Решение № 66 от 09.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Козлодуй, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д.а Алексиева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д.а Алексиева Гражданско дело № 20251440100417 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба на Л. К. Д., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ...., чрез пълномощника си ад в. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, ул."Васил Коларов" № 1, ет.2 /сграда на АПК, ет.2./, с която са предявени против "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление:гр.София, представлявано от Н.П.П искове по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване недействителност договор за потребителски кредит № 585718 от 27.10.2021г. И иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, с който да бъде осъдено ответното дружество "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, гр.София да заплати на Л. К. Д. сумата от 1 134.07 лева /хиляда сто тридесет и четири лева и седем стотинки/, платени без основание във връзка с Договор за кредит № 585718 от 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, за които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД №1243/2022г. по описа на РС – Козлодуй и е образувано ИД №676/23г. по описа на ЧСИ – Цветелина Дахлева, с район на действие ОС – Враца.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани, и иска да бъдат отхвърлени. Изрично признава факта на сключен с ищеца Договор за потребителски кредит № 585718 от 27.10.2021г.Претендират се разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По делото не се спори, че по силата на договор за кредит № 585718 от 27.10.2021 г., сключен между „Сити Кеш" ООД като кредитор и Л. К. Д. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 600 лв., с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05%, ГПР 48.19 % и посочен в договора размер на погасителната вноска. Като срок на договора е посочено 10 месеца, а обща сума за плащане е 1 980.83лв.Съгласно чл.5 от договора заемателят се задължил да обезпечи договора с едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, а именно: да предостави банкова гаранция или да осигури поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия - при един поръчител осигурителен доход да е не по - малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата, а при двама - най - малко 4 пъти размера на минималната работна заплата, да няма задължения към други банки или финансови институции, да не е поръчител по други кредити, като при неизпълнение на тези задължения в срок от три дни, се начиславя неустойка в размер на 1 779.17 лева.В чл.7, ал.4 от процесния договор е предвидена клауза за заплащане на неустойка за забава в размер на 400.00 лева.

Не се оспорва и факта, че между ищеца и "Сити Кеш" ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем, при което ищецът има качеството на заемател и на потребител, който се ползва с потребителската закрила, предвидена в ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Ищеца е усвоил сумата по кредита, но не е заплащал дължимите вноски, поради което дружеството е подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1505/2022г. на PC - Козлодуй.С разпореждане в заповедното производство, съда се е произнесъл по наличието на неравноправни клаузи в договора за заем, като е отхвърлил искането на заявителя в частта в което е претендирано заплащане на сумата от 1 779.17лв. - договорна неустойка. По валидността на останалите клаузи съда не се е произнасял, тъй като не е имало исково производство. Съответно не е обсъждано становището на длъжника по договора и не направена преценка относно противоречие на договора с императивните разпоредби на ЗПК.Въз основа на издаден на 28.03.2023г. издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1505/2022г. на КРС е образувано изп.дело № 676/2023г. на ЧСИ Цветелина Дахлева - Враца за сумата от 1 600 лева - главница, ведно със законната лихва, 380.83 лева - договорна лихва, 178.66 лева -мораторна лихва, 43.19 лева. - държавна такса и 24.88 лева -юрисконсултско възнаграждение. Следствие наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника е удържана сумата от 2 734.07 лева, която е преведена на дружеството. С тази сума е погасено изцяло задължението по делото и съответно по договора за кредит.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът приема, че предявеният иск за нищожност на сключеният договор е допустим, въпреки наличието на формирана сила на присъдено нещо по действителността на тези договори в предходно производство, по които е издадена стабилизирана заповед за изпълнение.В настоящия случай в производството по ч.гр.д. №1505/2022г. на Районен съд Козлодуй, заповедният съд не е извършил цялостна 2 проверка за наличието на неравноправни клаузи по процесния договор, което е видно от съдържанието на постановеното по делото разпореждане.В производството по ч.гр.д. № 1505/2022г. на Районен съд Козлодуй заповедният съд не е извършил проверка за неравноправност на клаузите от сключеният договор и че не противоречат на закона и добрите нрави и няма вероятност да почиват на неравноправни клаузи, с оглед на което искането за издаване на заповед за изпълнение е уважено.Мотивите на заповедния съд не позволяват да се установят клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на развилото се пред него производство, нито са изложени макар и в обобщен вид причините, поради които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни.

