Решение № 416 от 01.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Перник, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20241720201284 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 8788 от 08.08.2024г. (НП), издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)-гр.София, с което на И. И. Н., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, предл.2-ро от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, вр.8, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.1, предл.1во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) е наложено на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗП административно наказание глоба в размер на 4000 лв (четири хиляди лева).

Жалбоподателят И. И. Н., чрез пълномощника си адв. Й. П. Й. от САК, по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушение, свързани с липса на пълно, точно и непротиворечиво описание на релевантните обстоятелства на твърдяното нарушение. Лансира теза за ненадежност на извършените от контролните органи измервания по време на проверката на пътното превозно средство (ППС), управлявано от жалбоподателя. Излага доводи, че административноотговорни лица не са физическите лица – водачи на пътното превозно средство, а собственикът на 1 пътното превозно средство или лицето, лицензирано да извърши превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително. Счита, че неправилно е определено основанието за налагане на административното наказание, като твърди, че приложимата санкционна норма е следвало да бъде тази по чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Намира, че вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин. Лансира теза за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното НП.

Жалбоподателят И. И. Н. не участва лично в хода на съдебното производство, в което се явява упълномощения му защитник адв. Й. П. Й., който поддържа жалбата. Допълнително излага доводи, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, тъй като не е отбелязано точното място на извършването му. Счита, че разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие са установили посока на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, която е различна от посочената в НП, което е довело до съществено процесуално нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. При условията на алтернативност, иска административното наказание да бъде намалено до законоустановения минимален размер, каквото желание е заявено и с жалбата.

Административнонаказващият орган (АНО) началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – пълномощник на нарушителя, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 11.07.2024г., в 12:29 часа, на път І-1, км 285, с посока на движение гр. Перник - гр. София свидетелите Р. Й. Г. и А. М. А. - инспектори в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ спрели за проверка на отбивна площадка ППС с четири оси с две управляеми оси, а именно: товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА 41.410“ с рег. № ******. Същото извършвало превоз на товар (фракция) и се управлявало от И. И. Н..

Контролните органи извършили измерване чрез ролетка № 1302/18/5м на разстоянието между осите (на двойната задвижваща ос) и установили, че същото е 1,42 м, а посредством техническо средство – електронна везна за 2 измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 измерили, че сумата от натоварване на ос на двойната ос на МПС е 33.240 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., т.е. установено било превишаване с 14.240 т. Отчетените резултати били отразени в Кантарен билет № 2229/1107.2024г. от електронната везна, който бил подписан от водача.

За така измереното натоварване на ос на ППС, жалбоподателят не представил на длъжностните лица от АПИ разрешително за движение на товарния автомобил в рамките на специалното ползване на пътищата, предвид установеното, че моторното превозно средство е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., тъй като към момента на движение не разполагал с такова, издадено от администрацията, управляваща пътя – АПИ.

На водача, на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010249 от 11.07.2024г., в който актосъставителят Р. Й. Г. приел, че установените факти досежно констатираното превишаване на стойностите по чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. и липсата на разрешително за движение в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, осъществяват състава на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, вр. чл.8, ал.1, чл.37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване, който не вписал възражения срещу направените констатации, след което получил препис от него.

Въз основа на съставеният АУАН било издадено и оспореното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 4000 лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗП, за установеното нарушение, с фактическо описание и правна квалификация, идентични с тези, посочени в АУАН.

Процесното НП е връчено на И. Н. на 14.08.2024г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

АУАН № 0010249 от 11.07.2024г., разписка за връчване на препис от него на жалбоподателя, Кантарен билет № 2229/1107.2024г. от електронна везна с № 118844, свидетелство за регистрация на процесното ППС, кантарна бележка от кариера – с.Студена, пътен лист № 848394, Заповеди №№ РД-11-246 от 31.03.2022г. и РД-11-657 от 20.06.2024г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заявление за периодична проверка и извършена такава на 25.04.2024г. за техническа годност на електронна везна модел DFW-KR № 118844, декларация за съответствие и сертификат на ролетка № 1302/18 (5м), протокол от 15.04.2020г. и от 06.06.2024г. за проведено обучение съответно на А. М. А. и на Р. Й. Г. с процесната мобилна везна за поосово измерване, известие за доставяне на издаденото НП. Тази доказателствена съвкупност 3 кореспондира със свидетелските показания на А. М. А. и на Р. Й. Г., които, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.56, ал.3, т.1 от ЗП и приложената Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН.

АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно чл.56, ал.2 от ЗП, предвид Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, изменена със Заповед № РД-11-657 от 20.06.2024г.

Съгласно § 1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.

Според чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Съгласно чл.37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.

Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с Наредба № 11 от 03.07.2001г.

Съгласно чл.3, т.2 от посочения подзаконов нормативен акт тежко ППС е това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвидените стойности в чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.

Съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., когато разстоянието между осите на ППС е от 1,3 м до 1,8 м, допустимото максимално натоварване на оста е 19 тона.

В настоящия случай измереното разстояние между осите е 1,42 м, 4 сумата от натоварването на ос на двойната ос на товарния автомобил е 33.240 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 14.240 т.

Съдът установи, че констатираните надвишения на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. са установени с годни технически средства и от компетентни длъжностни лица, притежаващи необходимите теоретични знания и правоспособност.

Използваните измервателни уреди от проверяващите - електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5м, попадат в обхвата на средство за измерване по смисъла на §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията (техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства).

Съгласно сертификат и декларация за съответствие за ролетка № 1302/18/5м, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, заявление за последваща периодична проверка на процесната електронна везна № 118844 и преминала такава на 25.04.2024г., измервателните уреди отговарят на техническите характеристики и са сертифицирани, което не подлага на съмнение достоверността и точността на извършените измервания от контролните органи на АПИ в хода на извършената проверка на управляваното от жалбоподателя ППС. В тази насока е доказана компетентността на св.А. М. А. и на св.Р. Й. Г. да си служат и боравят самостоятелно с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR, предвид представените по делото протоколи за проведено обучение от 15.04.2020г. и от 06.06.2024г., удостоверяващи придобитите умения и знания при обучението.

При това положение процедурата по измерването е била извършена по установения ред.

Изрично е посочено в съставения на мястото на проверката АУАН, че е било измерено разстояние между осите 1.42 м, което е осъществено с ролетка № 1302/18/5м, като същото е извършено в присъствието на водача, който се е запознал с отчетената величина и не е направил възражение срещу вписаното разстояние между осите. Това обстоятелство непосредствено му е било предявено, поради което и наведените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя, че е следвало да се състави нарочен протокол, който да отразява данните от извършеното измерване са неоснователни. Тези аргументи на съда са относими и за извършено с електронната везна поосово измерване на натоварването на ППС, предвид кредитирания по делото като писмено доказателство Кантарен билет № 2229/1107.2024г. от електронната везна, който е бил предявен на водача за запознаване с отчетените стойности и е подписан от него без възражения.