Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260613 от 22.12.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2426/2019
Вид
Решение № 260613
Подписан
22.12.2020
В сила
26.10.2021
Състав
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….. гр. София, 22.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА

КОСТАДИНОВА при секретаря Х. Цветкова, като разгледа т.д. № 2426/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Ищецът „А.Б.“ АД твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка на товари по време превоз, сключена с полица № 07300181100000002/31.10.2018 г., заплатил на застрахования „М-Б.“ ООД обезщетение за реализирало се застрахователно събитие (кражба) в размер от 151 213,04 лв., изчислено въз основа на издадената от застрахования фактура според броя на откраднатите стоки, както и 2272,47 лв. разноски за изготвяне на авариен доклад.

Ищецът сочи, че отговорен за вредите от кражбата на товара бил превозвачът „М.Б.“ ЕООД, комуто „М-Б.“ ООД възложил извършване на превоза. Неговата отговорност била застрахована при главния ответник „Д.з.“ ЕАД, от когото ищецът претендира възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение до сумата от 38 230,73 лв. с оглед въведеното от Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки ограничение на отговорността на превозвача, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, а също и ликвидационни разноски в размер от 2272,47 лв. Евентуално, в случай че искът срещу застрахователя бъде отхвърлен, ищецът моли той да бъде уважен спрямо превозвача. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от евентуалния ответник.

Ответникът „Д.з.“ ЕАД оспорва иска, като твърди, че плащането, извършено от ищеца, било без основание – поради липса на застрахователно покритие за конкретния товар (същият не бил заявен по предвидения в полицата ред) и поради нарушение на общите условия, при които е сключена имуществената застраховка. Наред с това ответникът поддържа, че събитието е изключен за него риск, тъй като кражбата била извършена или чрез взломяване на преграда, здраво направена за опазване на имуществото (митнически запечатващ кабел), с предварителна подготовка и с особена хитрост, или от неохраняем паркинг, на който превозното средство е било оставено без надзор. В първия случай ответникът счита, че събитието би било непредвидимо и непредотвратимо за превозвача, което би изключило както неговата отговорност, така и гаранционната отговорност на застрахователя му. Във втория случай пък би било налице основание за изключване на отговорността на застрахователя съгласно чл.

4.10.1 и 4.10.2 от общите условия, при които е сключена застраховката на гражданската отговорност на превозвача. Наред с това ответникът поддържа, че разходът за изготвяне на авариен доклад не е в обичайния за това размер. Поради всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Ответникът „М.Б.“ ЕООД оспорва иска при твърдението, че настъпилото събитие се дължи на обстоятелства, които не е могъл да избегне, и поради това не носи отговорност по превозния договор – водачът е паркирал превозното средство само на регламентирани места за престой и не е оставял товара без надзор. Евентуално счита, че отговорността за вредите от процесното събитие следва да се поеме от неговия застраховател – главния ответник, тъй като не е налице основание за изключване на риска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са в субективно евентуално съединение искове за суброгационно вземане на застрахователя по имуществено застраховане, обезщетил увредения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, отговарящо за причинените вреди, (главен ответник) и срещу това лице (евентуален ответник).

По общите факти:

С договор за имуществена застраховка, сключена с Генерална застрахователна полица № 07300181100000002/31.10.2018 г., ищецът е застраховал товари (велосипеди, опаковани в кашони) по време на превози, осъществявани по възлагане на застрахования „М-Б.“ ООД в периода 07.11.2018 г. – 06.11.2019 г. с наети транспортни средства, срещу риска от цялостното или частичното им погиване/повреждане, вкл. когато вредата е настъпила в резултат от кражба (институтска карго клауза А-1.1.82). Договорът е сключен при общи условия, максималната застрахователна сума на единичен превоз е 185 000 евро, а размерът на премията е определен като процент от застрахователната сума на товара при всеки отделен превоз. Доколкото договорът има характер на рамков, страните са уговорили предметът на застраховане при всеки превоз да се концентрира чрез писмено уведомление от застрахования, изпратено по електронна поща и съдържащо информация относно началото на превоза, индивидуализация на транспортното средство, брой и стойност на натоварените велосипеди.

Съгласно месечно сведение № 07300181100000002D0001 относно извършените по възлагане на застрахования превози през м. ноември 2018 г. предмет на застраховане са и товари по фактура № 3732/09.11.2018 г., превозвани по релация Република България-Република Германия, а именно - 140 велосипеда на фактурна стойност 169 268 евро. За извършване на превоза на тези стоки застрахованият е сключил на 06.11.2018 г. договор за превоз с ответника-превозвач „М.Б.“ ЕООД, като е поставил на превозвача изисквания относно вида на ремаркето, вида на използвания камион, както и е вменил задължения за шофьора да следи товаренето и разтоварването на стоката.

От свидетелските показания на свидетеля М.М.- шофьор на камион с рег. № ********, превозващ процесната стока, се установява, че преди преминаване на границата камионът е следвало да домува на паркинг в гр. Монтана, а следващите му почивки били в Унгария, Чехия и в гр. Хоя, Германия. Според свидетеля във всички тези случаи камионът е бил паркиран на охраняем паркинг, а той не е напускал превозното средство освен при посещение на тоалетна.

