Определение № 1991 от 10.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1991 гр. София, 10.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100101298 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от С. Д. Я. срещу ЗК „Л.И.“ АД искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 18.12.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че за управляваното от сочения за виновен водач на л.а. „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК № ******* е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 18.12.2023 г. при ЗК „Л.И.“ АД.

На 10.01.2024 г. ищцата предявила пред ЗК „Л.И.“ АД претенция за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, а на 02.02.2024 г. – претенция за имуществени вреди на стойност 5 168.80 лева.

Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 02.02.2024 г.

Предявените искове са недопустими като преждевременно предявени.

Същите намират правното си основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ. Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда възможност за увреденото лице да предяви прекия иск срещу застрахователя пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Според тази законодателна уредба изтичането на тримесечния срок е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 432, ал.

1

1 от КЗ.

Като приложения към претенцията до ЗК „Л.И.“ АД от 10.01.2024 г. за определяне на обезщетение за неимуществени вреди са приложени пълномощно, констативен протокол, епикриза и постановление от 05.01.2024 г., с което на упълномощен от С. Я. адвокат е отказано предоставяне на копие от материалите по образуваното ДП № 11401/2023 г., пр.пр. № 52840/2023 г. на СРП.

В отговор от 18.01.2024 г. застрахователят на гражданската отговорност на водача на л.а. „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК № ******* е поискал представяне на заверено копие на влязло в сила заключително постановление по наказателно производство срещу водача, причинил ПТП или заверен препис от влязла в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил ПТП (или от одобрено от съда споразумение); заверено копие на авто-техническа експертиза; лична банкова сметка на С. Д. Я. или нотариално заверено пълномощно във връзка с чл. 338 от КЗ.

В исковата молба се обосновава, че изискването на тези документи от застрахователя се приравнява на отказ, като в подкрепа на това твърдение се сочи практика на ВКС. В значителната си част тези определения се отнасят до приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК: когато са налице процесуални пречки за развитие за исково производство поради неприключило в тримесечния срок рекламационно производство пред застрахователя на гражданската отговорност на водача, причинил ПТП.

Определение № 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на ВКС, I т.о. е постановено по жалба срещу потвърдено прекратително определение, като доводите на касаторите са концентрирани върху смисъла на отговор, с който застрахователят не постановява отказ да определи обезщетение, а изисква допълнителни документи. Обжалваното пред ВКС определение не е допуснато до касационно обжалване, но в мотивна част на определение № 179/15.04.2019 г. е даден хипотетично отговор на въпроса, който е относим и към изводите на настоящия съдебен състав за недопустимост на производството по подадената на 02.02.2024 г. искова молба. Според дадения от ВКС отговор, липсата на влязла в сила присъда на делинквента не е основание да се откаже произнасяне по застрахователната претенция. Само след изтичането на този срок непроизнасянето на застрахователя би 2 обусловило допустимост на исковете по чл. 432 от КЗ, но в хипотезата на чл.

498, ал. 3, пр. 1 от КЗ - изтекъл срок за плащане, без наличието на мотивиран, съгласно чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ, отговор. Срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за преценка от страна на застрахователя не може да се съкращава или игнорира, с изключение на постановен изричен мотивиран отказ за плащане или плащане несъответно на интереса на увредения. Допълнително, застрахователят би могъл междувременно да изиска документи и от трети лица, да ревизира преценката си за относимост на изисканите от пострадалия доказателства в срока за произнасяне или в същия този срок исканите доказателства вече да са налице.

В случая ЗК „Л.И.“ АД не е постановил изричен отказ, а е обусловил произнасянето си по претенцията за неимуществени вреди в тримесечния срок (до 10.04.2024 г.) от допълнителни документи. Под това отлагателно условие („до получаване на изискуемите такива“) застрахователят е отложил произнасянето по претенцията на С. Я.. Необходимостта от други документи не се приравнява на мотивиран отказ по смисъла на чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ.

Не е спазен и тримесечният срок за произнасяне на ЗК „Л.И.“ АД по предявената на 02.02.2024 г. претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди: исковата молба е подадена в същия ден – на 02.02.2024 г.

След като тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по всяка от двете претенции не е изтекъл към датата на сезиране на съда с искова молба от 02.02.2024 г. исковете са недопустими, поради преждевременното им предявяване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1298/2024 г. по описа на СГС, ГО, І-17 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3