Решение № 66 от 29.04.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. С., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „Н. № 38, подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. М., срещу Наказателно постановление № 23-0344-000214/30.08.2024 г., издадено от Е. С. С. – на длъжност началник РУ в ОДМВР София, РУ– С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за това, че на 18.08.2024 г., в 20.10 часа, в гр. С., на ул. „Р.“, с посока на движение от ул.

„Кооператор“ към ул.. „Капитан Радко Димитриев“, като водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *, лична собственост, не е изпълнил задълженията си по чл. 162, ал. 4 ЗДвП, като не е заменил английското си СУМПС с № NAYDE805020ML9JR 22 с българско, с което нарушил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца.

В жалбата са изложени твърдения, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка не е установена по достатъчно категоричен начин, като е налице непълнота при отразяване от страна на актосъставителя и АНО на обстоятелствата около нарушението. С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакуваното НП.

В последно проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител – адв. М.. За предходно заседание адв. М. е подала молба, в която са развити и доводи по същество, като се твърди, че процесното СУМПС не произхожда от страна извън ЕС нито към момента на издаването му, нито към момента на влизане ва лицето в страната. Твърди, че по силата на споразумението за Великобритания същото е продължило да бъде приравнено на национално СУМПС в продължение на още две години – до 31.12.2020 г., като в този двугодишен период деецът правомерно е управлявал МПС в страната по силата на притежаваното от него СУМПС, като нито веднъж не е напускал страната, за да се поставя 1 отново пред него изискването по чл. 162, ЗДвП. По изложените съображения счита, че следва да се приеме, че управлението на МПС: със СУМПС, което е издадено във Великобритания преди датата на напускане на ЕС от лице, което е влязло в страната преди това, не попада в приложното поле на чл. 162 ЗДвП и деянието се явява несъставомерно по този текст, поради отсъствие на един елементи от фактическия състав, а именно изискването СУМПС да е издадено в държава, която не е била членка на ЕС към момента на издаването му. Поддържа, се, че след дата 31.12.2020 г. действително СУМПС, които са издадени във Великобритания, не се приравняват на национални поради изтичане на преходния период, уговорен в споразумението, и поради това АНО е приел, че след тази дата управлението на МПС на територията на България със СУМПС, издадено от Великобритания, макар и преди датата на напускане на ЕС може да е противоправно. Счита обаче, че това „евентуално противоправно поведение“ е несъставомерно по чл. 162 ЗДвП и наказването на дееца по този член би противоречало на базисен принцип на наказателния (чл. 2 и чл. 9 НК) и административнонаказателния (чл. 3 и чл. 6 ЗАНН) процес, според които наказание може да се налага само за деяние, което изрично е обявено за нарушение/престъпление, но не и по аналогия. Изтъква, че преценката дали това управление би било противоправно би изисквало съобразяване на редица други обстоятелства и по-конкретно условията по споразумението за Великобритания и предпоставките на различните алтернативи на чл. 161 ЗДвП, в които българската държава признава и приема чуждестранни СУМПС. Доколкото обаче подобни фактически и правни твърдения липсват както в АУАН, така и в НП, счита, че отговорността на дееца не може да се ангажира въз основа на тях. С оглед на горното моли НП да бъде отменен, като на жалбоподателя бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – началник РУ в ОДМВР София, РУ– С., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 11.09.2024 г., а жалбата е подадена на 16.09.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М. Л. Н., с ЕГН ********** станал правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) – категория „В“, „АМ“ на 13.05.2004 г., като на 25.06.2004 г. получил своето свидетелство за правоуправление, валидно до 15.06.2014 г. Впоследствие, на 30.06.2014 г. свидетелство му било подновено с ново такова с № 282442997, което било със срок на валидност 30.06.2024 г. и за което в справката за нарушител/водач за лицето е отразено, че е унищожено.

В период от 25.03.2017 г. до 09.08.2018 г. за лицето има регистрирани 16 излизания от страната и 14 влизания в страната, всичките през ГКПП Калотина шосе, при които лицето се легитимирало с лична карта № 644167736.

