Заповед за изпълнение № 667 от 27.03.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав в проведеното на 27.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 817 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът С. С. Г. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление **********, сумите: 117,09 EUR (сто и седемнадесет евро и 09 цента), представляваща главница за периода от 28.06.2024 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва за период от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента)

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

59,34 EUR (петдесет и девет евро и 34 цента), представляваща договорна лихва за периода от 28.06.2024 г. до 15.10.2024 г., 4,91 EUR (четири евро и 91 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 29.06.2024 г. до 23.03.2026 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 6038447 от дата 14.05.2024г.: Договор за потребителски кредит № 6038447 14/05/2024.

Уточнения относно цедирано вземане: На 28.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу С. С. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 6038447 и договор за поръчителство и двата от дата 14.05.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на"Вива Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/6038447 от дата 10.12.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, като това 1 формално посочване не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за НЕУСТОЙКА ЗА НЕПРЕДСТАВЯНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ по чл. 4, ал. 2 от договора- напротив в чл. 2, ал. 1, т. 8 е вписано, че ГПР е определен в размер на 50,00 % при условие, че се спазват всички клаузи на договора, т.е при непредставяне на обезпечение, което е нарушение на договора, ГПР би бил в друг размер – неясен. Такава уговорка се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престара от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от договора е нищожна. Дължимата по договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. От чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. На последно място, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение недадено обезпечение - представяне на гаранция или поръчителство, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Следователно има нарушение в посочения процент ГПР, който не съответства на действително приложения. Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова 2 посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. С други думи налице е недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.

По отношение т.нар. допълнителни услуги „Експресно разглеждане на документи“ съгласно чл. 1, ал. 3 от договора липсва изложение по какъв начин са били предложени тези услуги на клиентите и как длъжниците са се възползвали от тях. Съдът счита, че няма извършени „допълнителни услуги“, за да иска връщане на разходите за тях. Те и не представляват допълнителни услуги по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК. Напротив, сумата за тях всъщност е едно допълнително, непозволено от чл.33, ал.1 ЗПК обезщетение за кредитора от неизпълнение задължението за връщане на сумите по договора, на което е придаден вид, че представлява такса за допълнителни услуги. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се събират такси н/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Предвид на изложеното уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2, предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/. Тази сума също е следвало да бъде включена в ГПР, но това очевидно не е сторено, видно от чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: BG *******, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Обединена Българска Банка АД.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

3

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.