Определение № 320 от 04.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. М.а като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242000500278 по описа за 2024 година Постъпила е частна жалба от „Стара Сокс“ЕООД, ЕИК 201339500, гр.София против определение №333 от 08.05.2024 г. постановено по гражд.д.

№246/2022 г. по описа на ОС – Сливен. Определението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Страната претендира двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят присъдените разноски солидарно. Сочи се , че ответниците са солидарни длъжници по договор за кредит. Поради това солидарната отговорност на длъжниците се прехвърля включително и за разноските. Изрично е направено искане в исковата молба още двамата ответници в качеството им на солидарни длъжници да бъдат осъдени да заплатят солидарно исканите суми в това число и направените разноски по делото. Съдът е посочил , че чл.78 от ГПК не предвижда солидарна отговорност за разноски. Според страната тази отговорност е субсидиарна и е поставена в зависимост от наличието на уважена от съда претенция. След като за ответниците е предвидена по договора , по който отговарят за задълженията солидарно то тогава такава отговорност според жалбоподателя следва да има и за направените разноски в процеса. Поради това претендира в определението да се добави , че ответниците се осъждат солидарно за заплащане на разноските.

Постъпила е частна жалба и от С. К. Н. против определение №333 от 08.05.2024. Страната оспорва извода , че С. Н. е бил длъжник към момента на предявяване на исковете – 13.06.2022 по договор за банков револвиращ кредит от 21.02.2014 г. и договор за овърдрафт за оборотни средства от 06.12.2012 г. Вземанията по тези два договора към момента на завеждане на исковете вече са били предявени от кредитора "Стара „окс“ЕООД в производството по несъстоятелност по т.д.№113/2018 на СлОС на кредитополучателя и главен длъжник „Фантазия 21“ ООД. Още с отговора на 1

ИМ претенциите спрямо ответника С. Н. в качеството му на поръчител са оспорени като погасени - поръчителството се погасява при непредяваване на иск от страна на кредитора в преклузивния шестмесечен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД при продължаване на срока за изпълнение без съгласието на поръчителя и при невъзможност поръчителят да се суброгира в правата на кредитора. В конкретния случай „Стара Сокс“ЕООД не е предявил иск в преклузивния шестмесечен срок и поръчителството се е погасило.

Твърденията , че ответниците са съдлъжници по двата кредита в това производство остават недоказани, тъй като е направен отказ от иска от страна на кредитора и съдът прекрати производството по делото. От друга страна твърденията че поръчителят Св.Недн с поведението си е дал повод за завеждане на иска е погрешно. Кредиторът „Стара Сокс“ ЕООД се е снабдил с изп. Листи само срещу кредитополучателя „Фантазия 21“, действия срещу поръчителя не са предприемани в качеството му на солидарен длъжник.Ответникът твърди , че е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК и разноските следва да се понесат от ищеца. Тази разпоредба акцентира не точно върху изхода , а върху поведението на ответната страна. В случая още с ОИМ ответникът е оспорил исковете по основание и по размер. При прекратяване на делото разноските се понасят от ищеца – без значение е по чл.78 ал.4 от ГПК дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. При това прекратяване не се изследва дали иска е основателен. Щом ответникът е получил препис от ИМ и е направил разноски за да подаде отговор и т.н., то за него възниква правото да получи разноските на осн. Чл.78 ал.4 от ГПК.

Всички разноски които той е направил му се дължат – достатъчно е те да са направени след получаване на преписа от ИМ и преди уведомяването му за прекратяване на делото. Поради това се иска отмяна на определение №333 , постановено по делото и постановяване на друго , с което да се присъдят разноските на ответниците съобразно представените доказателства и списъка по чл.80 от ГПК.

Депозиран е писмен отговор от процесуалния представител на ищеца „Стара Сокс“ЕООД. Жалбата на С. Н. се оспорва като неоснователна. Сочи се , че към момента на предявяване на исковете на 13.06.2022 г. задълженията не са били погасени. Действително в производството по несъстоятелност за което има предоставена служебна информация от синдика – задължението по договора за овърдрафт кредит за оборотни средства е изцяло погасено чрез плащане в изпълнение на частична сметка за разпределение №3 от 15.12.2023 г. съставена по реда на чл.717д ал.2 ожт ТЗ. Задължението по договор за банков револвиращ кредит е само частично погасено при изпълнение на частична сметка за разпределение №3/15.12.2023 г. като към датата на предоставяне на информацията остатъчното задължение възлиза на 15 294.41 лв. Тази сума е погасена чрез лично плащане от Св.Н. в лично качество в хода на производството по делото. Страната се позовава на практиката на ВКС, при която ВКС е приемал , че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато в хода на производството е направено оттегляне или отказ от 2 иска , обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца , а възникнали в резултат на действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и довели до отпадане на необходимостта от съдебна защита на заявеното спорно право – като например – извършване на плащане на претендираната сума. Поради това следва да се приеме , че ответниците са дали повод за завеждане на делото и на осн. Чл.78 от ГПК разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.Поради това претендират за потвърждаване на определението в обжалваната му част.

