Решение № 260112 от 21.02.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260112/21.2.2022 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 20.01.2022 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 71 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата А.Д.Т. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответницата С.Г.Щ. ЕГН **********, с адрес *** осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 4600,00 лв. , представляваща обезщетение, съответно на притежаваната от нея ½ ид.ч. , за ползването, от което е лишена ищцата на съсобствения недвижим имот, съставляващ , както следва: самостоятелен обект в сграда с И************************съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , с последдно изменение със заповед 18-8317-26.10.2015. на Началника на СГКК-Варна , с адрес на имота: гр.Варна, п.к. 9000, ул. Козлодуй № 66, ет.0, гараж 2, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, представляващ ГАРАЖ в сграда, с площ от 22 кв.м., с граници на същия етаж - няма, под обекта -няма, над обекта: ************.1.1, стар идентификатор – няма, за периода от 01.02.2017г. до 01.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението / видно от направеното уточнение от ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2021г./.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се, че съгласно

Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.01.2017г. А.Д.Т. е обявена за собственик на 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ № 2 , находящ се в гр.В, ул.К.№**представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.18 в прохода на Партера на сграда с идентификатор ************.1 Излага се, че от деня на обявяването й за собственик на горепосочения обект, ищцата е лишена от възможността да ползва своя имот. Имотът се ползва от С.Щ. еднолично и без да е искала съгласието й.

Твърди се, че ищцата е правила многократно опити да уредят отношенията си доброволно. Изпратила е няколко писма с обратна разписка, чрез които е изразила претенцията си към С.Щ. за уреждане на взаимоотношенията ни доброволно и извънсъдебно.

Впоследствие ищцата е отправила предложение за заплащане на сума, като обезщетение за ползването на недвижимия й имот , от което й лишена. Всички опити са останали безрезултатни.

Твърди се, че към настоящият момент С.Г.Щ. еднолично ползва съсобствения им имот и ищцата не е допускана до същия като собственик.

С оглед на това за ищцата се поражда правния интерес от предявяване на настоящия иск за присъждане на обезщетение за ползването , от което е лишена на собствения й недвижим имот от страна на С.Г.Щ..

С оглед на горното , ищецът сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция и моли за присъждане на разноските по делото.

Ответницата С.Г.Щ. ЕГН **********, с адрес ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излагат твърдения за допустимост, но неоснователност на предявената исковата претенция.

Излага се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по съображения , изложени в отговора.

Ответникът оспорва всички твърдения , наведени в исковата молба, в т.ч. изрично оспорва да е получавала от ищеца писмена покана за заплащане на обезщетение за ползване на процесния недвижим имот.

Излага се, че С.Щ. е придобила през 2007г., в режим на

СИО недвижим имот — Гараж с идентификатор № ************.1.18, находящ се в гр. Варна, ул. Козлодуй № ***ет. *, целия с площ от 22 кв.м. Тъй като бившият й съпруг имал непогасени задължения към кредитори, същите насочили изпълнението срещу неговата идеална част от имота, като същата била изнесена на публична продан за удовлетворяване вземанията на кредиторите му. Било образувано изп. дело №

432/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, per. №

808, Район на действие ОС- Варна, като в рамките на същото, била проведена публична продан по отношение на притежаваните от него ид.ч.

За купувач била обявена сестрата на ищеца — А.Д.Т., като ид. части й били възложени по силата на постановление за възлагане от 10.01.2017г.

По този начин възникнала съсобственост по отношение на процесния гараж между страните в производството.

Твърди се, че през целия период от възникването на съсобствеността до настоящия момент С.Щ. е упражнявала правото си на собственост добросъвестно. Ответницата не е възпрепятствала или ограничавала правото на А.Т. да ползва притежаваната от нея собственост. Гаражът е със свободен достъп и няма функционираща врата, която да се заключва или да прегражда възможността Т. да ползва собствеността си. Въпреки това, ищцата не е изразила желание да ползва имота, също така не е предприела и никакви фактически действия за това. До настоящия момент Т. не е отправяла писмена покана, с която да я заявявала, че желае да ползва собствеността си.

Заявява се , че с оглед на свободния достъп до имота, ищцата може свободно и необезпокоявано да ползва притежаваните от нея идеални части.

С оглед на горното , се обективират следните възражения: а/Искът е изцяло неоснователен тъй като не е налице поведение на ответницата, което да възпрепятства или ограничава правата на А.

Тошкова да ползва имота съобразно притежаваните от нея идеални части от същия, за претендирания период. б/Искът е изцяло неоснователен и поради това, че ищцата не е отправяла писмена покана до ответницата, по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС. Не са налице законовите предпоставки за пораждане правото на обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствени вещи, за посочения период. в/Счита се, че претендираният размер на обезщетението е несъответен с вида, състоянието и местонахождението на имота и е силно завишен. г/ От представените по делото доказателства не може да се извлече датата, на която А.Т. е придобила собствеността върху имота, респективно от кога е възникнала твърдяната съсобственост. Липсва отбелязване постановлението за възлагане , дали и кога е влязло в сила. Поради това не може да се приеме, че е налице съсобственост между страните.

