Заповед за изпълнение № 1601 от 14.07.2026, Районен съд - Велико Търново

ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

№ 1601 гр. Велико Търново, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20264110102815 по описа за 2026 година като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК установи следното:

След запознаване с изложените от заявителя твърдения и с представените писмени доказателства, съдът намира, че вземанията за незаплатени главница, договорна и мораторна лихва не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, нито пък твърденията на заявителя и съдържанието на договора и неговите приложения сочат на обоснована вероятност за това, поради което за тези вземания следва да се издаде заповед за изпълнение. Претендираното вземане за неустойка за непредставяне на обезпечение обаче, се основава на нищожна уговорка, доколкото същата влиза в противоречие с добрите нрави. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, което задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Т.е. в процесния случай кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по договора /за връщане на заетата сума/, а за това, че не е предоставил обезпечение на своето задължение. От друга страна, задължението на длъжника очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства последния да изпълни същото, а самото непредставяне на обезпечение не води до вреди за кредитора /същият остава без обезпечение на вземанията си, но след изтичането на въпросния 3-дневния срок длъжникът все още не е в просрочие/ следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от процесната 1 неустоечна клауза. Противно на уговореното в договора, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми по договора. Т.е. щом длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.

Претендираното вземане за такса също се основава на нищожна уговорка, доколкото същата противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че въпросната уговорка има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната.

Това правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в публичен интерес с оглед целта на закона – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит. С посочената Тарифа на практика се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези на забава на длъжника и на практика представлява прикрита неустойка за забава.

Отделно от това, според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите за изпращане на напомнителни писма, покани, телефонни разговори и пр. представляват именно разходи за управление на кредита, доколкото са свързани с неговото събиране. По тези съображения начислената такса се явява недължима като начислена въз основа на недействителна уговорка.

Водим от което и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 413, вр. чл. 411, ал. 2, т.

1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Длъжникът В. Д. С., ЕГН **********

Настоящ адрес: с. ***, Общ. ***, ул. *** да заплати на кредитора

2

„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133

Адрес на управление: гр. С., бул. „България” № 81В, ап. 3 Законен представител: Х. М. М. и П. В.

Пълномощник: юк. Б. Д. Т. сумата от 562.42 евро - главница по договор за потребителски кредит № *** сключен на *** г. с „Кеш Пойнт България“ ООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.7.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 52.73 евро – мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., сумата от 128.69 евро – договорна лихва за периода от *** г. до *** г. както и сумата от 34.98 евро – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от заявлението.

ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно вземането за неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 486.91 евро и относно вземането за такса в размер на 434.44 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на отхвърлителното разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземанията си.

В отхвърлителната й част заповедта подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването й на заявителя.

Вземането произтича от следните обстоятелства: дължимите суми представляват неплатени задължения по договор за потребителски кредит № *** сключен на *** г. с „Кеш Пойнт България“ ООД. По силата на сключения договор кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1 100.00 лева срещу задължение на последния да върне сумата в срок до *** г. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до 3 изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като впоследствие „Кеш Пойнт България“ ООД е прехвърлило вземанията на заявителя „АПС Бета България” ЕООД.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на кредитора: IBAN: ***.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, или да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

2. В случай, че изпълните задължението по заповедта в срока за възражение, може в същия срок да възразите писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че сте изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението следва да приложите доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.

5. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново само в частта за разноските в едномесечния срок от връчването й.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4