С присъда № 260004/12.11.2020 г. по НОХД № 524/2019 г. по описа на РС – С., изменена с решение № 287/10.10.2022 г. по описа на Окръжен съд – София в частта относно наказанието за деянието по чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК и приложението на чл. 23, ал. 1 НК, на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, за деяния, извършени в периода от 20.01.2019 г. до 25.01.2019 г.

2

Жалбоподателят имал издадено от Великобритания национално свидетелство за управление на МПС с № NAYDE805020ML9JR 22.

На 18.08.2024 г., в 20.10 часа, в гр. С., на ул. „Р.“, с посока на движение от ул.

„Кооператор“ към ул.. „Капитан Радко Димитриев“, жалбоподателят М. Л. Н. управлявал моторно превозно средство – л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *, като криволичейки, отбил в насрещното движение, след което излязъл от автомобила.

Превозното средство било забелязано от полицейските служители – свидетеля Б. Е.

Д. и неразпитания по делото, предвид установяване на релевантните обстоятелства и неявяването му в открито съдебно заседание – Й. Г. С., които изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. С. и се намирали срещу движението на автомобила.

Свидетелите подали на жалбоподателя светлинен и звуков сигнал, представили се и му поискали документи за проверка.

В хода на проверката жалбоподателя им представил СУМПС с №

NAYDE805020ML9JR 22, а също и контролен талон за автомобила. Тъй като свидетелите се усъмнили, че Н. е употребил алкохол, поискали съдействие от дежурната част на РУ – С., като на място пристигнал свидетелят М. П. Х. на длъжност младши автоконтрольор, видно от Заповед Е 517з-1540/19.05.216 г. на директора на ОДМВР – София и Акт за встъпване в длъжност от 20.05.2016 г., който бил оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП съгласно т. 2.1, вр. т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Свидетелят направил справка за задгранични пътувания, като приел за установено, че лицето не е излизало от страната повече от 3 месеца, поради което е нарушило разпоредбата на чл.

162, ал. 1 ЗДвП.

За така констатираното нарушение св. Х. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA акт № 1113908 от 18.08.2024 г., в който, посочил, времето и мястото на нарушението, а като обстоятелства на нарушението описал: „при проверката се установи, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 162, ал. 4 ЗДвП, като не е заменил английското си СУМПС с № NAYDE805020ML9JR 22 с българско“, с което приел, че е нарушил разпоредбата на чл.

162, ал. 1 ЗДвП – „български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца“. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Б. Е. Д. и Й. Г. С., а също и на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и при идентично описание на извършеното нарушение Е. С. С. – началник РУ – С. при ОДМВР – София, издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-0344-000214/30.08.2024 г., с което на жалбоподателя Н. на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗМВР било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН серия GA акт № 1113908 от 18.08.2024 г., два броя докладна записка от18.08.2024 г., електронна справка за съдимост, справка за пътуване на лице – български гражданин за периода от 01.01.2017 г. до 17.09.2024 г., Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е. С. С., справка за нарушител/водач, Заповед Е 517з-1540/19.05.216 г. на директора на ОДМВР – София и Акт за встъпване в длъжност от 20.05.2016 г. за М. П. Х., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите М. П. Х. и Б. Е. Д..

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, 3 доколкото влиза в противоречие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. В този смисъл, отразените в него констатации подлежат на доказване с всички допустими способи за събиране и проверка на доказателствен материал, установени в НПК. Невъзможността да бъде проверена правилността на същите указва единствено необезпеченост на тезата на наказващия орган за извършеното нарушение.

В настоящия случай по делото е представена справка за задгранични пътувания на лицето в периода от 2017 г. до 2018 г. Тази справка не може да претендира за изчерпателност, като причина за това се открива в действието на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите – членки. Съобразно посочения регламент, при преминаване през вътрешна граница българските граждани се проверяват по метода „Преценка на риска“, в резултат на което сведенията за техни пътувания, предприети през границите на държавата до други държави – членки на Европейския съюз след 2007 г. не са пълни. Това е видно и находящата се по делото справка, в която са регистрирани единствено преминаванията през ГКПП – Калотина, който е на външна за ЕС граница.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.