Решение № 260523 от 24.03.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр. София, 24.03.2023г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 09.03.2023г., в състав:

Председател: ПЕТЪР

БОСНЕШКИ

Секретар: Надежда Масова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1307 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

С искова молба, както и с конкретизация на исковете в съдебно заседание от 24.03.2022г., са предявени обективно съединени искове от К.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, кв.“Гео Милев", ул. *****, чрез пълномощник адв.Р. Х.-

САК, съдебен адрес:***, срещу З. „Б.И."

АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:

- сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 02.05.2019г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „Киа", модел " Сиид", с peг. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.05.2019г. до окончателно изплащане на сумата;

-сумата от 5280 лева (пет хиляди двеста и осемдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението му поради нетрудоспособност за месеците 05, 06. и 07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата Ищецът твърди, че на 02.05.2019г., около 09.30 часа в гр.

София на ул. „Г. Белов" в района на №12 е станало процесното ПТП, виновен за което е водачът на увреждащото МПС – Ц.Ц.. Виновният водач е управляват автомобил „Киа", модел " Сиид", с peг. №*****, собственост на „АГИ СИ" ЕООД, като се е движил по ул."Георги Белов"с посока на движение от бул."Самоковско шосе" към ул. „Жечо Гюмюшев"при добра видимост и сухо пътно платно. По същото време по ул.Теорги Белов" в обратна посока, в дясната за него попътна лента се движел ищецът, управлявайки мотоциклет марка „Хонда" модел „ЦБ 600 Хорнет" с рег,№ СА *****К, негова собственост.

Виновният водач предприел маневра „завиване наляво", за да отиде до сградата на автосервиз, находящ се на ул.Теорги Белов,, №12. Той навлязъл с автомобила си е лентата за насрещно движение като не осигурил предимство на насрещно движещия се мотоциклет, управляван от К.Р.. Последният се опитал да предотврати ПТП, но нямал обективна техническа възможност за това. Последвал удар между предно-дясната зона на мотоциклета с дясната част на автомобила .

След това мотоциклетистът се отделил от мотоциклета, прелетял над тавана на автомобила и паднал на платното за движение. 

При процесното ПТП получил две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.1 от НК, изразяващи се в следните травматични увреждания:

Разкъсване изцяло на сухожилието на капачката - четириглавия мускул на дясното коляно, както и откъсване на част от хрущяла на бедрения кондил, довело до трайно затруднение движението на десния крак

Счупване на тялото на гръдната кост, довело до трайно затруднение движението на снагата.

Наред с горните увреждания е налице и голяма разкъсно-контузна рана на дясното коляно, както и разкъсно-контузна рана на долната устна - последните две са леки телесни повреди с разстройство на здравето по смисъла на чл,130 ал.1 от НК.

Претендираните имуществени и неимуществени вреди са резултат от процесното ПТП.

В законоустановения срок ответникът З. „Б.И." АД е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че оспорва исковете изцяло по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Твърди, че не са представени доказателства за реално причинена вреда в пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва механизма на процесното ПТП.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Той е управлявал мотоциклет: с превишена и несъобразена за пътния участък скорост - като с това поведение създава риск за ПТП, допринася за настъпването му и силата на удара, което причинява травмата му. Превишената скорост води до по - голяма сила на удара и поставя водача на мотоциклета в невъзможност да го избегне.

Ответникът оспорва иска по размер, като твърди, че претендираната сума е прекомерно завишена, като не отговоря на справедливостта и установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. Оздравителният период (при провеждане на необходимите допълнителни оздравителни процедури (физиотерапия и рахабилитация, ЛФК) е около три месеца, като в този период влиза и възстановителния период за счупването на тялото на гръдната кост. Поради това счита че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е около 20 000 до 25 000лв.

Ответникът оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди в размер на 5280 лева, представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението му поради нетрудоспособност, като основано изцяло на частни документи.Оспорва ищецът да е получавал трудово възнаграждение в претендирания размер.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 28.07.2020г. се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

Видно от заключението па САТЕ, неоспорено от страните, механизмът на процесното ПТП е следният:

На 02.05.2019г. около 09:30ч. лек автомобил Киа Сиид с рег.№ ЕН *****КМ се е движил по ул „Георги Белов“ в гр.София с посока от ул. „Самоковско шосе“ към ул. „Жечо Гюмюшев“.

Срещу № 12 е предприел маневра „завой наляво“ към център за гуми „Енеос“.

По същото време срещу него в посока към ул. „Самоковско шосе“ се е движил мотоциклет Хонда ЦБ 600 Хорнет с рег.№ СА *****със скорост около 50 км/ч.

