Решение № 260002 от 24.08.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 153/2020
- Вид
- Решение № 260002
- Подписан
- 24.08.2020
- Състав
- ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ, КРАСИМИР КОСТОВ КОЛАРОВ, ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ЧАМБОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143,т.10 · Закон за защита на потребителите
- чл.293,ал.3 · Търговски закон
- чл.430 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260002 Дата 24.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд -търговско отделение, Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева открито съдебно заседание на 08.юли 2020 г. разгледа докладваното от Емил Митев въззивно търг. дело номер № 153/ 2020 г. на ПАС
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Ю.Б. „АД ЕИК ********* като правоприемник ва „Ю.И Е.Д.Б. „АД, предсатвялана от адвокат А. Х. от САК, редовно упълномощен от изпълнителните директори на банката против
Решение № 708 от 23.12.2019 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№538/2018 г По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от „Ю.Б. „ АД ЕИК********* против Г.Т.П. с ЕГН:********** иск по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.430 ТЗ за заплащане на следните суми: сумата 86 312.09 швеийцарски франка- част от получена и непогасена главница,дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ****** от 10.01.2008 г. и допълнителни споразумения към него, като общият размер на претендираната главница е 87 133 швейцарски франка.
Сумата 1 850.18 лева,представляваща разноски за нотариални такси, направени от банката по същия договор за банков кредит.ведно със законните лихви върху сумите,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-09.07.2018 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването,че решението е постановено в нарушение на чл.293,ал.3 ТЗ Жалбоподателят счита ,че ответника не е оспорил действителността на договора за банков кредит,респ. на погасителния план към него. Поддържа се становището , че погасителния план няма самостоятелен характер и не поражда задължение за плащане.
Второто оплакване във въззивната жалба е, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.143 от ЗЗП на което основание съдът е обявил нищожността на клаузите на чл.1, чл.2,ал.1 ,чл.6,ал.2 и чл.20 -22 от договора за банков кредит По отношение на тези клаузи не е била налице хипотезата на чл.143,т.10 от ЗЗП,тъй като ответникът е имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора и съзнателно и избрал кредита да му бъде отпуснат във швейцарски франкове поради изгодния валутен курс към датата на сключването на договора. Излагат се съображения,че неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че клаузите са неравноправани по смисъла на чл.143,т.11