Определение № 646 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. София, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600763 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

С определение № 2716 от 31.05.2024 г. по НЧД № 3099/2024 г., Софийски градски съд е оставил без уважение искането на осъдения Д. Е. С. за условно предсрочно освобождаване от остатъка (6 месеца и 15 дни) от наказанието му 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 10775/2023 г. на СРС.

Против определението е депозирана жалба от осъдения Д. С., чрез упълномощения му защитник – адв. И. Г., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване. Заявява се, че осъденият е преосмислил постъпката си, за която е ангажирана наказателната му отговорност и че поведението му е коригирано, вследствие на установените правила в затвора. Акцентира се върху трудовата ангажираност на С., липсата на конфликти с администрацията и другите лишени от свобода, както и върху получените награди за добро поведение. Защитата смята за голословни аргументите за липса на трайно поправяне и изтъква активността на осъдения при провеждането на спортни мероприятия, както и участието му в периодични срещи с младежи, повлияни от наркотици и алкохол. Моли, да бъде отчетено обстоятелството, че при извършване на деянията, осъденият е бил под влияние на наркотични вещества, но зависимостта му е преодоляна в пенитенциарното заведение. Счита, че не са планирани корекционни мепориятия с участието на лишения от свобода, поради образователния му ценз. Обръща внимание, че възложената трудова дейност, се упражнява от С. стриктно и в срок. В този смисъл, защитата настоява определението на СГС да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване, да бъде уважена.

1

Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е по делото, че с определение от 07.08.2023 г. по НОХД № 10775/2023 г., влязло в сила на същата дата, Софийски районен съд е одобрил споразумение, с което Д. С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален „общ“ режим, с приспадане по чл.59, ал.1 от НК на времето, през което е бил задържан под стража по ЗМВР и НПК. В рамките на същото дело, в последваща процедура по чл.306, ал.1, т.3 от НПК, на основание чл.383, ал.3 от НПК вр. с чл.68, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е привел в изпълнение и наложеното на С. наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, също при първоначален „общ“ режим, по одобрено споразумение от 15.02.2021 г. по НОХД № 219/2021 г. на СРС.

Видно от приложената по делото справка от началника на затвора – София, към датата на произнасяне на оспорвания съдебен акт – 31.05.2024 г., лишеният от свобода е изтърпял изцяло наказанието си по НОХД № 219/2021 г. на СРС, а освен това фактически е изтърпял 10 месеца и 3 дни, зачени са му 1 месец и 12 дни от работа или общо 11 месеца и 15 дни от наложеното му наказание по НОХД № 10775/2023 г. на СРС, като остатъкът възлиза на 6 месеца и 15 дни. В този аспект вярно СГС е отразил в определението си, че е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, а именно – осъденият фактически да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на проверяваната, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Не може да бъде споделено възражението на защитата за голословност и неубедителност на становището за липсата на настъпило трайно поправяне на лишения от свобода Д. С.. На първо място, СГС обстойно е обсъдил и се е съобразил с изготвения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС. Липсват причини за съмнение в достоверността на данните, отбелязани в него, тъй като затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода и резултатите, които постига при изпълнение на целите и задачите, поставени в плана на присъдата. Ето защо, резонно първата инстанция е приела, че стойностите на риска от рецидив са непроменени – 68 т., в сравнение с изготвения първоначален доклад от 21.08.2023 г. Запазват се и стойностите на рисковете от вреди, както следва: за лишения от свобода – нисък, за обществото – среден, за персонала – среден и за деца - нисък, като се отчита характерът на 2 правонарушението. Освен това, СГС основателно е акцентирал върху отчетените дефицитни зони при С., които са свързани с отношението му към правонарушението, жилищното и финансовото му устройство, злоупотребата му с наркотични вещества, емоционалните му проблеми и уменията му за мислене. Те продължават да бъдат актуални и към постановяването на атакуваното определение, тъй като в доклада от 14.05.2024 г. не се индикират настъпили положителни промени, въпреки отбелязването, че в резултат на работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, лишеният от свобода е започнал да показва готовност за водене на живот извън затвора.