С оглед на изложените възражения, се моли да се отхвърли претенцията като неоснователна, с присъждане сторените от ответницата разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Представенo по делото е Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.01.2017г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808, с район на действие Окръжен съд-гр.Варна , ведно със скица, от коeто се установява, че ищцата А.Д.Т. е придобила ½ ид. ч. от ГАРАЖ № 2, находящ се в гр.В, ул.К.№**, представляващ самостоятелен обект в сграда с И************************в прохода на сграда с идентификатор ************.1, построена в дворно място с идентификатор

************, с площ от 22 кв.м. , заедно със съответното число идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с идентификатор ************

, за сумата от 12386,20 лв.

Постановлението за възлагане на недвижим имот от 10.01.2017г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808, с район на действие Окръжен съд-гр.Варна е влязло в законна сила на 08.02.2017 г.

Приобщено е по делото писмо изх. № SD-4715502-А/08.11.2021г. на „Спиди“ АД, от което се установява, че пратка по товарителница с № 50656701289 е приета от изпращача Димитър Илиев Матев на 23.07.2020 г. в 14:20 ч. в офис № 746 на „Спиди“ АД. В информационната система на „Спиди“ АД е отразено на 24.07.2020 г. в 8:42 ч., че е проведен с получателя С.Щ. телефонен разговор на телефонен номер **********, доставката е отложена за по-късен час, а в 11:43 ч. е отразено, че след нов телефонен разговор с получателя доставката /получаването на пратката/ е отказано от получателя.

Пратката е била върната обратно на получателя по товарителница с № 50656701828, като му е била предадена на 04.08.2020 г. в 12:33 ч.

Видно от справка от „Спиди“ АД в описанието на товарителница с №

50656701289, подадена на 23.07.2020г. от Димитър Илиев Матев до ответницата С.Щ., е отразено, че документът, който се съдържа в пратката, е покана за плащане на обезщетение за ползване на гараж.

Представено е писмо от адв. Димитър Матев , в качеството на пълномощник на А.Д.Т. , до С.Г.Щ., с което се отправя покана до последната да заплати на ищцата А.Т. наем за едноличното ползване на процесния гараж в размер на

4200 лв. за период от 10.01.2017 г. до 20.06.2020 г. Видно от известието за доставяне , изпратено на 17.06.2020г. на адреса на С.Г.Щ. *** , пратката е върната на подателя на 03.07.2020г.

, като непотърсена.

Видно от приобщения Констативен протокол № 02/07.11.2019г. от ЕТ “Дони – Светослав Донев“, в същия е обектвирано, че на

07.11.2019 г. е извършен оглед на ролетна автоматична врата с размери 2160/2600, находяща се на адрес: гр.

Варна, ул. „Козлодуй“ № 66, гараж „0“, в проход, собственост на С.Щ. и е установена нарушена работа на ролетна автоматична врата с размери 2160/2600– неработещ двигател, контролен блок, счупени пружини и барабани, нефункциониращи водачи, по които се движи самата ролетка. Посочва се, че вратата е изцяло ръждясала , т.к. не е използвана, вследствие на което същата не може да се въведе в експлоатация и трябва да се извърши цялостен ремонт на вратата или тя да се демонтира и да се постави нова.

По делото е допуснат въпрос към ответницата на основание чл.176 от ГПК, а именно „Посещавана ли е ответницата С.Щ. от служител на „Спиди“ в работно време в магазина, в който работи, за получаване на писмо от адв.Димитър

Матев след 09.07.2020г.?“ Ответницата отговаря положително – твърди, че е посещавана , но не може да се сети точно кога.

В близък период от време има посещение от куриер. Твърди, че не знае, че писмото е от адв. Матев.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на водените от страните свидетели.

Видно от показанията на водения от ищцовата страна свидетел Е.Д.Т.роден 1968 г., брат на ищцата и бивш съпруг на ответницата, с дела с ответницата, процесният гараж е бивша семейна съсобственост, в която той е притежавал ½ ид.ч. и ответницата - ½ ид.ч. Поради негови дългове към банка, имотът е продаден. С цел да остане в семейството и по настояване на свидетеля и баща им, тъй като гаражът бил проходен с две падащи врати - предна и задна, и само през него можело да се преминавала, за да се влезе в задните два гаража на баща им, ищцата го купува. Твърди, че гаражът се ползва от ответницата горе - долу от 2008г. и там си държи колата. Дори по време на брака се е използвал само от съпругата, но не и от съпруга. Ключът за гаражната врата бил в апартамента, до който свидетелят нямал достъп. Твърди, че преди година, година и половина е провеждал разговори със сестра си, която му споделила, че иска да ползва гаража, тъй като въвели синя зона в района, и се опитала няколко пъти чрез адвоката му и чрез своя адвокат да се свърже с ответницата. Водили се някакви разговори, адвокатът изпращал някакви писма преди година, след покупката на гаража. Сестра му искала да се разбере как ще се ползва гаража, само че контактите с ответницата били много трудни и ищцата възложила на адв. Матев той да се ангажира с контакти с ответницата, да й напише писма, предложения и др.

Контактите били трудни, защото ответницата водила около 7-8 различни дела срещу свидетеля и по 4-5 срещу баща му. Сочи, че сестра му обичайно е в София, работи в там и се връщала не толкова често, като когато се прибира по празниците, събота и неделя и отпуски във Варна, живее на ул. „Прилеп“ №***.