Решение № 1129 от 18.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110202383 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД чрез адв. А. Т. при АК – София срещу НП № НП-20/17.04.2024 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 52 ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г./отм./ /Наредбата/.

С депозираната жалба се излага становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно, доколкото при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е налице противоречие с материално - правни разпоредби на ЗЕВИ и Наредба № 6 от 2014г. Твърди се, че от съдържанието на АУАН и НП не е ясно какви са изискванията, съгласно чл. 6/2014 г. по отношение на необходимите документи, както и какво искане за проучване на условията за 1 присъединяване е подало лицето, за каква фотоволтаична електрическа централа, с какъв административен адрес. Посочено е, че е неизяснен въпросът дали подадените документи са непълни или не отговарят на изискванията на Наредба № 6/2014 г., съотв. в какво се състои непълнотата, както и дали заявлението за проучване на условията за присъединяване е подадено от лице, имащо право да ангажира наказаното лице с извършване на конкретно предвидено в нормативен акт действие, за да представлява описаното бездействие нарушение на конкретно посочената правна норма. Не посочването на мястото за присъединяване на конкретния обект,според жалбата, обуславя липса на яснота дали задълженията за проучване на условията за присъединяване са от компетентността му в качеството на лицензиант по отношение на конкретна лицензионна територия. Релевира се довод, че от описанието на нарушението остава неясен и видът на заявения за присъединзване обект за производство на електрическа енергия, който е от значение за приложимия материален закон в т.ч. коя конкретно нормативно установена процедура е приложима за съответния обект, а именно – дали обектът попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 или чл.

25 от ЗЕВИ. Сочи се, че неправилно е цитирана редакция на ЗЕВИ в която посочените норми са изцяло отменени. Твърди се, че неправилното определяне на датата на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административно наказателното преследване. Навеждат се доводи за противоречие между описание на нарушението и посочен като приложим закон и за неправилно приложение на санкционната разпоредба, с квалифициране на осъщественото бездействие като нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 на 21.06.2022г. и санкциониране на дружеството на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ бр. 86 от 2023г. в сила от 13.10.2023г. който се приема, че е по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закон за енергетиката. Оспорва се обосноваността на извода, че щом заявителят е посочил, че ще ползва произвежданата електрическа енергия за свои нужди , бъдещата му фотоволтаична централа не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ.

Цитира се като приложима нормата на чл.26 ал.2 от ЗЕВИ в редакцията на същата действаща към процесния период, според която производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, който предвижда да използва произвежданата енергия за собствено потребление, посочва това в искането по ал.1 /искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа/.

Оспорва се приложимостта на санкционната норма на чл. 60а ал.1 от ЗЕВИ ред. ДВ бр. 86 от 2023г., предвид преценката на нормата като по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Според въззивника е недопустимо АНО да избира приложима санкционна норма измежду два нормативни акта, уреждащи различни правоотношения, каквито са ЗЕ и ЗЕВИ, откъдето е недопустимо и да се 2 определя по-благоприятен закон между два отделни нормативни акта, уреждащи различни по вид обществени отношения. Навежда се довод, че по посочения начин е нарушен принципът, визиран в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, доколкото в обстоятелствената част на постановлението е прието, че нарушението е извършено през месец юни 2022г., а за определяне на санкцията е приложена редакцията на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., Сочи се, че ако се приеме, че санкционната норма следва да е по ЗЕВИ, с оглед принципа на чл. 3 ал.1 от ЗАНН тя следва да бъде приложен в редакцията на нормата на чл. 60а ал.1 от ДВ, бр. 21 42 от 07.06.2022 г., която гласи : „На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26 ал.3 или чл. 31 ал. 10 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лева“. и чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ.

Приема се обаче, че в посочената редакция изпълнително деяние е несъставомерно, доколкото не представлява извършено нарушение от вида, санкциониран от чл. 60а, ал.

