Решение № 1135 от 29.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500765 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1478/21.02.2023 г. (по регистратурата на СОС) на ищцата И. Й. Т. от град *** чрез пълномощника- адвокат Н. Н. от САК – против решение № 18 от 30.01.2023 г. на СОС, IV – ти първоинстанционен търговски състав по гр.д.№ 54/2022 г. в цялост, отхвърлящо предявените срещу „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София искове по член 270,ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на две заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 565/2012 г. и ч.гр.д.№ 566/2012 г. по описа на РС- Ихтиман в полза на „ Уникредит Булбанк“АД и искове по член 424 от ГПК и член 439,ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на вземанията от главница, договорна лихва и разноски – предмет на двете заповеди.

Във въззивната жалба има оплаквания за недопустимост на обжалваното решение и неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения на : член 146 от ГПК - непълнота на доклада, състояща се в неразпределяне на доказателствената тежест по релевантните за всеки от исковете факти и на член 7 от ГПК - неизпълнение на задължението за служебно установяване нищожността на неравноправни клаузи, както и поради допуснати нарушения на член 411,ал.2,т.2 , член 412 и член 417 от ГПК и несъобразяване на практиката на СЕС и ВКС по приложението на Директива 93/13 ЕИО. Иска се според порока му решението да бъде обезсилено или отменено и претенциите да бъдат уважени .

1

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София не е подала отговор на въззивната жалба, но в заседанията пред въззивния съд и в писмени бележки изразява чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Н. И. - становище за нейната неоснователност.

От значение за определяне на съдопроизводствения ред за разглеждане на заявените искове и спазване на процесуалните ограничения относно фактите, въз основа на които е допустимо да се оспорват вземанията - е твърдението на ищцата Т. в молба с вх.№ 2164/ 4.04. 2022 г. ( по регистратурата на СОС), че не е подала възражения по член 414,ал.1 от ГПК и срещу двете заповеди. Те са й връчени на 26.09.2012 г. , като двуседмичният срок по член 414,ал.2 от ГПК ( в ред. преди изменението, обн, Дв,бр.100/ 2019 г.) е изтекъл на 10.10.2012 г.

Съгласно изложеното в исковата молба с вх.№ 3027/20.01.2022 г. (по регистратурата на СГС) и уточнението й с вх.№ 14848/23.06.2023 г. ( по регистратурата на САС ) ищцата като длъжник по заповеди за незабавно изпълнение № 408 и № 405 от 29.06.2012 г. по ч.гр.д. № 565/ 2012 г. и № 566/2012 г. по описа на РС – Ихтиман и образуваните въз основа на изпълнителните листи по член 418, ал.1 от ГПК изпълнителни дела № 671/ 2012 г. и № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., оспорва съществуването на вземанията / изпълняемите права на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София - правоприемник на заявителя и първоначален взискател „ Уникредит Булбанк“АД – за: главница в размер на 113 546,29 лева, ведно със законна лихва от 28.06.2012 г. до окончателно плащане, договорна лихва в размер на 14 412,91 лева , изтекла в периода 15.08.2011 г. – 27.06.2012 г. по договор за банков кредит № 71212765 от 25.02.2008 г. (по нататък „ ДБК 785“) и разноски в размер на 2 559,19 лева + 2 075,52 лева- предмет на заповед № 408/ 2012 г. и главница в размер на 23 412,90 лева, ведно със законна лихва от 28.06.12 г. до окончателно плащане, договорна лихва в размер на 3 500,73 лева, изтекла в периода 23.06.2011 г . – 27.06.2012 г. по договор за банков кредит № 71938646 от 23.05.2008 г. ( по нататък „ДБК 646“); и разноски в размер на 538,27 лева + 862,96 лева - предмет на заповед № 405/2012 г. с : искове по член 124,ал.1 от ГПК , основани на факти, настъпили преди влизането им в сила , каквито са фактите за пороци, водещи до нищожност на договорите за банков кредит в цялост и на клаузи от ДБК - 785 и ДБК - 646 : член 4 -7, клаузата на член 11 (относно изменението на договорната лихва и начисляването на наказателна лихва при неплащане на част от главница или лихва освен върху забавеното плащане и върху целия размер на усвоения кредит) и клаузата на член 12 (относно правото на капитализация при просрочия ) по общите правила на : член 26, ал.1 , пр.1 от ЗЗД поради противоречие на закона - член 430 от ТЗ във връзка с член 432, ал.1,т.1 от ТЗ , засягащо целта на договора , посочена неясно като „текущи нужди“ ; противоречие на член 58, ал.2 от ЗКИ и член 7,т.6 във връзка с член 14,ал.1 от З П К ( отм. ) поради непосочване на разходите по кредита и годишният процент на разходите ; противоречие на член 58, ал.1,т.2 от ЗКИ и решение № 2