След преценка на доказателствата по делото съдът съобрази следното:

Производството по гр.д.№246/2022 г. на ОС – Сливен е образувано по исковата молба на „Стара Сокс“ЕООД, гр.София против Й. М. Й. и С. К. Н., с която се иска осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумите от 36 599 лв. – дължими по договор за банков револвиращ кредит и също в размер на 63 401 лв. по договор за овърдрафт кредит за оборотни средства , които са прехвърлени от Банката – кредитор на ищеца с договор от 2018 г. С протоколно определение от 26.02.2024 г. съдът е прекратил производството по делото поради констатиране погасяване на задължението – в т.ч. и плащане на сума от 15 294.41 лв. от страна на ответника С. Н. В производство по чл.248 от ГПК ищецът „Стара Сокс“ЕООД е заявил искане за присъждане на разноски от 11 062.40 лв. – държавна такса и адвокатски хонорар, а ответникът е претендирал заплащане на

3500 лв. – възнаграждение за един адвокат.

Съдът се е произнесъл с обжалваното определение №235 от 21.03.2024 г.Приел е , че ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на иска. Позовал се е на практиката на ВКС в тази насока – с която е прието че ответникът е дал повод за завеждане на делото , когато в хода на производството е направено оттегляне и или отказ от иска , обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца , а възникнали в резултат на действия на ответника , извършени след подаване на исковата молба и довели до отпадане на необходимостта от съдебна защита на заявеното спорно право , като например - извършено плащане на претендираната сума. Поради това на осн. Чл.78 от ГПК съдът е приел , че на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него в производството разноски. Внесената допълнително от ищеца д.такса от 3520 лв. също следва да бъде възложена в тежест на ответниците , тъй като този момент на внасянето – 25.10.2023 г. задължението по процесните договори не е било погасено , което е обусловило искането по реда на чл.214 от ГПК. Искането на ответника Н. е оставено без уважение като неоснователно.

Жалбите са редовни и допустими - депозирани са в законовия срок от страни с право да обжалват съдебния акт.

По основателността на същите съдът съобрази следното:

На първо място - частната жалба на С. Н. – ответник в производството пред първоинстанционния съд по съществото си съдът намира за

3 неоснователна. Страната заявява претенцията си на основание чл.78 ал.4 от ГПК – че има право на разноски и при прекратяване на делото.

Действително в процесния случай е налице прекратяване на съдебното производство поради отказ от иска от страна на ищеца. / Вж. Протокол №90 от 26.02.2024 г. – л.345,346 по делото/. В процесния случай този отказ е иницииран от действие на ответника С. Н. – плащане на остатъка от задължението по договора за кредит , а не от действие мотивирано от самия ищец / напр. – преценка че предявения иск е неподкрепен с доказателства в достатъчна степен за обуславяне на неговата основателност/. Поради извършеното плащане отпада и необходимостта от защита на заявеното от ищеца спорно право. Съобразно цитираната от първоинстанционния съд практика на ВКС относно даването на повод от ответника за завеждане на делото в случая по категоричен начин следва да се приеме , че такъв повод от страна на ответниците е налице и не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК , при която ищецът следва да понесе разноските на ответника. Поради това жалбата на С. Н. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение – законосъобразно разноски в случая са присъдени в полза на ищеца, макари при прекратяване на производството по делото.

По отношение жалбата на ищеца „Стара Сокс“ЕООД относно солидарното осъждане на ответниците за заплащането на разноските, съдът намира същата за неоснователна. Действително ответниците са солидарни длъжници по отношение на главната претенция по делото. Претенцията за разноски има самостоятелен характер и не се подчинява на режима на основната претенция по спора по делото. Задължението за разноски не следва режима на основното задължение. Отговорността за разноски по делото не е солидарна, а винаги разноските се дължат в условията на разделност. Вземането за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общия принцип, разписан в чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. При положение, че липсва изрична законова норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между ответниците по делото, отговорността за разноските по чл.78 от ГПК, които следва те да заплатят не е солидарна по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД.

Независимо, че задължението за разноските е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга.Като неоснователна и частната жалба на „Стара Сокс“ЕООД следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Стара Сокс“ ЕООД, ЕИК 201339500, гр. София против определение № 333 от 08.05.2024 г., постановено по гражданско дело № 246/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. К. Н. против определение № 333 от 08.05.2024 г., постановено по гражданско дело № 246/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5