Решение № 2656 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2656 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100500122 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №12523 от 10.11.2022г., постановено по гр.дело №90/2022г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, са отхвърлени предявените от Б. С. Д., с ЕГН **********, срещу "В. БГ" ЕООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със заповед №19-2021 от

01.11.2021г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 3900.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период о т шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането ; с правно основание чл.226, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 1950 лв., имуществени вреди, състоящи се в пропуснати ползи вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането; както и с правно основание чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 650 лв., обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни. С решението е осъден Б.

С. Д., с ЕГН **********, да заплати на "В. БГ" ЕООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 710 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Б. С. Д., с ЕГН **********, чрез адв.М.

1

А., назначен особен представител по реда на ЗПП, с която се обжалва изцяло решение №12523 от 10.11.2022г., постановено по гр.дело №90/2022г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, като са релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд, без да направи съвкупна преценка на всички доказателства по делото, обосновава неправилен извод, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че не се е явил на работа и не е изпълнявал трудовите си задължения за 31 на брой последователни работни дни за периода от 30.08.2021г. до 13.10.2021г., за което законосъобразно работодателят му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Твърди се, че работодателят - "В. БГ" ЕООД е издал заповед №152021/09.08.2021г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратил трудовото му правоотношение, считано от 10.08.2021г., за който факт е изпратил и уведомление по реда на чл.62, ал.5 от КТ до НАП, както и че е узнал за прекратяването на трудовия му договор на 13.08.2021г. на която дата е направил справка в НАП. В тази връзка твърди, че след като няма действащ трудов договор с ответното дружество - "В. БГ" ЕООД няма задължение да се явява на работа и да изпълнява трудовите си задължения, поради не може да се определи поведението му като извършено дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Излага още, че работодателят не го е уведомил за издадената заповед от 19.08.2021г., с която отменя заповед №15-2021/09.08.2021г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратил трудовото му правоотношение, считано от 10.08.2021г., както и че е изпратил уведомление до НАП на 23.08.2021г., с което заличава декларираните преди това данни за прекратяване на трудовия му договор. Поддържа се още, че е узнал факта, че трудовото му правоотношение не е прекратено едва с нотариална покана акт 34, том VIII, рег.№16359/15.10.2021г. на нотариус С.М., с рег.№785 на НК, с район на действие СРС, получена на 21.10.2021г., с която е поканен от работодателя да даде обяснение по реда на чл.193, ал.1 от КТ за неявяването на работа и за неизпълнение на трудовите си задължения за периода от 30.08.2021г. до 13.10.2021г.. В тази връзка твърди, че поведението му във връзка с неявяването му на работа за посочения в оспорената заповед период не може да се определи като нарушение на трудовата дисциплина и издадената заповед за уволнение се явява незаконосъобразна, предвид на което обоснованият краен извод на СРС за законност на извършеното уволнение не съответства на събраните по делото доказателства и противоречи на материалния закон. Сочи още, че по делото е доказан факта, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.350, ал.1 от КТ да му предаде незабавно трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, предвид на което за същия е възникнало задължение да му заплати на основание чл.226, ал.2 и ал.3, изр.2 от КТ обезщетение за причинените му имуществени вреди, състоящи се в пропуснати ползи вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка за периода от 21.12.2021г. /дата на прекратяване на трудовия договор/ до 17.06.2022г. /дата на връщане на трудовата книжка/. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение №12523 от 10.11.2022г., постановено по гр.дело №90/2022г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявените искове. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "В. БГ" ЕООД, с ЕИК *******, чрез ппроцесуален представител адв.П. К., депозира писмен отговор, в който изразява становище за 2 неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че работодателят преди да издаде оспорената заповед е спазил процедурата по чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", изискани са били писмени обяснения от ищеца и същият е дал писмени обяснения, който факт се установява от приетите по делото доказателства. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, описано в оспорената заповед за уволнение, и правилно работодателят е упражнил потестативното си право да му наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Излага се, че правилно първоинстанционният съд в съответствие с установената съдебна практика е приел, че обжалваната заповед за уволнение е мотивирана съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Сочи се още, че правилно решаващият състав на СРС е приел, че наложеното със заповедта наказание "уволнение" е съобразено и с критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Поддържа се още, че по предявения иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ в доказателствена тежест за ищеца е да установи по делото факта, че работодателят незаконно е задържал трудовата му книжка след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, както и че е претърпял конкретни вреди, съответно пропуснати ползи от незаконното задържане на трудовата му книжка, което в случая не е сторено, предвид на което правилно първостепенният съд е приел за неоснователен предявения иск и като такъв го е отхвърлил. По отношение на иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, който е предявен при условията на евентуалност, се сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" работодателят няма по закон задължение да спазва предизвестие, поради което правилно първостепенният съд е приел за неоснователен предявения иск и като такъв го е отхвърлил. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Б. С. Д., с ЕГН **********, срещу "В. БГ" ЕООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със заповед №19-2021 от 01.11.2021г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 3900.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период о т шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането; с правно основание чл.226, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 1950 лв., имуществени вреди, състоящи се в пропуснати ползи вследствие на незаконно задържане на трудовата му книжка, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането; както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 650 лв., обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от 3 първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от приетия трудов договор №158 от 02.06.2020г., се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на коет о въззивника-ищец - Б. С. Д. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил на длъжност – "транжор" при ответното дружество - "В. БГ" ЕООД.

На следващо място безспорно е още, че със заповед №19-2021 от 01.11.2021г. на работодателя - "В. БГ" ЕООД на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.186 във вр. с чл.187, т.1, пр.3, чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 от КТ, е наложено на Б. С. Д., заемал длъжността – "транжор", дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение. В оспорената заповед е посочено, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага затова, че работникът за периода от 30.08.2021г. до 13.10.2021г., т.е. в продължение на 31 на брой последователни работни дни, не се е явил на работа и не е изпълнявал трудовите си задължения, без да е налице уважителна причина за това негово поведение. Посочено е още, че работникът е бил поканен да се яви на работа и да продължи да изпълнява трудовите си задължения, но той не е сторил това през целия посочен по-горе период. Това поведение на работника е квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1, пр.3 КТ, за което на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ работодателят му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

Пред настоящата инстанция на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК е прието като писмено доказателство решение №1061/20.02.2023г. по адм.дело №8949/2022г. по описа на АССГ, 58 състав, с което е отхвърлена жалбата на "В. БГ" ЕООД срещу решение №ППН-02-644/08.08.2022г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т.1 и т.2 от решението, което е неотносимо към предмета на настоящия спор, който касае законосъобразност на оспорената заповед за уволнение. С приетото като доказателство решение №1061/20.02.2023г. по адм.дело №8949/2022г. по описа на АССГ, 58 състав се установява дали е налице нарушение от страна на работодателя на нормативната уредба, касаеща използването на лични данни на работници и служители и по никакъв начин не е свързана със законосъобразността на оспорената заповед за уволнение.