Определение № 4318 от 26.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4318 гр. Варна, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100100700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 19551/16.06.2026 г. на К. П. С., чрез адв. С. С.

А., уточнена с молба вх. № 21915/06.07.2026 г., и по същността си молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в която се иска изменение на разноските, присъдени с Определение с рег. № 2371/15.05.2026 г., постановено по гр. дело № 20253100100700 по описа за 2025 г. на ВОС.

Молбата се обосновава с твърденията, че неправилно ищецът по делото е осъден да плати разноските, направени от ответника П. Б. Н.. След запозначване с отговора на П. Б. Н. и поддържане на твърдението в о.с.з, че оператор на операцията е бил д-р Д., при което на ищецът става известно, че д-р Н. не е участвал в осъществяването на операцията, К. С. оттегля иска си срещу първия. Производството по делото в тази част е прекратено. Ищецът е бил въведен в заблуждение от изготвена от другия ответник епикриза, в която е вписано името на д-р Н.. Това е и дало повод за завеждане на делото срещу него.

В условията на евентуалност се иска намаляване на възнаграждение за адвокат, поради прекомерност.

В о.с.з. от 24.04.2026 г. ищецът е отправил искане по чл. 78,ал. 5 от ГПК, което не е обсъдено в определението по чл. 81 от ГПК. Производството по делото по иска срещу Н. е прекратено в самото начало – в първото по делото о.с.з. Процесуалната защита на ответника включва само отговор на исковата молба, в който е изложено само възражение за пасивната легитимация на страната. Посоченото действие не изисква висока правна квалификация или проучвания, а делото, в частта, относима към конкретния ответник, е с ниска фактическа и правна сложност, което обосновава минимален размер на възнаграждението за адвокат.

Договореният хонорар е общ, не само за изготвяне на отговор на исковата молба, но и за процесуално представителство по цялото дело. Реално, представителство след първото по делото о.с.з., няма. Поради това претендираният размер за адвокатско възнаграждение е 1 прекомерен. Той не съответства на реално извършените от адвоката действия по делото.

Моли за изменение на определението, като на ответника П. Б. Н. не се присъждат разноски, евентуално – да се намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Насрещната страна П. Б. Н., чрез адв. Л., в предоставения му срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е подал отговор. Изразява се становище за неоснователност на молбата. Възразява се, че разноски са дължими в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Те са доказани с представените по делото договор за правна защита и съдейстеия и платежно нарежадане за внасяне на депозит за изготвяне на допуснатата СМЕ. В случая, достатъчно е, че ищецът е дал повод за завеждането на иск срещу ответника Н., в резултат на което последният е реализирал разноски по делото. Без значение е обстоятелството за проведено о.с.з., доколкото ответникът е длъжен да изчерпи всички възражения още в отговора на исковата молба. Щом разходите са извършени след получаването на преписа от исковата молба и преди прекратяването на делото, на ответника се дължи тяхното възстановяване. Делото е с висока правна и фактическа сложност с оглед неговия предмет. В отговора на исковата молба са изложени всички възражения в защита на предявените срещу Н. искове. Формулирани са доказателствени искания – за допускане на СМЕ и СГЕ, както и по реда на чл. 191 от ГПК.

Извършено е процесуално представителство в о.с.з. Опосочва се също, че към датата на сключване на договора за правна защита и съдействия страните не са знаели какви и колко действия ще бъдат извършени от адвоката. От значение е единствено, че такива са извършени. По отношение на размера на възнаграждението обръща внимание на съда, че първоначалната искова претенция е била в общ размер на 109 309.46 лева, както е и според Определение № 1285/12.03.2026 г. Съобразявайки материалния интерес претендираният адвокатски хонорар е по-малко от половината, предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа на ВАС – 9022.39 лева.

Моли да бъде оставена без уважение молбата за изменение на определението.

Съдът, за да се произнесе съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Делото е било образувано по предявява от ищеца К. П. С. субективно и обективно съединени искове, с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД, за обезщетяване на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, в резултат на противоправното поведение на ответниците В. Ю. Д. и П. Б. Н., в качеството им на лекари, извършвайки оперативна интервенция по отношение на Кристиян С., на 26.02.2020 г., при и по повод изпълнение на възложената им работа от ответника МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД.

Първоначално ищецът е искал ответниците В. Ю. Д., П. Б. Н. и МБАЛ 2

„Еврохоспитал“ ООД да бъдат осъдени солидарно да заплатят сума в общ размер от 109 309.46 лв. (55 889.04 евро), от които 9309.46 лв. (4759.85 евро) - имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства, прегледи, операции и медицински консумативи и разходи за прегледи, изследвания и медикаменти и престой в Република Турция, както и сумата от 100 000 лв. (51129.19 евро), както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразени в „ .. постоянно разстройство на здравето, опасно за живота, душевни болки и страдания, влошено здравословно състояние, поради осъществено неправилно лечение и ненужна операционна намеса, психологически дискомфорт и депресия, изнервяне, притеснение, постоянен стрес и несигурност за бъдещето и живота ми, безсилие и страх за живота, поради причинените ми тежки увреждания, като към настоящия момент аз съм все още с влошено здравословно състояние, като не мога да излизам без катетар, не мога да излизам на публични места поради страх да не се "изпусна" на публични места, не мога да тренирам, не мога да живея нормално, не мога да работя работя в офис, не мога да водя полов живот, като съм увреден и не мога да имам деца и състоянието ми се влошава с всеки изминал ден, което считам, че е крайно опасно за живота ми, поради осъществено неправилно лечение и ненужна операционна намеса … “.

