от страна на подсъдимия и защитника му това да бъде сторено.
СЪДЪТ установи, че многократно същите са били издирвани с призовки, като се установи, че са налице данни за връчване на призовки на страните, както и констативни протоколи за осъществени разговори, най- вече с адв. Г. в качеството на защитник на подсъдимия, но независимо от този факт до приключване на ДП, включително и след последното постановление, с което е удължен срокът по искане на прокурор С., считано от 14.01.2023 г. за срок от един месец, липсват доказателства за предявяване на допълнително събраните материали по делото, преди внасянето му в съда, което е станало на 13.02.2023 г.