Решение № 539 от 01.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Ямбол, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330101831 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба "Фронтекс интернешънъл“ ЕАД- гр.С, чрез ***. Д К, срещу Е. Д. Т. от гр.Я. Ищецът твърди, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и ответника е сключен Договор за издаване на международна кредитна карта с чип № *** от 31.12.2021 г., по силата на който е предоставен банков кредит във вид на овърдрафт с кредитен лимит в размер на 3000 лева. Кредитополучателят е усвоявал и погасявал многократно кредитния лимит по картовата му сметка. Същият се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, установени в Договора и Общите условия. Срокът на договора по т.2 и т.3. е до 31.12.2022 г., като може да бъде подновен автоматично при условия и по реда, посочени в Общите условия. Съгласно клаузите на Договора, кредитополучателят има право на гратисен период при определени условия и заплаща договорна лихва, регламентирана като годишна лихва върху непогасените суми по всяка транзакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок до датата на падежа за последния отчетен период или до края на гратисния период на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитен лимит, кредитополучателят заплаща договорна наказателна лихва. Датата, на която последно длъжникът е усвоил изцяло предоставения му кредитен лимит, е 07.03.2022 г. Съгласно Общите условия изискуемостта на вземанията по Договора настъпва с определената месечна падежна дата. В настоящия случай, това е 5-то число от месеца, следващ отчетния месец. Изискуемостта на вземането е настъпила на 05.04.2022 г. С договор за цесия от 02.04.2024 г. „Първа инвестиционна банка" АД го е прехвърлила на „Фронтекс 1

Интернешънъл" ЕАД. Последното е упълномощено от банката от нейно име да уведоми длъжника за извършената цесия. Цесионерът е изпратил на длъжника уведомление, което не е връчено. Поради това е приложил такова на осн. чл.99 ал.3 ЗЗД към исковата молба, което съдът да връчи на ответника. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която заповед е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъдат приети за установени спрямо ответника земанията на ищеца за сумите: главница в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 1 533,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.04.2022 г. до 01.04.2024 г., сумата 341,19 лева, представляваща лихва за забава за период от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба и иска присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор ответникът чрез особения представител оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на това, че ответникът не е уведомен от кредитора за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; не е настъпила изискуемост на вземането на 05.04.2022 г. и не е обявена предсрочна изискуемост. Оспорва размера и периода на задълженията за лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Договорът за кредит е недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, които са нищожни на осн. чл.22 от ЗПК, тъй като не съответстват на чл.11 от ЗПК-ал.1 т.9, 10, 11, 12 и 20. Излагат се доводи за непредставяне на преддоговорна информация- Стандартен европейски формуляр, както и на писмено извлечение от картовата сметка след изтичане на отчетния период. Твърди се, че ГПР не отговаря на законовите изисквания за ясно посочване на данните, въз основа на които е изчислен, за включване на всички разходи по кредита в него, за нарушаване на закона относно начина на изчисляване на ГПР и неточното му посочване, водещо до недействителност на договора.

В с.з. особеният представител поддържа отговора. Пледира за отхвърляне на исковете.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и ответника е сключен Договор за издаване на международна кредитна карта с чип № *** г., по силата на който е предоставен банков кредит във вид на овърдрафт с кредитен лимит в размер на 3000 лева, който може да бъде усвояван под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката. Съгласно т.3 срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 31.12.2022 г., като срокът на договора, респективно срокът на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период. Съгласно т.7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период със срок, съгласно действащите Общи условия на банката, при условие, че до датата на падежа 2 погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо/ сума за пълно погасяване.

При непогасяване на пълния размер на дебитното салдо при условията на т.7, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, се заплаща фиксирана годишна лихва, в размер: а/13,90 % - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции; б/16,90 % за всички останали дебитни салда по сметката. Лихвата според т.8.1 се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията до датата на погасяването. В т.9 е посочено, че при непогасяване до датата на падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит, независимо от причината за това, се заплаща наказателна лихва, съгласно действащата Тарифа. В т.11 от договора общата дължима сума е посочен в размер на 3482,79 лева. В същата т. 11 е определен годишен процент на разходите (ГПР) по кредитния лимит(овърдрафта), в размер на 17.34 %.

В Раздел VШ. „Лихви и такси“ от Общите условия, подписани от страните по кредитното правоотношение, т.8.1. е посочено, че за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период със срок до 45 дни, само при условие, че до датата на падежа той погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо.

Представено е и Искане за кредитна карта от 17.12.2021 г. от ответника, както и Протокол за получаване на международна кредитна карта с чип от 31.12.2021 г.

