Решение № 2248 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2248 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110213397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Л. М., ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „,,***''“ АД чрез адв. С. срещу електронен фиш серия К № 8302281, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че не е ясно дали е наказано физическото лице И. Л. М. или дружеството „,,***''“ АД, че не е отчетен толеранс за възможна грешка в измерената скорост, че неясно e посочено, къде е разположено техническото средство, както и каква санкция следва да се заплати при плащане в срока за обжалване, прави оплаквания и за датата на издаване на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. В депозирано от адв. С. писмено становище, се иска отмяната на ЕФ по аргументите, изложени в жалбата, като се излагат и допълнителни доводи за допуснати при съставянето му процесуални нарушения, вкл. че не е допустимо издаване на електронен фиш, при нарушение, заснето от мобилна радарна система. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт М., която иска от съда да потвърди на обжалвания акт, посочвайки че аргументите от жалбата и писменото становище за отмяна на електронния фиш са неоснователни.

Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в 1 срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна, съдът установи, че на 27.10.2023 г. в 13:21. в гр. София по бул. Ботевградско шосе срещу номер 421, с посока от ул. Челопешко шосе към бул.

Владимир Вазов се движело МПС марка „Шкода“, модел „,,***''“ с регистрационен номер ,,***'' със скорост на движение от 77 км/ч при ограничение от 50 км/ч, общо установено за населено място съобразно предвиденото в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост от 80 км/ч.

Нарушението било установено и заснето с ATCC CORDON M2 № MD1193, преминало техническа проверка и в срока на същата. Со собственик на процесния автомобил е „,,***'' АД”, ЕИК *******, със законен представител И. Л. М., видно от справка от Търговски регистър към Агенция по вписванията.

От събраните по делото доказателства недвусмислено се установява, че на датата, посочена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил се е движил с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, за което е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е означението на пътя, където е извършено нарушението и къде точно е извършено в посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения снимков материал се установява, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 80 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал скорост и скоростта, която е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. Следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, възможни са максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. С оглед посоченото и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача скоростта и съответно превишението и, за което е наказан. Отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Видно от наличния по делото клип, измерената скорост на движение е 80 км/ч, като същата е намалена именно с 3 км/ч, а не само с 3%. Посочването, че скоростта е намалена с 3% допустим толеранс не е съществено процесуално нарушение и не е нарушение на материалния закон, доколкото в полза на жалбоподателя е приспадната максимално допустимата грешка – 3 км/ч. Определената скорост е съобразена с найголемият възможен диапазон на грешка.

Обжалваният електронен фиш е издаден на жалбоподателя като представител на юридическото лице, собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението. Последното е обстоятелство, което не се оспорва, а и се доказва посредством представената справка от ОПП СДВР. В съдържанието на самия фиш е 2 посочено, че жалбоподателят като физическо лице е наказан като законен представител на дружеството, т. е. достатъчно ясно е кой е посочен за собственик на МПС в обжалвания акт, както и в какво качество е наказано лицето и кое лице е наказано. Посочено е изрично, че И. Л. М. е законен представител на дружеството собственик на МПС и че е санкциониран именно в това му качество. Според предвиденото в ЗДвП следва да се наложи глоба на законния представител на юридическото лице, което притежава заснетото МПС, както е и сторено. Напълно ясно в електронния фиш е посочено кое е това лице и именно, че му се налага глоба в посочения размер. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП. Липсват такива данни по преписката, а също и изложени жалбата твърдения за това. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка, е съставен на 30.10.2023г. Спазени са всички срокове за неговото съставяне, независимо от твърденията в жалбата.

Ясно е посочено, че се касае за общото за населено място ограничение на скоростта, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч. Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена надлежно. От така даденото описание е ясно изводимо, че посоченият автомобил се е движел с превишена скорост и именно в това се изразява нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш.

Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол. В случая възраженията на жалбоподателя, че не може да се използва мобилна система за заснемане на нарушението не почиват на закона и на практиката по прилагането му. Неправилно в писменото становище на адв. С. се твърди, че 3 нарушението е заснето във време на движение, напротив, видно от вида на използваното АТСС, протокола му за проверка и протокола за използваното, същото е било позиционирано неподвижно върху земната повърхност, а не в патрулен автомобил на МВР.

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, и правилно именно жалбоподателят е санкциониран за нарушението.

Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи електронният фиш се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието на нарушението, дадено в обжалвания акт, е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.

Датата на издаване на фиша не е реквизит, който задължително следва да фигурира в него. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на електронни фишове в разпоредбите на чл. 189, ал.

4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Според разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното / заплащане.

Установеното с цитираната разпоредба съдържание на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.