Решение № 43 от 01.08.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Тутракан, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20253430200096 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0362-000843 от 03.12.2024 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Д. В. Д., с ЕГН:

**********, от ******** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д., който го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения да го защитава адв. М. Х. от ****. В жалбата се излагат доводи за несъставомерност на Д.ието от субективна страна, основаващи се на твърденията, че жалбоподателят не е бил уведомяван нито от Гаранционния фонд за изтеклата застраховка „ГО“, нито от органите на МВР за прекратяването на регистрацията по отношение на процесния автомобил. В хода на съдебните прения процесуалният представител поддържа изложеното в жалбата, претендирайки присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По 1 делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. – главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, същевременно с което се и възразява за прекомерност на адвокатското такова поради липса на фактическа и правна сложност.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2024 г. актосъставителят Б. Д. и свидетелят Д. А. – полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си задължения, извършвайки контрол на движението по пътищата. Около 12:00 ч. те се намирали в с. Старо село, обл. Силистра, по ул. „Съединение“, когато установили движещ се лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ****, който решили да спрат. Служителите на реда констатирали, че водач бил жалбоподателят Д.. В хода на проверката се установило, че МПС било собственост на жалбоподателя, като същото било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 11.06.2024 г.

Актосъставителят Д. съставил АУАН серия АД № 635, бл. № 0660207/15.07.2024 г., с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На 16.07.2024 г. регистрацията на процесния автомобил била служебно възобновена, тъй като била сключена застраховка „ГО“.

Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била образувана преписка с № 2255/2024 г. по описа на РП – Силистра с оглед събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция на АНО № 24-0362-М000068/26.07.2024 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят Д. е бил уведомен от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград за настъпилата дерегистрация на процесния автомобил с писмо рег. № 330000- 2

22189/11.06.2024 г., което му било връчено лично на 17.06.2024 г. Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор от 27.11.2024 г. за отказ от образуване на ДП, тъй като прокурорът счел, че следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК, вследствие на което материалите от нея били изпратени отново на АНО.

На 03.12.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362000843, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

На 02.06.2025 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите; заверени копия на: НП № 24-0362-000843/03.12.2024 г.; АУАН серия АД № 0660207/15.07.2024 г.; МР № 24-0362-М000068/26.07.2024 г.; Постановление за отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 2255/24 от 27.11.2024 г.; Известие за доставяне; Писмо рег. № 330000-22189/11.06.2024 г. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР – Разград; писмо рег. № 290р-8329/02.06.2025 г. по описа на РУ – Кубрат; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Удостоверение рег. № 3420007141/12.05.2025 г. по описа на ОДМВР – Силистра; Справка картон на водача Д. Д.; Справка АИС – регистрация на МПС; Справка АИС собственици на МПС.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно – Постановление № 2255/2024 г. от 27.11.2024 г. на РП – Силистра за 3 отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано законосъобразно.

Наказателно постановление № 24-0362-000843/03.12.2024 г. е издадено от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.

Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като е установен в качеството водач на МПС.

Изпълнителното Д.ие на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението, доколкото управляваният от него автомобил към 15.07.2024 г. е бил със служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил регистриран по надлежния ред.

От субективна страна жалбоподателят е действал с форма на вината пряк умисъл, доколкото с писмо рег. № 330000-22189/11.06.2024 г. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР – Разград, връчено му лично на 17.06.2024 г., същият е бил уведомен за настъпилата служебна дерегистрация на автомобила и е следвало да се съобрази с това обстоятелство при управлението му на процесната дата. В този смисъл, жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършено, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал те да настъпят (да управлява автомобила, въпреки че същият е бил дерегистриран). В същия смисъл е и ТП № 2/2023 г. на ВКС и ВАС.

Наведените в жалбата доводи за липса на съставомерност от субективна страна съдът намира за неоснователни. Първо, уведомлението от Гаранционния фонд няма отношение към осъществеността на Д.ието от субективна страна, тъй като то не е в състояние да допринесе към сформирането на вина, доколкото същото предхожда дерегистрацията (по 4 аргумент от противното от цитираното ТП на ВКС и ВАС, в което е анализирано уведомлението от органите на МВР, с което собственикът се уведомява за точната дата на прекратяване на регистрацията на МПС) и не предполага, че собственикът ще разбере кога точно би настъпила тя. В този смисъл наличието или липсата на такова уведомление е правно ирелевантно.

Второ, твърдението, че жалбоподателят не е бил уведомяван от органите на МВР, се опровергава от представеното по делото заверено копие на известие за доставяне на уведомлението от органите на ОДМВР – Разград, получено лично от жалбоподателя. Отделно, посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя Решение № 12/24.02.2025 г. по АНД № 15/2025 г. на РС – Тутракан разкрива коренно различна фактическа обстановка от процесната (различаваща се най-вече в частта е ли изпратено/получено уведомление от съответния орган на полицията до собственика на дерегистрираното МПС).

Горното обосновава наличието на всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 вр. чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен, тъй като процесното нарушение не съдържа белезите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а напротив – същото е типично за нарушения от този вид. Обстоятелството, че непосредствено след извършването му жалбоподателят е сключил застраховка „ГО“ по отношение на процесния автомобил не представлява смекчаващо вината обстоятелство, още повече – изключително такова, което само по себе си да обуслови приложението на чл.

28 от ЗАНН.

АНО е наложил предвидените в санкционната разпоредба кумулативни наказания, индивидуализирайки ги в минимален размер. Предвид липсата на правомощие съдът да увеличи наложените санкции, коментарът относно наличието/липсата на смекчаващи/отегчаващи вината обстоятелства се явява излишен.

Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на 5

АНО. Предвид липсата на фактическа и/или правна сложност на казуса и представеното от процесуалния представител на АНО бланектно становище, съдът счита, че следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл.

63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.

Предвид изхода на делото аналогичното искане от представителя на жалбоподателя следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000843 от 03.12.2024 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на Д. В. Д., с ЕГН: **********, от ********, за извършено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН: **********, от ********, да заплати на ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 /осемдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.

Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 6