Определение № 740 от 04.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. П. Г., депозирана чрез адв. Л. К. Б. против Определение № 370 от 13.11.2025 г., постановено по гр.д. № 690/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от дължимата държавна такса по предявения от нея иск. Счита, че постановеният съдебен акт е от категорията на обжалваемите такива, поради което районният съд неправилно е посочил в диспозитива на определението, че същото е окончателно. По същество взема становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателката твърди, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството, с оглед получаваните от нея нетни доходи и обстоятелството, че сама полага грижи за малолетното си дете, което издържа и за което получава издръжка под минималния предвиден в закона размер. Посочва също така, че е завела още 16 дела с идентичен предмет – за прогласяване нищожността изцяло на други сключени от нея договори за кредит, като ако и по тях се приеме, че разполага със средства за заплащане на дължите такси и разноски, то общата сума би се явила непосилна за нея и би я лишило възможност да защити правата си като потребител. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по настоящото дело.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

Х. П. Г. е предявила против „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1474020 от 10.06.2025 г., сключен с ответника, като противоречащ на закона, тъй като в него не е посочен реално дължимия ГПР и в него не е включено уговореното възнаграждение за 1 поръчител по договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ договора за потребителски кредит, както и за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да й заплати сумата 441 лева, заплатена от нея въз основа на нищожния договор, без основание. С исковата молба е направено искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че ищцата е на 35 г. възраст, неомъжена, в добро общо състояние, с месечен доход в размер на 1 800.00 лв. брутно трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари. Декларирала е още, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица. В декларацията е посочила още, че има непълнолетно дете, което издържа, като получава издръжка в размер на 200 лв. месечно.

С разпореждане № 1075 от 15.10.2025 г. първоинстанционният съд е дал допълнителни указания на молителката, във връзка с депозираната молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, да представи доказателства за посочените в горната разпоредба обстоятелства.

С молба от 06.11.2025 г. Х. П. Г. е посочила, че е неомъжена /видно и от представената декларация/, в добро общо състояние /също видно от нея/ и, че последната отглежда дъщеря си сама, като получава издръжка в размер на 200 лв. месечно от бащата на детето, за което представя извлечения от банковата си сметка.

С разпореждане № 1178 от 07.11.2025 г. първоинстанционният съд е разпоредил да се изготви справка от деловодството на РС – Пирдоп, съдържаща информация колко на брой граждански дела има образувани и висящи в съда със страна: ищец Х. П. Г..

По делото е постъпила справка с вх. № 3920 от 10.11.2025 г., от която е видно, че след направена справка в регистрите на съда към 07.11.2025 г. в Районен съд – Пирдоп има образувани и висящи 12 броя граждански дела с ищец Х. П. Г. и ответници търговски дружества – кредитори, с предмет обявяване за нищожни на договори за потребителски кредит.

При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищеца за неоснователна, тъй като Х. П. Г. е в активна трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние, а от декларираните данни за материалните й възможности може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса, доколкото получава трудово възнаграждение и издръжка за детето си, макар и в размер под минималния такъв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването й в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от 2 обжалването.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

По отношение на въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която, при направено такова искане, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса. В случая, с оглед посочената от ищеца по реда на чл. 70, ал. 1, изр. първо ГПК цена на предявените облигационни искове, размерът на държавната такса е 67,64 лв., който, съпоставен с декларираната месечна стойност на средствата за издръжката на семейството на молителката от 1 800 лв. /като се има предвид, че получавания доход е посочен в размер бруто/, представлява около 3-4 % от нея. Същевременно, декларираното имуществено състояние на молителката е такова, че не би могло да се очаква осигуряване на допълнителни доходи, като се има предвид, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, което, евентуално, да отдава под наем, а по- скоро би следвало да заплаща такъв с оглед липсата на собствено жилище. Отделно следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че молителката се грижи и издържа малолетно дете, като получава издръжка от бащата на последното в размер под минималния такъв предвиден в закона.

Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на семейството на молителката, както и отчитайки данните на НСИ за първото тримесечие на 2025 г. относно общия среден разход на лице от домакинство /2 861 лв. на тримесечие, т.е. 953.67 лв. на месец/, както и определената от МС линия на бедност за 2025 г. от 638 лв. /с предложение за увеличение през 2026 г. на 764 лева/, настоящият съдебен състав счита, че заплащането на дължимата държавна такса и разноски за производството би създало значителни затруднения за молителката – ищца. Следва да се отчете и факта, че последната е ищец /потребител/ по още 16 на брой съдебни дела, водени срещу кредитни институции, по които също би дължала държавна такса в случай на отказа и от освобождаване от такава и съответно общият им размер би препятствал достъпа до съд на последната.

При тези данни следва да се приеме, че към момента ищцата действително се намира в такова затруднено материално положение, което я препятства да заплати държавна такса по делото за защита на правата си като потребител.

Предвид гореизложеното частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а определението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него ищецът да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 370 от 13.11.2025 г., постановено по гр.д. № 690/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Х. П. Г., ЕГН ********** от заплащане на дължимите за производството по гр.д. № 690/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп държавни такси и разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4