Поради това и с оглед формираната практика на СЕС следва да се приеме, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на присъдено нещо не препятства правото на страната - потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителен иск. В тази връзка Определение № 1199/09.05.2024г на ВКС, 2ро търговско отделение по ЧКТД № 20238003901304 по описа за 2023 година.

Съгласно изготвения от съда доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на ответника-кредитор е провеждане на главно и пълно доказване на сключения между контрахентите валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на императивните изисквания за ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Съдът намира, че такова доказване по делото не е проведено чл. 154, ал. 1, ГПК . Според императива на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно, ЗПК , договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за лихвения процент на ден. Ясното посочване на тези данни са необходими, за да е налице реална възможност за потребителя да извърши собствена преценка за евентуално упражняване правото си на отказ от договора. Този отказ зависи от заплащането на договорната лихва за периода на ползването на кредита, съгласно чл. 29, ал. 4, изр. първо, ЗПК . В представения по делото договор за кредит и в погасителния план към него такава информация за лихвения процент не се съдържа – нито за точния, конкретен размер към момента на сключването на договора, нито за периода на действието. Липсата на данни по чл. 11, ал. 1, т. 10, предл. последно, ЗПК мотивира съда да приеме, че договорът не отговаря на императивно изискване на закона, поради което съглашението е недействително – чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него – чл. 23, ЗПК При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се съобразява с актуалната практика на ВКС по чл. 290, ГПК , обективирана в Решение № 59/20.05.2024 год. по търг. д. № 2695/2022 год. на II ТО на ВКС.

Съдът се съобразява и с решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 год. по дело С714/22, което е задължително, на основание чл. 633, ГПК , за всички съдилища в РБ. В него се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на 3

Съвета от 23 април 2008 год. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, буква ж) от Директивата предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1, ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, в т. ч. всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Съдът счита, че уговорената неустойка в размер от 1 620.00 лева, представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като е обща част от разходите по кредита. Начинът на формиране на ГПР в договора е неясен и неконкретен, а това е лишило потребителя, като икономически по-слаба страна, от възможността да прецени последиците за себе си от сключването на договора; посочването в договора на ГПР в понисък размер от действително приложения от кредитора по същината си представлява невярна информация за общите разходи по кредита, т. е. това е нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО. Без посочване на точния ГПР и на общата сума по договора, която длъжникът следва да плати, се прегражда изцяло възможността за потребителя да се запознае и извърши преценка за икономически последици от сключване на договор с предложените му параметри. Съдът счита, че клаузата по чл. 6, ал. 1 от договора, за неустойката, е нищожна - противоречи на чл. 92, ал. 1, ЗЗД , тъй като излиза извън рамките на нейния обезпечителен, обезщетителен или санкционен характер, придаден от законодателя с посочената нормативна разпоредба. Въвеждането на кумулативните изисквания, на които следва да отговаря обезпечение, както и на изключително краткия срок за предоставянето му от длъжника, мотивират съда да приеме, че договорните условия са практически неизпълними от контрагента, а това безусловно възлага върху същата страна заплащане на договорената неустойка. Нищожността на неустойката произтича и от размера й, който е близък до размера на главницата по договора, т. е. не е съобразен с очакваните от неизпълнението вреди, а това създава предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна. Нормите на чл. 22 и чл. 23, ЗПК сочат, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.79, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът приема, че договорената неустойка е била известна на кредитора, но не е била отчетена при определянето на ГПР. Тази неустойка е безусловно дължим паричен разход за длъжника във връзка с договора за кредит, т. е. тя представлява общ разход по кредита и компонент на ГПР. Невключването й в ГПР води до неправилно определяне на размера му, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, водещо до нищожност на договора.