Определение № 515 от 12.03.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Разлог, 12.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101426 по описа за 2024 година

Производство e образувано е по ИМ с правно основание чл.32 от ЗС, предявена от Г.М.И., ЕГН*, и Т.Б.И., ЕГН*, двамата от г.Д., о.Б., у.“П.е.”№*, в.А, против С.М.И., ЕГН*, и Ж.А.И., ЕГН*, двамата от г.Д., о.Б., у.“П.е.”№*, в.А.

Иска се съдът да постанови решение, с което да разпредели правото на ползването на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Д., одобрени със Заповед №*/15.12.2007 г. на ИД на АК, последно изменение със Заповед №*/25.08.2011 г. на Н-ка на СГКК-Б., с адм. адрес г.Д., у.“П.е.”№*, целият с площ 914,0 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), № по предходен план парцел XIV, пл. №840 в кв.57 по плана на г.Д., при съседи по скица: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, при дялове (квоти), както следва: 1/2 ид. ч. за ищците и 1/2 ид. ч. за ответниците.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците представят писмен отговор с който оспорват на първо място допустимостта на предявения иск, поради наличието на влязъл в сила съд. акт, с който е извършено разпределение правото на ползване на процесния недвижим имот – протоколно определение от 02.02.2015 г. по г.д. №581/2014 г. по описа на Рг.РС, с което е одобрена съд. спогодба за разпределение правото на ползване на процесния недвижим имот.

На следващо място оспорват основателността на иска, като твърдят, че сграда с идентификатор *** съществува, макар че през лятото на 2024 г. е имало пожар в имота, но основите на сградата стоят и са запазени. Твърдят, че са предприети действия по възстановяването й. Ето защо не са налице промени, които да налагат ново разпределение правото на ползване.

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно м/у страните по делото, че с протоколно определение №507/02.02.2015 г. по г.дело №581/2014 г. по описа на Рг.РС е одобрена съд. спогодба за разпределение правото на ползване на ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Д., одобрени със Заповед №*/15.12.2007 г. на ИД на АК, последно изменение със Заповед №*/25.08.2011 г. на Н-ка на СГКК-Б., с адм. адрес г.Д., у.“П.е.”№*, целият с площ 914,0 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), № по предходен план парцел XIV, пл. №840 в кв.57 по плана на г.Д., при съседи по скица: ПИ с идентификатор 1

*** ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** при квоти по 1/2 ид. ч., както следва:

- частта от ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Д., целия с площ 914,0 кв.м., с площ 317,52 кв.м. тонирана с жълт цвят в изготвения със заключението от ВЛ вариант за разпределение, да се ползва от Г.М.И. и Т.Б.И. - ищци в настоящето производство;

- частта от ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Д., целият с площ 914,0 кв.м., с площ 317,52 кв.м. тонирана със сив цвят в изготвения със заключението от ВЛ вариант за разпределение, да се ползва от С.М.И. и Ж.А.И. – ответници в настоящето производство.

От приетата по делото Служебна бележка от РС„ПБЗН“-Б., издадена на 30.01.2026 г. по в.

№* е видно, че на 05.09.2024 г. в имота на С.М.И., в г.Д., у.“П.е.“№*, е възникнал пожар в плевнята му.

Видно от приетото като писмено док-ство Писмо от о.Б. №* от 27.01.2026 г. Въз основа на депозирани жалби от ищците по делото – Г. и Т.И., са извършвани няколко проверки вр. с възстановяване на сграда с идентификатор *** по КККР на г.Д., при които не са констатирани нарушения, свързани с у-ство на територията.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че м/у 4 и 5.09.2024 г. действително е възникнал пожар в съсобствения на страните недвижим имот, при който дървената конструкция на сграда с идентификатор *** е изгоряла. Впоследствие ответниците С. и Ж.И. възстановили същата до 2.50 м. височина, като я покрили с ламарина.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Производството по чл.32, ал.2 от ЗС, има за предмет осъществяване на съд. администрация на гр. правоотношение м/у съсобственици по повод служене с общата вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен имот съобразно дяловете на страните, установени по категоричен начин в производството с оглед писмените док-ства удостоверяващи този обем от права. Искът по чл.32, ал.2 от ЗС, е допустим в случаите, когато се иска съдебната намеса за провеждане на изменение, за което няма съгласие от всички съсобственици и когато ч/з предявения иск се цели да бъде заместено недаденото съгласие. Предмет на разпределяне на ползването е само онази част от имота, за която по делото е категорично установено, че е съсобствена м/у страните. В такъв случай съдът е длъжен да администрира отношенията м/у съсобствениците като се съобрази с правата им В/У общата вещ и действителното фактическо състояние, в което се намира същата.

