Решение № 1169 от 19.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100507802 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. М., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. Б. Г., срещу решение № 259874/06.11.2017 г., постановено по гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта му, с която искът за изменение на месечната издръжка на детето е отхвърлен в разликата над 150 лева, до размер на 250 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част противоречи на материалния закон и е необосновано, като са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи иска в размер на 250 лв. Моли да му се присъдят разноски, за които представя списък.

Ответникът С. Б. М. също е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. №25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, с която го обжалва изцяло.

Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира присъждане на разноски.

С. Б. М. е подал и частна жалба срещу определение №303964/02.01.2018 1 г., постановено по гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението в частта на разноските.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възраженията на страните, приема за установено следното:

С решение № 259874/06.11.2017 г., постановено по гр. д. № 25601/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 92 състав е изменил размера на определената със съдебно решение №III-84-259/16.10.2013 г. по гр. д. № 5119/2013 г. по описа на СРС, 84 състав месечна издръжка, увеличавайки я от 80 лв. на 150 лв., като е осъдил С. Б. М. да заплаща на детето Д. С. М. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката и е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 300 лв. Ответникът е осъден да заплати държавна такса за определената издръжка и на ищеца- направените разноски в размер на 200 лв.

Искането на ответника за присъждане на разноски е оставено без уважение, като неоснователно.

Въззивниците навеждат доводи, че присъдения размер на издръжката не е съобразен с нуждите на детето, че съдът не е съобразил доходите на родителите и, че не е налице изменение на обстоятелствата от определяне на предишния размер на издръжката.

Наведените доводи са частично основателни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.

Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

2

В настоящия случай ищеца е основал иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си и на нарасналите възможности на задължения родител да ги покрие. От присъждането на издръжката в размер на 80 лева за детето са изминали повече от осем години и половина, детето е пораснало, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова). В първата инстанция е представена справка от НАП за трудов договор на бащата за последния месец на справката в размер на 1110, 33 лв., като за част от процесния период- до 01.11.2019 г., бащата е получавал и инвалидна и социална пенсии в общ размер 339,92 лв., представени са доказателства за брутно месечно възнаграждение на майката за последния месец към момента на удостоверяването в размер на 1455 лв.

В настоящата инстанция са ангажирани доказателства за средноосигурителен доход на бащата в размер на 1531,39 лв. и за брутен доход на майката в размер на 2437 лв.- за последните 4 месеца на удостоверяването.

Бащата С. Б. М. има задължение за издръжка и към друго ненавършило пълнолетие дете- С.С. М.а, родена на **** г.- удостоверение за раждането му, представено във въззивната инстанция.

С оглед всичко гореизложено, настоящия съдебен състав счита, че за месечната издръжка на Деян са необходими около 500 лв.

След съобразяване на съотношението на доходите на двамата родители на ищеца, както и съобразявайки другото алиментно задължение на бащата, обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка му (делът на участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция счита, че С. Б.

М. следва да поеме сума в размер на 250 лв. от месечната издръжка на детето.

Останалата сума, необходима за издръжката на Деян, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето.

С оглед на изложеното, следва да се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част, до размер на 250 лв. на издръжката за детето и да се постанови друго, с което се уважи искането за изменение на 3 издръжката до този размер.

Съобразно изхода на делото, С. Б. М. следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от жалбата за увеличение на издръжката, в размер на 144 лв.

По частната жалба на С. Б. М. срещу определение №303964/02.01.2018 г., постановено по гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав:

С обжалваното определение СРС, в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без разглеждане молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като недопустима.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок , от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Частният жалбоподател не е представил по делото до приключване на последното заседание в първата инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК и такъв не се съдържа в кориците на делото. Съгласно т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК е недопустима, с каквито правни последици я е свързал и първоинстанционния съд, оставяйки я без разглеждане.

С оглед изхода на делото, С. Б. М. следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна направените разноски в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

С. Б. М. няма право на разноски и искането му следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 259874/06.11.2017 г., постановено по гр. д. № 4

25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта му, с която иска за изменение на месечната издръжка на детето Д. С. М. е отхвърлен над 150 лева, до размер на 250 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН**********, на основание чл. 150 от СК да заплати на Д. С. М., ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. Б. Г., ЕГН********** месечна издръжка в размер на още 100 лв. (или общо 250 лв.), считано от 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА

РЕШЕНИЕТО.

ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сумата от 144 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Б. М., с

ЕГН********** срещу определение № 303964/02.01.2018 г., постановено по гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, като неоснователна.

ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН**********, да заплати на Д. С. М., ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. Б.

Г., ЕГН********** сума в размер на 400 лв.- разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. М., с ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5