С исковата молба са доказателствени искания за допускане на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична и психологична експертиза, както и за допускане разпита на свидетели; представени са и са посочени писмени доказателства.

В отговора на исковата молба на Д. не оспорва обстоятелството, че той е извършил интервенцията от 26.02.2020 г., а в отговора на ответника Н. се оспорва последният да е участвал в процедурата, за която се твърди да е причинила увреждането.

С молба от 29.04.2026 г. ищецът е поискал изменение на иска, от която е видно, че същият е формулирал петитум, с който изменя исковете в частта на техния размер, а претенциите си насочва против В. Ю. Д. и МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД.

Видно от протокол рег. № 663/29.04.2026 г., ищецът оттегля иска срещу П. Б. Н..

Обосновава се с твърдението, че насрещните страни поддържат, че оператор на операцията е бил д-р Д.. Съдът е прекратил производството по делото в частта на исковете, предявени срещу П. Б. Н..

Отправено е искане за присъждане на разноски за ответника, по отношение на когото делото е прекратено.

На лист 419 по делото е приложен списък на претендираните от П. Б. Н. разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 2147.43 евро и депозит за изготвяне на СМЕ – 250 евро. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 09.10.2025 г. Ищецът, чрез адв.

В. се е противопоставил на размера на претендираното възнаграждение за адвокат и е поискал неговото намаляване поради прекомерност. Съдът е указал, че ще се произнесе по искането за разноски в закрито съдебно заседание.

С определение рег. № 2371/15.05.2026 г. ВОС е осъдил ищеца К. П. С. да заплати на ответника П. Б. Н. сумата от 2397.43 евро, представляваща сторените от ответника П. Н.

3 разноски в производството. Съдът се е мотивирал с представените от ответника доказателства, от които се установява, че той е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2147.43 евро и за депозит за назначаване на СМЕ – 250 евро.

В случая се установява, че ищецът е насочил иска си срещу ответник, по отношение на когото е установена липса на правен интерес, поради което по-късно е оттеглен иска против него, което е наложило прекратяване на делото.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда правото на ответника да получи разноски при прекратяване на делото. Целта на законодателя е ответникът да бъде възмезден за разноските, направени в защита по иницииран срещу него съдебен процес, за завеждането на който той не е дал повод (по аналогия с чл. 78, ал. от ГПК). На ответника не следва да се присъждат разноски, тогава когато прекратяването на делото е в следствие на новонастъпили обстоятелства, които са свързани с неговото поведение (процесуално или извънпроцесуално).

Без правно значение са твърденията на ищеца, че е бил заблуден от болницата относно обстоятелствата, с които е обоснован интереса от исковата претенция против Н..

Действията на трето лице не могат да бъдат причина да не се възмездят разноските на ответник, който е извършил такива по дело, за завеждането на което с поведението си не е дал повод. Отговорността на С. за плащане на направените от ответника разноски се обуславя от факта, че е предявил иска си против ответник, за когото още към датата на депозиране на исковата молба не са били налице правни основания за завеждане на делото.

Насочването на иска срещу надлежна страна е процесуално задължение на ищеца, доколкото надлежното упражняване на правото на иск предполага изясняването на пасивната легитимация да бъде извършено предварително. Обстоятелствата, които са обосновали оттеглянето на иска не са нововъзникнали или такива, които ответникът с поведението си да е предизвикал. Нещо повече още в исковата молба ищецът е изразил съмнения, че оперативната интервенция била извършена от д-р Д., а не от д-р П. Н. като опериращ и д-р Х. като анестезиолог, както било записано в епикризата. Искът се поддържа включително и след депозираните отговори, в които се свеждат данни, че само д-р Д. е изпълнител на медицинската интервенция. Ето защо поведението на ищеца е причина за завеждане на делото срещу първоначалния ответник П. Б. Н. и по смисъла на закона първият следва да заплати сторените от втория разноски, направени за участието и защитата му в процеса.

Поради така изложените съображения за основателност на претенцията на ответника за присъждане на разноски по прекратеното срещу него производство по делото, съдът следва да разгледа възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от другата страна:

При направено възражение за прекомерност, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси. Посочените 4 въпроси следва да бъдат разглеждани през призмата на положените усилия за осъществената от адвоката защита в съответното производство (Определение № 50064 от 29.03.2023г. по гр.д. № 1748/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС). След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Степента на фактическа и правна сложност на делото е сравнително висока за този вид дела, предвид поставените правни въпроси, допуснатите доказателства, включително гласни такива и експертизи. Изложените критерии са били налице още при завеждането на исковата молба и отразени по-късно в предварителния доклад по делото (определение № 1285/12.03.2026г.), поради което са приложими и по отношение на защитата на ответника П.