Решение № 125 от 06.04.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Н. при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500022 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 156 от 29.07.2021 г., постановено по гр.д. № 429/2020 г. по описа на РС-Самоков, Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК *** сумата от 3200,34 лева, представляваща възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, осъществено на 22.04.2019 г. по сключена застраховка „Каско Стандарт“, по застрахователна полица № 4704190200003816, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 610,00 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „П.И.“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Не било доказано наличие на покрит застрахователен 1 риск на евентуалното ПТП. Представеният протокол за ПТП бил в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 183 от ГПК и с него не можело да се доказва механизма на ПТП. Излага, че служители на КАТ не са очевидци на произшествието, а представените снимки били изготвени от самия застраховател, който е заинтересована страна в процеса. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Заключението на вещото лице не можело да се ползва, тъй като е изготвено на база описаното от водача на МПС.

Самото плащане на определена сума не води до извод за настъпило застрахователно събитие, а следва да бъде извършена проверка от дружеството. Не били представени и Общите условия за застраховка, актуални към датата на настъпване на ПТП. Водачът не бил тестван за алкохол или други упойващи вещества, не били събрани и доказателства за причиняване на вредите от умишлени действия.

Представената застрахователна полица не съдържала минимално изискуеми реквизити, а била типова. Излага, че ищецът не доказал дали сключената застраховка покрива описаната евентуална щета – гуми/джанти. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Самоков и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че е налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на увредения автомобил, изплатено застрахователно обезщетение и противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Самоков решение, поради което е процесуално 2 допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Самоков е сезиран с искова молба от „Б.В.И.Г.“ АД срещу Агенция „П.И.“, с която са предявени искове с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 3200,34 лева, представляваща възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, осъществено на 22.04.2019 г. по сключена застраховка „Каско Стандарт“, по застрахователна полица № 4704190200003816, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица № 4704190200003816 от 06.03.2019 г. за застраховка "Каско Стандарт" на МПС, че същата има за обект товарен автомобил "BMW ", модел X4 XDRIVE 20D, с ДК № СВ4932МК, като застрахован бил „О.С.“ ООД, а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие е една година - от 12.03.2019 г. до 12.03.2020 година.

Представени са Общи условия на ищеца по застраховка Каско Стандарт, съгласно които застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която застрахованият би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на застрахователните рискове.

3

От представения по делото протокол за ПТП № 1661448 от 22.04.2019 г. и обективираната в него скица, съставен от пътен полицай и РУ – гр. С. се установява, че на 22.04.2019 г., водачът Е.С.П., управлявайки с разрешената от закона скорост товарен автомобил, собственост на „О.С.“ ООД, марка "BMW ", модел X4 XDRIVE 20D, с ДК № СВ4932МК, движейки се по посока к.к. Б., след с. Р., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на МПС се нанасят материални щети - 2 броя джанти.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета

№470419191921432/23.04.2019 г., от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на 23.04.2019 година. Били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от фактура от 16.07.2019 г., ищцовото дружество е изплатило на сервиза А.Б. ООД, в който е отремонтиран автомобилът, сумата от 3200. 34 лева.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че посочените в протокола за ПТП щети по автомобила от техническа гледна точка биха могли да настъпят при така описания механизъм на произшествието - попадането на автомобила в необезопасена и неозначена дупка на пътното платно, както и че необходимите средства за отстраняване на повредите по автомобила по пазарни цени възлизат на 3200. 34 лева.

От показанията на свидетеля

Е.С.П., които като безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира изцяло, се установява, че на 22.04.2019 г. той управлявал автомобил, собственост на „О.С.“ ООД, марка "BMW ", когато се прибирал от с. Р., в посока к.к. Б., попаднал в една необезопасена и необозначена дупки на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по лява предна и лява задна джанти. След инцидента водачът се обадил на тел. 112, извикал 4 органите на КАТ, които пристигнали и съставили протокол за ПТП.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "П.И.".

Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „П.И.“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата н а чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „П.И.“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за 5 имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай е доказано, че между ищеца и „О.С.“ ООД е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3200.34 лева.

Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата н а чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения.

Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК съставлява доказателство за извършените от съставителя действия длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху 6 самия протокол, на описаното място е налице описаната в исковата молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел. От протокола за ПТП, показанията на разпитания пред районния съд свидетел и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно.

По делото недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице това е сумата от 3200. 34 лева, в какъвто размер, предявеният иск следва да бъде уважен. Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2019 г. - до окончателното му заплащане.