Решение № 1790 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330115815 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на П. Б. срещу „Сити кеш” ООД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните били сключен договор за потребителски кредит от *** г. за сумата от 1900 лева, с уговорена лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Твърди, че сумите по него били платени изцяло, включително и неустойката. Последната не била дължима поради изложени съображение за нищожност на клаузата. Поради това иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1035.81 лева недължимо платена за неустойка по договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Излагат се възражения за наличието на множество производства между страните по отделни договори, но свързани с едни и същи клаузи, което се счита за недобросъвестно упражняване на права по чл. 3 ГПК. Счита, че единствената причина за това поведение е натоварването на ответника с разноски. Прави искане за съединяване на делата, евентуално за това да не бъдат присъждани разноски на ищцата при един евентуален благоприятен за нея изход на делото. Оспорва приложеният погасителен план и удостоверение за липса на задължение да доказват плащането.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение 1 и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че на ***г. между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1900, като била уговорена възнаградителна лихва от 40.05% и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1035.81 лева- чл.11, ал. 1. Липсата на подпис за ищеца върху представения договор не променя извода, защото сключването на договора се признава с искова молба и няма въведени възражения от ответника.

След постъпила с отговора на исковата молба информация е извършена служебна справка, от която се установява, че с решение № ** от ***г. по гр.д. № ***от ***г. на ПРС, е признато за установено в отношенията между страните , че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит №*** от *** г., предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение е недействителна поради противоречие с добрите нрави. Съдебният акт е влязъл в сила, видно от представения препис.

От представената от ответника справка се установява, че по договора са били извършвани плащания, разпределени, както следва: 1900 лева- главница, 210.19 левалихва и 1035.81 лева- неустойка.

Въпросът за недействителността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение е решен със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Предвид недействителността на клаузата, плащания по нея се явяват без основание и следва да бъдат върнати на ищцата.

Поради изложеното претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50 лева за платена държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. Н., следва да бъде присъдено адв. възнаграждение.

Представените от ответника доказателства не опровергават отразяването в договора. В случая може да бъде взет предвид единствено осигурителният доход за месец август*** г. в размер на 1733.77 лева, доколкото само за това възнаграждение може да се направи обоснован извод, че е било платено на ищцата към момента на сключването на договор за правна защита и съдействие. Единствено въз основа на него, като се има предвид, че от сумата следва да се отчетат осигуровки и данък, не може да се направи категоричен и обоснован извод за липса на материална затрудненост. Останалите два 2 осигурителни дохода са в по-висок размер, но те не следва да се вземат предвид, защото не се доказва ищцата да е разполагала с тези средства към момента на възлагането на процесуалното представителство. Искането за представяне на декларация по чл. 83, ла. 2 ГПК е неоснователно, защото е предвидена като доказателствено средство в различна процедура.

Неоснователно е и възражението за наличие на злоупотреба с право. В действителност има данни, че поне част от плащанията по неустойката са извършени преди завеждането на установителния иск по гр.д. № *** от***г. на ПРС. Не може обаче да се направи категоричен извод, че към онзи момент претенцираната неустойка е била платена изцяло. В същото време, следва да се съобрази, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на настоящото дело, защото въпреки наличието на влязло в сила решение, постановено при признание на иска, не е върнал доброволно получената без основание сума за неустойка и в производството иска отхвърляне на претенцията.

Предвид защитата на ответника, следва да се приеме, че по отношение на адвокатското възнаграждение е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като по този вид искове към момента е оформена постоянна и непротиворечива практика на съдилищата, а в настоящия случай е налице и сила на пресъдено нещо между страните, като в предходното производство са присъдени разноски. Приети са само три писмени доказателства относими към предмета на делото- процесният договор, удостоверение и справка, като е проведено 1 о.с.з., на което не са се явили представители и е извършен единствено доклад. Ето защо като взе предвид НМРАВ, вида и цената на предявените искове, извършените от представителя действия (подадена искова молба и писмено становище) и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на П. Н. Б., ЕГН **********, сумата от 1035.81 лева- получена без основание за неустойка по договор за потребителски кредит № *** от *** г. , както и сумата от 50.00 лева- разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адв. С. К. Н., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. Н. Б. по производството.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка посочена от ищцата: ***.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4