192 на БНБ от 07.07.1992 г. за задължително обявяване от банките на прост годишен лихвен процент постнумерандо (обн, Дв,бр.62/31.07.1992 г.) – поради непосочване на методиката за формиране на годишния лихвен процент и член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание нищожност на същите клаузи - член 4 -7, член 11 и член 12 като неравноправни по член 143 ,ал.1 от ЗЗП и погасяване чрез прихващане , изявлението за което е направено с исковата молба, с недължимо платени от длъжника по нищожни на общи основания и по неравноправни клаузи по член 143 от ЗЗП суми за лихви - възнаградителни и наказателни, комисионни, такси и застраховки; искове по член 424,ал.1 от ГПК поради новооткрити факти и нови писмени доказателства ( банково удостоверение и извлечения за движение по банкови сметки от дата 19.10.2021г.) за приети от банката плащания чрез директен дебит по обслужващата връщането на кредитите една и съща сметка въз основа на нищожни клаузи и при нарушаване на поредността по член 76 от ЗЗД, на основание - погасяване чрез прихващане и плащане и искове по член 439, ал.1 от ГПК поради нововъзниквали след 10.10.2012 г. обстоятелства за : сключване на договора за цесия от 15.10.2018 г. в противоречие на закона и добрите нрави и относно невъзможен предмет - с оглед непрехвърлимостта на вземанията срещу потребител в полза на колектор и липса на прехвърлително действие ; погасяване чрез плащане на сумата в размер на 46 534,03 лева – предмет на извършено от ЧСИ разпределение и на внесената от ищцата Т. на дата 3.07.2015 г. сума в размер на 41 503,72 лева ; погасяване по давност – обща и абсолютна, изтекла към датата на образуване на двете изпълнителни дела, евентуално по изпълнително дело № 671/2012 г., по – късно перемирано , с начало 22.06.2015 г. и изпълнително дело № 672/2012 г., с начало 30.05.2014 г., текла след настъпила на 22.06.2015 г. перемпция .

С отговора на исковата молба ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, град София оспорил „ исковете по член 270,ал.2 от ГПК“, и исковете по член 424 от ГПК като недопустими. Оспорил исковете за несъществуване на вземанията поради нищожност на договорите за кредит и клаузи от тях по подробно изложени в отговора възражения. Въвел срещу исковете по член 439 от ГПК възражения, че договорът за цесия е валиден; вземанията, заявени за събиране по изпълнително дело № 672/ 2012 г., са присъединени към изпълнително дело № 671/2012 г. и независимо от перемирането на изпълнително дело № 672/2012 г. съгласно постановлението от 22.05.2020 г., за събирането им са извършвани изпълнителни действия по „ активното“ изпълнително дело № 671/2012 г., изпълнителният титул по прекратеното дело е присъединен отново към него ; при погасяването на вземанията редът по член 76 от ЗЗД е спазен от банката и съдебния изпълнител.

СОС се е приел, че е сезиран с иск по член 270,ал.2 от ГПК, който е допустим и неоснователен; както и с евентуален иск по член 424, ал.1 от ГПК, който е допустим ( според съда преценката дали фактите и документите са новоузнати, респ. нови е относима към основателността на иска ) и 3 неоснователен и евентуален иск по член 439,ал.1 от ГПК, основан на твърдения за неравноправни и нищожни клаузи в договорите за кредит, но тъй като фактите за тях не са новонастъпили, СОС не ги е обсъдил, а разгледал иска на другите основания - нищожност на цесията и изтекла погасителна давност – и го отхвърлил като неоснователен също .

Въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта относно „иска по член 270 от ГПК“ е процесуално недопустимо, като постановено по непредявен иск. Формално в исковата молба на Т. са заявени искания за прогласяване на нищожността на заповедите за незабавно изпълнение, съставени във формата на утвърдения образец по Наредбата по член 425, ал.1 от ГПК и инкорпориращи разпореждания за незабавно изпълнение. В основанието на исковата молба обаче няма фактически твърдения, че заповедите са издадени от ненадлежен орган в ненадлежен състав, извън правомощията на заповедния съд, не в писмена форма и без подпис. Изложени са твърдения за допуснати от заповедния съд различни нарушения на процесуалноправни ( член 411, ал.2,т.2, член 412, член 417 и 418 от ГПК ) и материалноправни ( член 143 и сл. от Закона за защита на потребителите и Директива 93/13 ЕИО ) разпоредби, в т.ч. за издаването на заповедите: без приложен от заявителя ( щом не е неналичен по преписките ) надлежен документ, удостоверяващ конкретни забавени плащания и изявления за предсрочна изискуемост; без проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорите ; без посочване в мотивите на заповедта на документа по член 417 от ГПК и доказателствата по член 418,ал.3 от ГПК; без указания до длъжника за продължителността на срока за възражение и началото му, без постановени разпореждания за незабавно изпълнение. Щом ищцата не въвежда факти за неспазване на изискванията за валидност на двата акта на заповедния съд, не може да се приеме, че тя упражнява право на иск за прогласяването на нищожността им .

Въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта относно „иска по член 124 от ГПК във връзка с член 424 от ГПК“ е процесуално недопустимо също. Преценката, дали фактите са новооткрити и дали писмените доказателства са нови по смисъла на член 424,ал.1 от ГПК, е относима към правния интерес като процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно – разяснения на т. 16 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В нарушение на тълкувателния акт СОС е приел, че тя се дължи в акта по същество.

Уговорките в ДБК -785 и ДБК – 646 и произтичащите от съдържанието им евентуални недостатъци са известни на длъжника Т. от момента на сключването им ( ирелевантно дали са й известни правните им последицинищожност на целите договори или на клаузи от тях).Освен това длъжникът Т. е могла при полагане на грижата до добро водене на делата си като кредитополучател да се снабди от банката с документ (като удостоверението и приложенията от 19.10.2021г.) за платените и просрочените задължения по двата договора за кредит към 10.10.2012 г. От него е щяла да разбере дали сумите, получени чрез директен дебит по обслужващата двата кредита една и съща разплащателна сметка, са отнесени от банката в погашение на 4 действително възникнал и съществуващ дълг, както и за погашение на кой от двата дълга и кои елементи от еденичния дълг са отнесени. Ето защо ищецът няма правен интерес да оспорва по исков ред вземанията като погасени чрез плащане съобразно член 76,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и прихващане с недължимо получени суми по нищожни , в т.ч. неравноправни клаузи .

Неправилно СОС е приел, че ищцата не може да оспорва вземанията по твърдения за нищожност, произтичаща от неравноправност, на клаузи от договорите за банков кредит. Заповедите за незабавно изпълнение са издадени на 29.06.2012 г. преди влизане в сила на разпоредбата на член 411,ал.2,т.3 от Г П К (нова,Дв,бр. 100/2019 г.) , която вменява на заповедния съд да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е ищцата и видно от заповедите заповедният съд не е извършил проверка за неравноправни клаузи. В такива случаи в практиката на СЕС-решения по дела С-49/14, С-531/22, С- 600/19 и С- 724/ 22 – се приема, че член 7 § 1 от Директива 93/13, тълкуван във връзка с принципа за ефективност, позволява проверка на неравноправния характер на клаузите служебно от съда в производството, свързано с изпълнението на заповедта или в производство по иск на потребителя , независимо от това , че заповедта се ползва със сила на пресъдено нещо. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо следва да се приеме, с оглед разрешенията на СЕС, за преодоляно при посочените условия само с оглед потребителската защита срещу неравноправни клаузи, не и за другите съществували до изтичане на срока за възражение, известни на длъжника факти, въз основа на които вземанията могат да бъдат оспорени - в т.ч. фактите, водещи до нищожност на основания по ЗЗД и ЗПК на целите договори и клаузи от тях и компенсиране с насрещни вземания за връщане на недължимо платени суми.