Единствено при престоя на паркинга в гр. Монтана шофьорът се е прибрал да нощува в дома си, тъй като този ден бил почивен (в случая денят на натоварване е събота). Свидетелят сочи също, че при всяко потегляне от паркинг проверявал пломбата на ремаркето и не установявал никакво посегателство върху нея. При пристигането си в местоназначението обаче свидетелят разрязал пломбата и след като отворил ремаркето, видял, че липсват „повече от половината колела“. Тогава шофьорът започнал да проверява пломбажното въже и разбрал, че то е било срязано отдолу, под ремаркето, а след това отново съединено. Според свидетеля това е бил и механизмът на отнемане на вещите, като за подобни случаи той бил чувал и от свои колеги.

След установяване на липсата били сигнализирани полицейските органи, както и бил изготвен авариен доклад, в който като предполагаем момент на кражбата е посочена нощта на 14.11.2018 г. срещу 15.11.2018 г., когато камионът е домувал на паркинг в Германия, а шофьорът е спал в него. Към настоящия момент няма данни тези изводи да са възприети в акт на държавен орган, обвързващ със задължителна сила страните по настоящото дело.

Въз основа на уведомление от застрахования и след изготвяне на доклад по образуваната щета на застрахования било изплатено обезщетение в размер от 151 213,04 лв., като застрахователят заплатил и разноските за изготвяне на авариен доклад в размер от 1161,90 евро с левова равностойност 2 272,48 лв.

По иска срещу „Д.з.“ ЕАД:

Съгласно застрахователна полица № 510218061000007/21.03.2018 г. ответникът „Д.з.“ ЕАД е застраховал гражданската отговорност на „М.Б.“ ЕООД като превозвач с МПС рег. № ******** на територията на Европа, вкл. България, със срок на застрахователно покритие 22.03.2018 г. – 21.03.2019 г. Застрахователят се е задължил да покрие риска от възникване на задължения за превозвача за заплащане на обезщетения съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията) при пълна/частична повреда или липса на превозвания товар, когато вредата е настъпила от момента на издаване на товарителницата до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено за краен пункт. Няма спор, че дължимата по този договор застрахователна премия е заплатена, както и че същият е влязъл в сила.

Тъй като отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на превозвача по процесния договор за превоз, следва да се разгледа на първо място въпросът, налице ли е неизпълнение на превозвача, в причинна връзка с което е настъпил обезщетеният от ищеца резултат, както и има ли основание за освобождаването му от отговорност. 3а отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Процесният превоз е международен съгласно чл. 1 от

Конвенцията и поради това правилата относно неговото извършване се уреждат от този международен акт. Съгласно чл. 17, т. 1 и т. 2 от Конвенцията превозвачът е отговорен за липсата на стоката от приемането й за превоз до доставянето й, като той може да се освободи от тази отговорност, ако липсата се дължи на грешка или нареждане на правоимащия, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее, полагайки грижата на добрия превозвач. При това съгласно чл. 18, т. 1 от Конвенцията доказването, че липсата е причинена от непреодолима сила, е в тежест на превозвача.

От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че липсата на процесния товар се дължи на извършена от трето лице кражба по време на престой на камиона на някой от паркингите, на които той е домувал. Спорен е въпросът дали паркингът, от който е извършена кражбата, е бил охраняем и ако да – в достатъчна степен ли.

Тъй като не е установено по категоричен начин на кой паркинг е настъпило събитието, то спорният въпрос следва да бъде разгледан за всички доказани места на престой. За установяване нивото на охраняемост на използваните в случая паркинги съдът кредитира показанията на свидетеля М., според които всички места, на които е спирал, са били оградени и снабдени с видеонаблюдение; паркингът в гр. Монтана бил без бариера, но служителят на паркинга имал видимост към входа; останалите паркинги били с бариери. За всички паркинги М. сочи, че били с „жива охрана“, но от описанието на извършваните от охранителите дейности може да се заключи, че те са имали по-скоро портиерски функции и такива по събиране на паркинг-таксите („в заведението, което е точно на входа, стои охранител и си обикаля, събира парите“, „обикновено охраната не познава шофьорите – отиваш, плащаш и това е.“ – по отношение на паркинга в гр. Монтана;

„портиерът стои в заведението и вдига бариерата, ако някой иска да влезе или излезе“ – по отношение на паркинга в Чехия). Не се установява обаче служителите на паркингите да са били задължени да правят охранителни обиколки нощем, нито да следят стриктно за самоличността на влизащите/излизащите лица.

При това описание на условията за паркиране настоящият състав счита, че превозвачът, макар да е ползвал охраняеми паркинги, е могъл да положи допълнителни усилия за защита на товара, като избере такива места за престой, в които охраната се осъществява с по-голям интензитет (напр. нощно наблюдение от пазач, осъществявано чрез обиколки на територията на паркинга в определени и недълги интервали от време). Ето защо не може да е приеме за основателно възражението на главния ответник, че щом кражбата е извършена с ловкост и технически средства от престъпна група, то това събитие се явява за превозвача непреодолимо по смисъла на чл. 17, т. 2 от Конвенцията.

Както беше посочено, кражбата е извършена вероятно през нощта, като откраднатият товар е бил със значителни размери и изнасянето му извън територията на паркинга не би могло да остане незабелязано, ако т.нар. „жива охрана“ е изпълнявала и нощем охранителни функции по контрол на влизащите и излизащите лица с изискване на легитимационен документ, а също и чрез извършване на обиколки на територията на паркинга в различни времеви интервали през цялото денонощие. Следователно във възможностите на превозвача е било да осигури допълнителна защита, с което да препятства или поне да затрудни настъпването на събитието. И тъй като изборът на вида паркинг е в задълженията и възможностите на превозвача, той не може да се освободи от отговорността по чл. 17, т. 1 от Конвенцията, ако този избор не е бил най-добрият възможен.