Определение № 5970 от 15.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 137/2023
- Вид
- Определение № 5970
- Подписан
- 15.05.2023
- Състав
- Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 265 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Наредба № 32 от 29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори
- чл. 6, ал. 1, буква "г" · Правилник за вписванията
- чл. 39 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5970 гр. София, 15.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100500137 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх. № 18-00-171 от 29.12.2022 г. по описа на Агенция по вписванията - София, подадена от адвокат В.И.Г., в качеството му на пълномощник на Г.Т.В. и И. С. В. като страни по брачен договор – акт подлежащ на вписване, срещу Определение № 2058 от 22.12.2022 г., постановено от Полина Петрова - съдия по вписванията при Софийски районен съд. С обжалвания акт е постановен отказ за вписване по заявление, с вх. рег. № 99411/22.12.2022 г. на брачен договор с нотариална заверка на подписи и на съдържание, рег. № 17868/21.12.2022 г. и рег. № 17869, том 4, акт 84, на нотариус, с рег. № 104 на НК.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. По същество искането е да бъде отменен отказът на съдията по вписванията, т. е. отказът от извършване на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК, вр. чл. 39 СК
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимно лице с правен интерес да обжалва и при спазване на разпоредбите на чл. 260 и 261 ГПК, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Със заявление, с вх. рег. № 99411/22.12.2022 г. до съдия по вписванията към Софийски районен съд, адвокат В.И.Г. като пълномощник на Г.Т.В. и И. С. В., е поискал вписване на сключения между тях брачен договор с нотариална заверка на подписи и на съдържание, рег. № 17868/21.12.2022 г. и рег. № 17869, том 4, акт 84 на нотариус с рег. № 1
104 на НК. Към заявлението са представени следните документи: брачен договор с нотариална заверка на подписи и съдържание, рег. № 17868/21.12.2022 г. и рег. № 17869, том 4, акт 84 на нотариус с рег. №104 на НК – 5 броя, декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК с нотариално заверени подписи – 2 броя, удостоверение за данъчна оценка, изх. № 722301623/23.11.2022 г. за поземлен имот с идентификатор ***, удостоверение за данъчна оценка, изх. № 7221008868/07.12.2022 г. за имот с идентификатор *** и удостоверение за данъчна оценка, изх. № 7223015854/23.09.2022 г. за имоти с идентификатори *** и ***, нотариално заверени преписи на скици и схеми, издадени от СГКК, град София – 5 броя. Приложени са адвокатско пълномощно и квитанция за платена държавна такса по сметка на Агенцията по вписванията - София в размер 309.80 лева.
По това заявление съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ за вписване на брачния договор, като съображения му за отказа са в две насоки. На първо място, съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване брачен договор в 5 екземпляра не е съставен съгласно изискванията за форма на акта, тъй като липсва подпис на нотариуса при скрепяване на листовете на договора, съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. На второ място е посочено, че не е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК за поземлен имот с идентификатор ***, от което да е видно, че няма непогасени задължения за имота, съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е правилен.
Законосъобразен и основателен е изводът на съдията по вписванията, че не са спазени изискванията на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и на чл. 6, ал. 1, буква “г.“ от Правилника за вписванията. Според разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, при удостоверяване документите и преписите, които са на повече от един лист, се номерират и подлепват (подшИ.т), като всеки два листа се скрепяват с подписа и печата на нотариуса най-малко на две места. Видно от приложения по делото брачен договор - от лист 14 до 16 вкл., (а според заявлението – приложени към него пет броя брачни договори с нотариална заверка на подписи и съдържание) той се състои от пет страници, като при скрепяване на отделните листове между втора и трета и четвърта и пета страница върху печатите няма подпис на нотариуса, което е нарушение на цитираната Наредба. От друга страна, нормата на чл. 6, ал. 1, буква “г“ от Правилника за вписванията разписва съдържанието, което трябва имат подлежащите на вписване актове, и в частност цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, което се установява от Удостоверение за данъчната оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, издавана от съответната Дирекция “Общински приходи“ към Столична община, в района на която се намира съответният недвижим имот. Видно от съдържанието на брачния договор (л. 14 гръб от делото), клаузата на чл.3.2.1 предвижда, че в изключителна собственост на Г.Т.В. остава и 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** (заснет в 2 скицата), за който не е представено изискуемото Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, въз основа на което следва да се събере и дължимата държавна такса за вписване, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с ПМС 243 от 14.11.2005 г. (в сила от 25.11.2005 г.) в чл. 2. (1) на която е предвидено, че за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която се таксува актът или документът в размер на 0,1 %, но не по-малко от 10.00 лева. В случая, липсват доказателствата за цената на този имот. Общата стойност на имотите, за които са представени удостоверения за данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 ДОПК, е 309 727.60 лева, като е внесена държавна такса за вписване в размер на 309. 80 лева. Няма внесена държавна такса за вписването на поземлен имот с идентификатор ***. Освен това, съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 265 ДОПК, която визира отговорността на лицето, което не спази изискванията на чл. 264 ДОПК.
Във връзка и в подкрепа на изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването на актове относно недвижими имоти се извършва незабавно в дена на постъпване на акта, в съответния регистър. Това практически води до невъзможност на молителя да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите на молбата за вписване. Указания за отстраняване на нередовности съдията по вписванията не може да дава. Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт - в този смисъл т. 1 и т. 6 от Тълкувателно решение 7/25.04.2013 г., постановено по т. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съобразно изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, по изложените в нея оплаквания. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2058 от 22.12.2022 г. на съдия по вписванията към Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване по заявление, с вх. рег. № 99411/22.12.2022 г. на брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 17868/21.12.2022 г. и рег. № 17869, том 4, акт 84 на нотариус с рег. № 104 на НК.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4