1 ЗЕВИ, с оглед на което се приема, че е наложено наказание за нарушение, което не е обявено от закона за наказуемо. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от същия разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – адв. М. с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания. Излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че е неизяснен въпросът как АНО е преценил, че към искането за проучване на условия за фотоволтаична електрическа централа е приложим общият ред за присъединяване на производители към електрическа енергия по Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, уреден изрично в Част трета, Глава четвърта – ред за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи, извън тези, уредени в ЗЕВИ, където е систематичното място на чл. 52 ал.5 от Наредбата, която норма е посочена като нарушена, въпреки че заявеният за присъединяване обект ще произвежда енергия от възобновяем източник – слънце, предвид регламентацията в чл. 1 ал.1 т.1 от ЗЕВИ, че същият урежда обществените отношения, свързани с производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане на възобновяеми източници. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените от въззивника по делото разноски съобразно представения списък за такива.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Б., която оспорва жалбата. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО, с аргументи по същество на делото. Навеждат се доводи, че в 3

АУАН и НП достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, в т.ч. относно датата на осъществяването на нарушението, които позволяват да се изведе правната квалификация на вмененото деяние, като е посочено местоизвършването му. Според процесуалния представител на въззиваемата страна предвид декларираното в искането обстоятелсто, че произвежданата електрическа енергия от ФЕЦ ще се ползва за собствено потребление искането е относимо към електрическа централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ /последна редакция ДВ бр. 54 от 2023 г., в сила до 12.10.2023 г. / и в глава пета от Наредба № 6/2014 г. Приложимостта на разпоредбата на чл. 52 ал. 5 от Наредбата към конкретния казус се извежда от нормата на чл. 101 от Наредба № 6/2014 г., според която за всички неуредени в тази глава случаи се прилагат разпоредбите на глава четвърта. Според процесуалния представител на въззивника е безспорно установено извършеното нарушение на чл. 52 ал.6 от Наредбата, а именно, че дружествотожалбоподател не е уведомило заявителя Г.Т., че представените от същата документи да непълни или ни отговарят на изискванията на Наредба 6/2-014 г. в срок от 14 дни от опстъпване на искането, а именно – до 10.10.2022 г., доколкото с писмо с изх. № 6271708/21.11.2022 г. дружеството е изискало допълнителна информация във връзка с подаденото искане. Навеждат се аргументи, че е спазена разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, като АНО е анализирал възраженията на дружеството, съотв. за нарушението е съставен констативен протокол, в която нарушителят и нарушението са ясно идентифицирани. Релевират се доводи, че ЕР Север АД извършва дейност по разпределение на електрическа енергия на обособена територия, единствен титуляр е на лицензия в този смисъл , с оглед на което осъществява дейност при условията на монопол, с оглед на което и неизпълнението на същата не следва да се характеризира като маловажен случй. Иска се НП да бъде потвърдено и на основание чл. 63з от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение срещу претендирания от въззивника адвокатски хонорар над минималния размер.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

„Е.С." АД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул.

„Владислав Варненчик" № 258, с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия".

На 26.09.2022 г. Г.С.Т., чрез упълномощено лице“

4 е подала искане №

22020007438 от 26.09.2022 г. за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа. В искането е декларирано, че произвежданата електрическа енергия ще се ползва за собствено потребление.

Със Заповед №З-Е-234 от 02.08.2023 г., на председател на КЕВР, е сформирана нарочна работна група от служители на КЕВР, която да извърши планова проверка по документи и на място по изпълнение на условията по Лицензия №Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия", издадена на дружеството-жалбоподател, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2021 г., съгласно изготвена за целта работна програма. Определен е срок за извършване на проверката до 31.01.2023 г.

За резултатите от извършената планова проверка е съставен Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г. от работната група, сформирана със Заповед № З-Е234 от 02.08.2023 г.

Според посочения констативен протокол, в периода на проверката в дружеството ответник са подадени 221 броя жалби, При 11 от жалбите работната група констатира неспазване на установените законови процедури, в т.ч. по отношение на искане № 22020007438 от 26.09.2022 г. от Г.Т..

Впоследствие Е. К., на длъжност „Главен експерт“ в дирекция „Е.Т.“ при КЕВР съставил на „Енергоразпределение Север“АД АУАН № Е-КРС-9/23.01.2024 г. за извършено нарушение на чл. 52 ал.5 от Наредба № 6/2014 г. вр. с чл. 60а ал.1 от ЗЕВИ за това, че не е уведомило в срок до 10.10.2022 г. на адрес гр. Варна, бул.

Владислав Варненчик № 258 Г.С.Т., че представените документи са непълни или не отговарят на изискванията по чл. 52 ал.5 от Наредба № 6/24.02.2014 г.