Производството по чл.32, ал.2 от ЗС, е насочено към разрешаване на спорове м/у съсобственици относно начина на ползване и управление на общата вещ. Основното правило, от което се ръководи съдът при постановяване на своето решение, което по своя хар-р е акт на съд. администрация, е при спазване обема на правата на всеки съсобственик да бъде дадена възможност за реално ползване на съсобствената вещ. В конкретният случай няма спор м/у страните относно наличието на съсобственост В/У процесния имот и правата им, а така също и че като съсобственици не могат доброволно да намерят начина за ползване на имота. Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните. Носителят на това право може да иска от всички останали лица да се въздържат от каквито и да било действия В/У вещта. Освен това носителят му може да извършва всички действия В/У собствената си вещ, освен онези, за които съществува възбрана. Правото на собственост е субективно вещно право, по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да ползва вещта. Правото на владение е призната от закона възможност на собственика да упражнява фактическа власт - фактически действия В/У вещта, без за това да е налице предварително съгласие на друго лице или орган. Принадлежи само на собственика на вещта и само той може да го прехвърли или отстъпи на други лица. Придобива се и се изгубва с придобиването и изгубването на правото на собственост. Различава се от владението, което може да бъде упражнявано както от собственика на вещта лично или посредством друго лице, така и от всяко трето лице. То може да бъде защитено от 2 собственика на вещта с иск за собственост по чл.108 от ЗС, или с иск за нарушено владение – чл.76 от ЗС, а от третите лица владелци - само с иск за нарушено владение по чл.76 от ЗС.

Правото на разпореждане включва в себе си физическо /фактическо/ и правно разпореждане с вещта. Носителят му може физически да се разпореди с вещта - да я изконсумира, да я унищожи, да я измени, когато това е възможно, да я изостави и да не се интересува от нея.

Когато извършва правно разпореждане - да прехвърли правото си на собственост В/У друго лице, да учреди В/У вещта в полза на трети лица ограничени вещни права – чл.56-67 от ЗС.

Правното разпореждане е най-силното въздействие В/У вещта. То води до изгубване на правото на собственост или до ограничаването му. Затова за извършването му е необходимо носителят му да е дееспособен и да бъде извършено в специална писмена форма изискванията за нотариална форма. Правото на ползване е правната възможност на собственика да ползва вещта съгласно нейното предназначение и да получава добиви от нея.

Собствениците на имота и носителите на правото на ползване В/У него са необходими другари в производството по иск за разпределение ползването на имота. Решението, с което ще се разпредели ползването, трябва да бъде еднакво за всички тях, тъй като то разпростира задължителното си действие и по отношение на носителите на голото право на собственост.

При прекратяване на това право по предвидените в закона способи, собствениците на имота стават негови носители и ще са обвързани от определения от съда начин на ползване на общата вещ. С решение №71/19.04.2011 г. по г.д. №727/2010 г., ВКС, II г. о., решение №409/2010 г. по г.д. №224/2009 г., ВКС, I г. о. постановени по реда на чл.290 от ГПК, е уеднаквена практиката по релевантния за изхода на делото въпрос в следния смисъл: С решението по чл.32, ал.2 от ЗС, съдът замества липсващото или взетото във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използването, респективно служенето с общата вещ означава прякото и използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и или да се накърняват свойствата й.

Именно затова съдебната администрация по чл.32, ал.2 от ЗС, се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. При извършването на преценка на целесъобразността на избрания вариант за разпределяне ползването на дворно място по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, съдът следва да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпът до самостоятелните жилищни обекти в построените в това дворно място сгради.

Разпределението на ползването на съсобствено дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него, съобразно притежаваните права в съсобствеността. Следва да бъде взето предвид и предназначението на дворното място, начинът по който по волята на съсобствениците то се използва, включително и обстоятелството дали дворното място е застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в производство по чл.32, ал.2 от ЗС, да се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място, по-големи от необходимите за осигуряване правото и на другия съсобственик да ползва съсобствената вещ.

Всички тези въпроси са разрешени с одобрената от съда и влязла в сила по гр. дело №581 по описа за 2014 г. на Рг.РС съд. спогодба, по силата на която е определен режим на ползване на съсобствен недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Д., в г.Д., у.“П.е.“№*, м/у ищците Г.М.И. и Т.Б.И. и ответниците С.М.И. и Ж.А.И., при равни квоти (по 1/2 ид. ч.), както следва:

- частта от ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Д., целия с площ 914,0 кв.м., с площ 317,52 кв.м. тонирана с жълт цвят в изготвения със заключението от ВЛ вариант за 3 разпределение, да се ползва от Г.М.И. и Т.Б.И. - ищци в настоящето производство;

- частта от ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Д., целият с площ 914,0 кв.м., с площ 317,52 кв.м. тонирана със сив цвят в изготвения със заключението от ВЛ вариант за разпределение, да се ползва от С.М.И. и Ж.А.И. – ответници в настоящето производство.

С цитирания съд. акт е постановено изготвената от ВЛ към назначената експертиза скица, с която е разпределено правото на ползване на ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Д. м/у страните да е неразделна част от одобрената съд. спогодба.

С оглед изложеното, съдът счита че в настоящия случай не са налице нови обстоятелства или са открити такива, които не са били известни на страните при разглеждане на гр. дело №581 по описа за 2014 г. на Рг.РС.