Решение № 371 от 30.08.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 224/2024
- Вид
- Решение № 371
- Подписан
- 30.08.2024
- В сила
- 28.09.2024
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.157 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 371 гр. Ботевград, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20241810200224 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А. Б. А. с ЕГН**********, чрез адв. Й. А. от ВАК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №* от 28.07.2021г., издадено от Началник група при РУ - П., упълномощен със заповед №*/14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП като се иска същото да се отмени, или алтернативно да се намали размера на наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззивната страна – Началник група при РУ - П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия АА № 124/01.02.2021г., Бл. №886470; акт за 1 встъпване в длъжност от 18.04.2017г.; НП №*/28.07.2021г.; Заповед №8121з1632/02.12.2021г. – 3л.; акт за встъпване в длъжност от 01.09.2020г. писмо от РУ-П. и справка от ОДМВР-В. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Ц. Н. и Ц. И. Х., се установява следната фактическа обстановка:
На 01.02.2021г. около 19.20ч. свидетелите Г. Ц. Н. и Ц. И. Х. – полицейски служители при РУ -0 П. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в община П., в района на ПП-3, участъка на 182-ри км. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по пътя ПП-3 в посока с.О. рек автомобил м.Р. М. С. с рег.№в *, при което установили, че водача му – жалбоподателя А. Б. А. не притежава свидетелство за управление на МПС, като същото му било отнето. С оглед на така констатираното нарушение на ЗДвП, св. Н. съставил АУАН № 124/01.02.2021г., Бл. №886470. на жалбоподателя в присъствието на св.Х., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и същ ият го подписал без възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №* от 28.07.2021г. от Началник група при РУ - П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н. и Х. както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство и счита, 2 че в административно-наказателното производство не е било накърнено правото на защита на А.. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно са цитирани разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при издаването на НП са спазени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Н. и Х., от съставения АУАН, справка се доказа, че А. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Съдът възприема показанията на Н. и Х. к а т о категорични, последователни и непротиворечиви. На следващо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. От приложената по делото справка от ОДМВР-В. е видно, че към 01.02.2021г А. не е бил правоспособен водач на МПС, тъй като свидетелството му за управление на МПС е било отнето поради загубена правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП. А. е възстановил правоспособността си да управлява МПС на 20.04.21г.
Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, тъй като на посоченатите в НП дата и място е управлявал МПС, без да има СУМПС .
В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание „глоба” в размер на 200.00 лева е несъответно на нарушението и личността на нарушителя и неправилно определено, като следва да бъде намален размера му до минималния такъв по закон, при което наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част. АНО не е ангажирал оттегчаващи отговорността обстоятелства, които да са индиция за налагане на наказание в максималния му размер. С оглед горното следва на А., за извършеното от него нарушение на чл.150 от ЗДвП да бъде наложено наказание глоба в размер на 100лева, какъвто е минималния, предвиден в чл.177, ал.1 от ЗДвП.
При тези обстоятелства наказателното постановление следва да 3 бъде изменено в изложения по –горе смисъл.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.4 и ал.7 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №* от 28.07.2021г., издадено от Началник група при РУ - П., упълномощен със заповед №*/14.05.2018г. на МВР, против А. Б. А. с ЕГН**********, с което за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева, в частта относно наложеното наказание, като намалява размера на глобата от 200/двеста/лева на 100/сто/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4