Решение № 49 от 24.03.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. В. 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20221300500002 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от И.Е. А. , ЕГН **********, с адрес , гр.

Б. , ж.к. „*.“, бл. *, ет.*, И М. ЕЛ. Р., ЕГН **********, с адрес , гр. С. , ж.к.

„Н.“ * та част, , бл. *, вх.“*“, ет.*, съдебен адрес:гр.С., бул.“П.Е. № *, П.К. *, партер, адвокатска кантора, чрез процесуален представител адв. П.Г.В. против Решение № 260007 от 13.10.2021Г., постановено по гр.д.№ 164 / 2020Г., по описа на РС – Б..

Поддържат, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, издадено при сериозно нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Посочват, че РС - Б., за да отхвърли иска с правно основание чл .108 от ЗС, в мотивите си неправилно приема

, че не се доказва втората задължителна предпоставка, която следва да е налице за да бъде проведено доказаването на иска, а именно , че ответницата държи части от имота на 1 ищците. Това обстоятелство е установено от дадените по делото показания , както и от приложената техническа експертиза , от които се установява, че поради неправилно и незаконно изградена ограда между имотите, части от имотите на ищците попадат във фактическото държане на ответницата.

Посочват, че тези части от имота, които попадат във фактическото държане на ответницата са точно индивидуализирани като граници с Молба от дата 28.07.2020г., по координатни точки от трасировъчен карнет за определяне границите на имотите, приложен по делото, неоспорен от ищците и необсъден от Съда, като доказателство.

РС - Б. не е обсъдил, представеното пред него доказателство, а именно Трасировъчна скица и Протокол от 08.08.2019Г., за извършено трасиране, означаване и координиране на границите на имотите, води до Решение на първоинстанционния Съд, което е и необсновано, и неправилно, тъй като е постановено и при нарушение на съдопроизводствените правила, а именно на на чл.25 от ГПК, както и чл.б от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.

Посочва се, че първоинстанционният Съд е допуснал превратно интерпретиране на доказателствата по делото, тъй като в противоречие с цитираните разпоредби е обсъдил единствено само част от доказателствата по делото, а други е неглижирал. Във въззивната жалба се сочи, че показанията на свидетелката Р., че оградата не е поставена на мястото предвидено с регулационния план на с. Р., са ясни, последователни, непротиворечиви и потвърждаващи се от приложената СТЕкспертиза, а като резулатат от това, произтича изводът, че части от имота на ищците попадат във фактическата власт на ответницата, така както и части от съседния имот - УПИ II -119, попадат във фактическото държане на ищците ,които са поддържали нееднократно искания до съседите си, да бъде определена точно границата между имотите и оградите да се изградят съгласно предвижданията на утвърдения регулационен план на село Р., община Ч. , област В.

Посочва се, че решението е неправилно и в частта, в която е отхвърлен и иска с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като не се установило ответницата да пречи и осуетява желаното от ищците действие и реализирането му.

Поддържа се, че този извод се опровергава от показанията на свидетелката Р.

, която твърди че „ тази ограда е изградена там, където на тях им е удобно, за 2 да могат да си паркират колите вътре. Направили са и плоча, където да си спират колите. Майка ми и леля ми са собственици на този имот, който е застъпен от оградата, изградена от ответницата. Тази ограда ни пречи. „ От свидетелските показания ясно се установява, че ответницата ползва имота влизащ в нейно фактическо държане, за паркирането на автомобилите си, като с това пречи на ищците да упражняват безпрепятствено правото си на собственост върху части от техния собствен недвижим имот, както и да изградят оградата на нейното място, установено с регулационния план.

Молят Съда да постанови Решение с което да отмени изцяло Решение № 260007 от 13.10.2021г., постановено по гр.д.№ 164 / 2020г., по описа на РС - Б., III - ти състав, същото да бъде отменено изцяло.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Е. Ж. В., чрез адв. Н.К. АК М. ,в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението допустимо и правилно.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и не намират опора в доказателствата по делото. Неоснователно се твърди в жалбата, че решаващият съд не е извършил преценка и анализ на всички приложени по делото доказателства и наведените пред съда доводи. Напротив, съдът е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка и след анализа на събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е направил верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана втората задължителна предпоставка която следва да е налице за да бъде успешно проведен иска с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците не са поставили задача на техническата експертиза да установи, каква площ евентуално владее ответницата от техните имоти, поради което и липсва такъв отговор в заключението на експертизата, в която отговорите се свеждат само до това, има ли изградена ограда между имотите и къде трябва да бъде оградата. Свидетелските показания не са достатъчни, за да обосноват един позитивен за ищците съдебен акт. Ответниците по жалба посочват и, че изводите на решаващият съд за неоснователността на иска по чл.109 ЗС са правилни и съобразени с данните по делото.

Липсват данни ответницата да е създала на ищците пречки, по-големи от обикновените.