Настоящият съдебен състав намира за декларативни защитните твърдения, че осъденият е преодолял зависимостта си към наркотични вещества за времето на пенитенциарния си престой. Действително, с оглед характера на наложеното наказание и ограничителните мерки, които търпи лицето, достъпът му до подобни субстанции е ограничен. По делото обаче, не са налице данни за промяна във формираните нагласи и отношението на осъдения към породената зависимост, нито към поведението, което проявява вследствие употребата на наркотични вещества.

Въззивната инстанция споделя виждането на СГС, че трябва положително да бъде оценено държанието на осъдения С. в затвора. От събраните доказателства е видно, че същият не е участвал в конфликти, както с останалите лишени от свобода, така и с администрацията. Той е трудово ангажиран, като от 13.09.2023 г. е назначен със Заповед № вр-2023-09176/12.09.2023 г. на Началник сектор ЗООТ „***“ на длъжност „общ работник“ в СДВР-КАТ, стреми се да спазва трудовата дисциплина и стриктното да изпълнява поставените му задачи. В тази връзка са и представените пред първоинстанционния съд от защитата преписи от 2 бр. писма от СДВР до Началника на ЗООТ „***“ от 23.01.2024 г. и 11.03.2024 г.

(л.11 и л.12). Освен това, лишеният от свобода за времето на престоя си там е награждаван два пъти – със Заповед № 169/19.12.2023 г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа“ и със Заповед № 57/11.04.2024 г. със „свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа“ за проявена дисциплинираност, участие в образователни и културно-масови мероприятия и за положителни трудови прояви.

Позитивно настоящият съдебен състав оценява и данните за възможността за успешна ресоциализация след напускане на затвора и за съхранени връзки на лишения от свобода с неговите близки. В първоинстанционното производство, е приложена декларация от управителя на дружеството „Ян Инженеринг“ ООД, който е заявил готовност да го назначи на работа, а пък в тази от майката на лицето – да го приюти в дома си, което от своя стана е индиция за постигнато разбирателство помежду им.

Следователно, апелативният съд намира, че безспорно при осъдения С. е започнал поправителен процес, който понастоящем се изразява основно във формиране на положително отношение към труда и спазване на установените правила на работното място и в пенитенциарното заведение. Въпреки това, същият процес не е приключил и доброто поведение все още не е от такъв 3 характер, за да обоснове приложението на института на условното предсрочно освобождаване. Спрямо осъдения следва да бъдат проведени допълнителни мероприятия за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и за изграждане на навици и нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, респ. упражняване на общественополезен труд. Преосмислянето на действията, за които С. търпи наказание, сочат поскоро на постигнати резултати от работата на затворническата администрация, но не и в степен, позволяваща да се гарантира, че извън контролираната среда, осъденият ще проявява стабилни морално-волеви задръжки и ще спазва установения правов и обществен ред.

Неоснователно е защитното възражение, че не се предвиждат никакви (в смисъл следващи) корекционни мероприятия спрямо С.. В първоинстанционното производство е приложен план за изпълнение на присъдата от 30.08.2023 г., изготвен според критериите на чл.156 от ЗИНЗС.

В него е посочено, че за преодоляване на дефицитните зони, свързани с отношението към правонарушението, злоупотребата с наркотични вещества и уменията за мислене, са разписани индивидуални и групови занимания с продължителност за срок от 1 година. Този срок към момента не е изтекъл, а от доклада е видно, че предстои анализ на постигнатите резултати и преценка за занижаване на риска от рецидив, евентуално и замяна на режима в по-лек.

С оглед изложеното, въззивната инстанция счита атакуваното определение на СГС за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Предвид горното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.05.2024 г. по НЧД № 3099/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 40 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4