Съгласно заключението на вещите лица по счетоводните експертизи, предоставеният кредитен лимит (овърдрафта) е усвояван и погасяван многократно по сметка, открита на името на титуляра в банката, като последната дата на усвояване е на 07.03.2022 г. Вещото лице Д. пояснява, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо. Е. Д. Т. е погасил суми в различни дати, общо на стойност 4650.00 лева. Последната дата, на която кредитополучателя е внесъл погасителна вноска, е на 01.03.2022 г. След преустановяване на плащанията, остава непогасено задължение по овърдрафта към същата дата, обща сума (дебитно салдо) в размер на 1434.20 лева, усвоена на 07.03.2022 г. Има и неплатен остатък от предходно усвоена главница в размер на 1 498,48 лв.. Налице е надвишен лимит (салдо) към 07.03.2022 г. в общ размер на 3006,71 лева, посочен от двете вещи лица като дължима към тази дата главница. Начислената лихва към 07.03.2022 г. е 69,03 лв. според вещото лице Т.. Последното дава заключение, че тъй като съгласно „Общите условия“ изискуемостта на вземанията по договора настъпва с определената месечна падежна дата, т.е. на 5-то число от месеца, следващ отчетния период, изискуемостта на претендираното вземане е настъпила на 05.04.2022 г. Крайната дата на договора е 31.12.2022 г. ГПР по кредитния лимит (овърдрафта) в размер на 17.34 % включва възнаградителна (до говорна) лихва и месечна такса по т.13.1. Според вещото лице Т. общата стойност на лихвата е 230.64 лева, а на годишни и месечни такси - 60 лева. Общата сума за плащане е 3290.00 лева. Цедираното 3 вземане е в размер на 4533.53 лева, от които главница за 3000.00 лв. и договорна лихва в размер на 1533.53 лв. Впоследствие за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г. е начислена лихва за забава в размер на 341.19 лева. Обща дължима сума от ответника е 4566.10 лева, от които главница в размер на 3006.71 лева, договорна лихва 69,03 лв. за периода от 04.01.2022 г. до 07.03.2022 г. и лихва за забава за периода от 07.03.2022 г. до 01.04.2024 г. включително в размер на 1490.36 лева. Вещото лице Д. също е изчислило по-нисък размер на договорната лихва -1 338,93 лв., но надхвърляща посочената в заключението договорната лихва по т.8а 13,90 %, в размер на общо 422,79 лв. Според него общата дължима сума е в размер на 3482,лв., изчислени в съответствие с изискванията на ЗПК и при следните допускания, като при промяна на някои от параметрите, послужили като база за изчисляването им, независимо от причината за това, същите се променят: а/ овърдрафтът е усвоен изцяло чрез терминално устройство ПОС за първоначалния срок, съгласно т.3; б/ включена е такса за поддържане на първата карта към сметката, която е 60 лв.. Размерът на ГПР, посочен в т.11 от договора, е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК, в размер на 17,34 %, при уговорените допускания, и включва възнаградителна /договорна / лихва и месечна такса по т.13.1.

В с.з. вещото лице Т. потвърждава изводите относно падежите на задълженията, крайният от които е 05.04.2022 г..Съдът не обсъжда заключението на в.л. Д. относно лихвите, за чиито падежи не може да даде отговор, изчисленията си за които е направило въз основа на предоставение от ищеца извлечения. В..Т. заявява, че в изчисленията на банката има грешка. Сочи и че разликата между общата дължима сума, която е изчислило, и посочената в договора ще доведе до промяна в годишния процент на разходите и той ще е по-малък от договорния 17,34%.

Представен е и Договор за цесия от 02.04.2024 г., сключен от „Първа Инвестиционна банка“ АД като цедент и ищеца-цесионер, както и Потвърждение за извършената цесия на основание чл.99 от ЗЗД, Пълномощно на цесионера от цедента за съобщаване на цесията от 03.04.2024 г. с нотариална заверка на подписите. В Приложение № *** към Договор за цесия, представено по делото, фигурира вземането към ответника. Представено е Уведомителение за извършено прехвърляне на вземания от 04.06.2025 г. от страна на „Първа Инвестиционна банка“ АД чрез пълномощник - ищеца, с което се съобщава цесията.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление от 10.02.2025 г. срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Издадената заповед е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът претендира установяване на вземанията му за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за 4 банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката и кредитополучателя. Не е спорно, че кредитът е усвоен, установено и от вещите лица, в чиито заключения са посочени датите и начина на извършване на транзакциите.