Определение № 291 от 10.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. София, 09.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000025 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 9548/9.04.2024 г., уточнена с молба с вх. № 9754/10.04.2024 г., на ищеца „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А. М. С“ ЕООД за изменение в частта за разноските на въззивното решение от 8.04.2024 г.

В молбите се твърди, че с въззивното решение са присъдени част от претендираните от ищеца разноски, като липсва произнасяне по други поискани – за адвокатското възнаграждение на ангажирания адвокат. Такива се претендират в размер на 2 700 лв. – за защитата по производството по обезпечаване на бъдещия иск и по 4 700 лв. – за всяка от двете инстанции по исковото производство.

Ответникът „Р. Лоджистикс“ ЕООД, редовно уведомен, не взема становище по искането.

Софийският апелативен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:

Молбата е подадени в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за касационно обжалване на въззивното решение. Спазено е изискването на чл. 80 ГПК – молителят е представил списък на разноските до приключване на последното заседание пред въззивната инстанция. Ето защо молбата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението от 8.04.2024 г. САС е отменил решението от 6.11.2023 г. по т. д. № 129/2023 г. на Софийския окръжен съд , като е уважил изцяло предявените от ищеца „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А. М. С“ ЕООД срещу ответника „Р. Лоджистикс“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на сумата 50 400 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за извършване на транспортни услуги и обслужване на камиони, сключен между страните и издадени фактури № 93/16.08.2021 г., № 1

94/31.08.2021 г., № 106/15.11.2021 г., № 108/31.01.2022 г., № 109/28.02.2022 г., № 116/29.04.2022 г. и № 120/31.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2023 г. до окончателното й заплащане. Със същото решение на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 3 568,57 лв., от които: 1) 2016 лв. – за държавната такса по исковата молба, 2) 1 008 лв. – за държавната такса по въззивната жалба, 3) 40 лв. – за държавната такса в обезпечителното производство по чл. 390 ГПК, предмет на гр.д. № 29801/2023 г. на СРС; 4) 504,57 лв. – за депозита за ССЕ.

Присъдените от въззивния съд разноски съответстват на поисканите като отделни пера в представения пред въззивната инстанция списък по чл. 80 ГПК. В същия обаче е заявена и претенция за присъждане на разноски за адвокат, която не е индивидуализирана като размер, но е посочено, че се претендира според представените пълномощни. В същия смисъл е и заявеното искане в списъка на разноските, представен в първата инстанция. Същевременно, и към двата списъка са представени договорите за правна помощ, поради което съдът приема, че списъците препращат към тях: 1) договор за правна защита и съдействие от 2.06.2023 г. за защита в обезпечителното производство – за сумата 3 700 лв.; 2) договор за правна защита и съдействие от 3.07.2023 г. за защита за първата инстанция по исковото производство – за сумата 4 700 лв.; и 3) договор за правна защита и съдействие от 24.11.2023 г. за защита за въззивната инстанция по исковото производство – за сумата 4 700 лв. В същите е удостоверено, че посочените суми са платени в брой, в която част договорите имат характера на разписка, която доказва плащането.

Ответникът не е направил възражение за прекомерност на така претендираните разноски – нито в досегашното исково производство пред двете инстанции, нито след връчване на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Същевременно, в уточнителната молба с вх. № 9754/10.04.2024 г. ищецът изрично е заявил, че за обезпечителното производство претендира сумата 2 700 лв. /при уговорени 3 700 лв./, поради което и съобразно диспозитивното начало съдът не може да присъди повече от поисканото.

Ето защо на ищеца следва да се присъдят допълнителни разноски в общ размер на 12 100 лв., от които: 1) 4 700 лв. – за адв. възнаграждение за първа инстанция, 2) 4 700 лв. – за адв. възнаграждение за втора инстанция, и 3) 2 700 лв. – за адв. възнаграждение за обезпечителното производство.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ въззивното решение от 8.04.2024 г. по т.д. № 25/2024 г. на САС, ТО, 11 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Р. Лоджистикс“ ЕООД с ЕИК – 205809214, със седалище и адрес на управление – с. Казичене, Столична община, ул. „Мито Войнишки“ № 40, да заплати на 2

„Акаунт Мениджмънт Консултинг – А. М. С“ ЕООД с ЕИК – 206038668, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „Люлин“, бул. „Джавахарлар Неру“ № 28, офис 80, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 12 100 лв., представляваща допълнителни съдебни разноски над присъдените от 3 568,57 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съобщението до ищеца да се връчи само чрез профила в ЕПЕП на адвоката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3