Моли Съда да остави жалбата без уважение, а атакуваното решение да 3 се потвърди.

В.кият окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС – ревандикационен иск и по чл. 109 ЗС – негаторен иск.

С Решение № 260007 от 13.10.2021Г., постановено по гр.д.№ 164 / 2020Г., РС – Б. ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Е.А. , ЕГН ********** И М.

Е. Р., ЕГН **********, против П.Е. Ж. - В.,, с ЕГН **********, обективно съединени искове по чл. 108 Закона за собствеността – за предаване владението върху недвижими имоти и по чл. 109 Закона за собствеността – за допускане изграждане на ограда.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от РС-Б. решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения иск по чл.108 ЗС- в осъдителната му част за предаване владението върху процесния имот, като неоснователен- чл.272 ГПК.

Основателността на предявения по делото ревандикационен иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищците да е собственици на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание.

Установи се по делото, че ищците са собственици на процесните имоти, за което е представен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по 4 давност № 12., том II . рег. № 1127 , дело № 179 от 24.09.2019 г. на Нотариус К. Г., с рег. № 736 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Б., по силата на който ищците са признати за собственици на Дворна площ от 545 кв.м., съставляваща УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р., общ.

Ч. , обл. В., ведно с построените в имота сгради – двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда и навес, както и за собственици на незастроена дворна площ от 465 кв.м., съставляваща УПИ III – 118 в кв. 1 6 по регулационния план на с. Р. , общ. Ч., обл. В. .

Обвързващата доказателствена сила на документа за собственост, която не е оборена, установява първата кумулативна предпоставка на чл. 108 ЗС – че ищците са собственици на недвижимите имоти.

Основното оплакване във въззивната жалба се свежда до това налице ли е втората предпоставка на предявеният ревандикационен иск .

Спорен пред въззивния съд е въпросът за упражняваната върху процесната идеална част от дворно място фактическа власт /владение/ и легитимацията на ответника да отговаря по предявения ревандикационен иск.

Ответницата оспорва твърдението на ищците, че им пречи да упражняват фактическа власт върху притежаваните части от имота, уточнени в допълнителната молба-115 кв.м., като поддържа, че не доказано с какви действия пречи на ищците да реализират правата си.

Разпитаната свидетелка на ищците заявява пред РС-Б., че няма пречки за изграждането на оградата, липсват постройки, доказателства за държане на 115 кв.м. Същата в показанията си, дадени пред съда твърди, че не може да каже с точност, но счита, че „от имота им са взети около 50 кв.м.“ Правилно първоинстанционният съд е счел тези показания за недостатъчни, за да обосноват един положителен за ищците съдебен акт. Свидетелката не доказва в пълен обем твърденията на ищците, така, както са заявени с уточняваща молба от 28.07.2020 г., след дадени от съда указания за конкретизиране на претенцията им. В цитираната молба, се твърди, че неправомерното владение на ответницата е върху: 50.00 кв.м. от УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационни план на с. Р. , общ. Ч. , обл. В. , находящи се по югоизточната предна част на границата на имота, върху 50.00 кв.м. от УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационни план на с. Р. , общ. Ч., обл. В. , находящи се по южната средна част на границата на имота, както и върху 15.00 кв.м. от УПИ III – 118 в кв. 16 5 по регулационни план на с. Р. , общ. Ч., обл. В. , находяща се по източната граница на имота, в нейната най – долна крайна част, или общо на 115 кв.м. от двата имота.

Показанията на свидетелката не са конкретни и подробни за установяването на тези обстоятелства, поради което и не се доказаха по един безспорен начин претенцията на ищците, че ответницата владее 115.00 кв.м. от спорните имоти в посочените им части.

Съществуването на ограда, не по регулационния план, която е разположена по начин, датиращ от 40 години, което се установява от съдебно – техническата експертиза, не доказва обстоятелството, че е налице неправомерно владение от страна на ответницата на части от имотите на ищците. Никъде от съдържанието на експертизата не се установява, че в резултат на изградената ограда, в имота на ответницата попадат 115.00 кв.м. от двата имота на ищците в посочените им от ищците географски координати.

Поради това и предявеният от И.Е.А. , ЕГН ********** И М. Е. Р., ЕГН **********, против П.Е. Ж. - В.,, с ЕГН **********, обективно съединени искове по чл. 108 Закона за собствеността – за предаване владението върху недвижими имоти като неоснователен и недоказан правилно е отхвърлен с обжалваното решение.

Неоснователна е въззивната жалба против решението и в частта , с която е отхвърлен предявения негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Действително ищците доказаха в процеса, че са собственици на УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р. , общ. Ч. , обл. В. и на Незастроена дворна площ от 465 кв.м. съставляваща УПИ III – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р. , по силата на Нотариален акт № 12 , том II . рег.

№ 1127., дело № 179 от 24.09.2019 г. на Нотариус К. Г. с рег. № * на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Б..