Следствие на пресичане на траекториите на движение на двамата участници настъпва удар на предната част на мотоциклета върху преден десен калник на лекия автомобил.

Следствие на този удар, тялото на мотоциклетиста е излетяло и е паднало върху предния капак на автомобила и е счупил предното стъкло, като в последствие е паднал на терена (не е известно точно къде).

При съприкосновението на предна гума на мотоциклета с преден десен калник на автомобила, мотоциклетът се завърта и се плъзга по дясната част на автомобила и пада на дясната си страна до задната дясна част на автомобила.

Ударът на мотоциклета в лекия автомобил е бил непредотвратим посредством аварийно спиране от ищеца. Ударът за водача на лек автомобил Киа е бил предотвратим, ако е изчакал и е пропуснал движещият се в права посока мотоциклет.

Произшествието е настъпило в населено място и максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч.

Ударът на мотоциклета е настъпил при скорост от 50 км/ч. Скоростта на лек автомобил Киа Сиид, per. № ЕН *****КМ към момента на удара е била около 19 км/ч.

При процесното ПТП е пострадал ищецът.

Видно от заключението по повторната СМЕ на вещото лице Б. К., неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно, съпроводена с открита травматична руптура на собствената връзка на коленното капаче (Ruptura ligamentum patellae proprii genus dextri), хрущялен дефект на латералния (външен) бедрен кондил, както и фрактура на тялото на гръдната кост (Fractura corporis stemi). (Фиг. 1 и 2) Освен това, налице са документални данни за наличието на разкъсно-контузна рана на долната устна.

Горепосочените травматични увреждания, получени от ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие от 02.05.2019г.

Поради общата топографско анатомична локализация, както от травматологична, така и от съдебномедицинска гледна точка, всички увреждания в областта на дясното коляно, изразяващи се в разкъсно-контузна рана, руптура на пателарния лигамент и увреда на хрущяла на латералния феморален кондил, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от дата 02.05.2019г., се приемат като една комплексна травма, която е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК). Поради тази причина, не е коректно разкъсно-контузната рана да бъде разглеждана като самостоятелна травма, причиняваща лека телесна повреда.

Така получената в резултат на пътно-транспортно произшествие от 02.05.2019г. фрактура на тялото на гръдната кост на ищеца е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК).

Получената в резултат на пътно-транспортно произшествие от 02.05.2019г. разкъсно-контузна рана на долната устна при ищеца К.А.Р., ЕГН: ********** е реализирала медико- биологичния квалифициращ признак „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“ (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК).

Със сигурност може да се твърди, че болките и страданията на ищеца са били най-силни в периода между настъпването на гореописаните травматични увреди и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен и възстановителен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.

Имайки предвид вида на избраната оперативна техника за лечение на руптурата на собственото пателарно сухожилие, може да се каже, че пълно зарастване на същото може да се очаква до края на третия постоперативен месец. До тогава се налага ограничение в обема на движенията на дясната коленна става за срок от 40-45 дни, в зависимост от решението на лекуващия екип.

Фрактурите на гръдната кост без дислокация на фрагментите се лекуват консервативно, което включва ограничение в двигателната активност, преобладаващ постелен режим, болкоуспокояващи и миорелаксанти (медикаменти, предотвратяващи болезнените мускулни спазми). В случая няма как да се постигне пълно обездвижване, тъй като това би довело до прекратяване на дихателните движения и смърт на индивида.

Очакваните срокове за зарастване на този тип счупвания са от порядъка на 35-40 дни, а пълно възстановяване с възвръщане към нормални физически натоварвания на гръдния кош се достига за два до три месеца след настъпване на травмата.

Разкъсно-контузната рана в областта на долната устна на ищеца К.А.Р. е увредила здравето му в лека степен, без каквато и да било опасност от засягане на жизнено важни органи. Повърхностните мекотъканни увреди се характеризират обикновено с пълно клинично, функционално и козметично възстановяване на меките тъкани в засегнатата област, като понякога може да остане видим белег на кожата, в случаите когато травмата е високо енергийна и е била причинена от агент с голям интензитет и сила на кинетичната енергия. Периодът за възстановяване на повърхностните увреди в областта на меките тъкани на човешкото тяло е в рамките на 14 до 21 дни, в зависимост от силата и интензитета на кинетичната енергия на травматичния агент и съответно степента на травмата.

Към момента на клиничния преглед за изготвяне на експертизата ищецът е в добро общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност. Заема свободно изправено положение в пространството. Реализира самостоятелна походка, без накуцване и без помощни средства. Налице е изправен стоеж само на увредения десен долен крайник без допълнително подпиране. Пълното клякане е ограничено до 90° в дясното коляно.